Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРИТИКЪТ КАТО АРТИСТ

Иван Мешеков

web | Култура и критика. Ч. II

Литературният критик е като артиста на сцената. Когато артистът играе, той се превъплътява в героя като забравя всичко друго - себе си, света. И според това, голям артист ли е, той има и широко амплоа - играе и се превъплъщава в най-разнообразни типове и лица. Той проявява своята артистична природа и личност чрез чуждата (на героя) психика и личност, оживявайки я с творческите възможности у себе за превъплъщаване.

Преди всичко вживяването и проникването в едно поетическо творчество или в един творец идва по пътя на емоционалното изживяване при четене произведенията му. Когато авторът е една ярка поетическа индивидуалност, той се фиксира в съзнанието - в емоцията или възторга - на читателя тъкмо с най-оригиналното у себе. То може би не е съзнавано от автора, но то ни се налага като тембъра на гласа, като най-отличителното и физиономичното на лицето или в характера на човека, чрез което ние възприемаме една-единствена неповторима личност.

Радостта да проникваш и обединяваш обилно разхвърляните характерни чертици в една все по-ясно и пълно изпъкваща из авторовия текст творческа личност със своеобразно, дълбоко и значително виждане на света увлича читателя, вдъхновява го, той от своя страна става творец. Развива до най-голяма пълнота онова у автора, което е основен мотив - до философия, до мироглед, а онова, което е оригинално въображение - образ, картина или своеобразен похват, език - до метод и стил.

И всичко това едновременно, без да се излиза вън от цитатите, а само въз основа на тях, доразвивайки потенциалната им сила на внушение. В тях не е скрито нищо друго освен творческата индивидуалност, поетическата и художествена структура, психология н стил на автора.

Затова с артистическия дар за вживяване критикът читател безпогрешно попада тъкмо на ония думи, образи, положения, мисли, които и затова са най-характерни, най-поетични, най-оригинални, защото из тях изкристализирва съкровеният образ на твореца. С тях, чрез тях критикът откроява из небулозата на авторовия текст съкровения му ярък, строен поетически ръст и лик.

Оттук - основната способност на художествения критик е богата, тънка асоциативност, която ражда проникновението му или творческата му интуиция на артист безпогрешно да улавя из грамадите слова само поетическото и художественото оригинално слово, което не само оправдава тия грамади от словесни материали, но ги одухотворява в един жив строен организъм, в един цял поетически свят със строг индивидуален строй, дух и стил.

Веднага, значи, с треската и играта на асоциациите, с която се трупа материалът - цитатите, - бликва и конструктивното въображение, което открива скрития в тоя материал план на един строен организъм и бързо го комбинира, тълкува, одухотворява, илюстрира или въплъщава.

Да събереш по творчески асоциативен път конкретния материал, който е винаги в най-голямо щедро обилие в артистическата памет на критика (разбира се, ако му го дава авторовият текст), и да проникнеш, изтълкуваш или откриеш скрития в него единен образ, едно единно творческо начало, едно строго единство или законосъобразност - ето що е в основата си критическият дар.

Това е един продължителен н често мъчително радостен процес, който почва с естетическата емоция или възторга и завършва с осъзнаването - показване (илюстриране) - и доказването й.

Синтезът обикновено идва в началото със самото спонтанно емоционално изживяване и проникване и не е той мъчителното, напротив - той е най-радостният момент на тоя продължителен процес на изясняване, разслояване и развитие. Продължителен процес на осъзнаване основните закони на една творческа психика, показване общото в конкретното, извеждане синтеза вече из анализа. Едва когато е завършен тоя процес, едновременно е изкристализирала окончателно и композицията в художествената критика, стройността на един жив организъм, който не оставя повече никакво съмнение: не само загатнат (синтетично), но строго очертан и доказан (аналитично).

Само след такъв завършен кръг на тоя дълъг нзяснителен процес, когато субективното проникновение получи обективна достоверност, синтезът се провери, изведе из анализа, критиката от своя страна има стойността на едно художествено цяло, което напълно възсъздава, покрива критикуваното творчество или автор. Авторът е разкрит, творчеството му изяснено със средствата на художествената критика, имаща необходимата научна, обективна стойност.

Истинският талант в критиката в процеса на творчеството си, подобно на художника, не следва никаква предпоставена теза или предвзета школа. Той, верен на своя прогресивен мироглед, следва трескаво пълнотата и яснотата на сътворявания от текста образ, изнася го в скритата му законосъобразност, внушава го и го показва, за да остане да живее своя самостоятелен истински индивидуален поетически лик в съзнанието на читателя и в историята на литературата. Затова истинският критик не само че пише веднъж за едно творчество или автор, не само че пише за по-значителните поети, но той обикновено идва в една вече богата с таланти и в зряла художествена възраст национална литература, за да я покаже на нея самата, за да даде последния й завършек с артистическото й превъплъщение в собственото си творчество.

Роден и вдъхновен от нея, талантът на истинския критик, в своята творческа работа продължава и завършва тая литература или етап от нея в нейната скрита историческа - художествена и социално-културна - задача. Из образите, концепциите, стиловете на отделните й представители, из многообразието й той изтъква вътрешно единния й образ, характер, философия.

Може ли една литература да роди, развие и даде богато творчество на критическия талант, тя е вече художествено зряла, една въздействена творческа сила, която от собствените самооплодявания взема все по-могъщ разцвет. Такава литература вече създава не само сама себе си, нови и нови млади таланти, разработва всички литературни жанрове, между които последен е критиката, с класически образци и представители, но създава артистична интелигенция, художествен вкус и култура в обществото, литературна наука и философия.

 

 

© Иван Мешеков, 1936
© Издателство LiterNet, 23. 12. 2002
=============================
Публикация В: Иван Мешеков "Към реалистична критика", С., 1936.
Публикация в "Култура и критика. Ч. II: Прочити на традицията", съст., предг. и ред. Албена Вачева, LiterNet, 2002.