Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА СБОГОМ...
web
Не ме допусна вятърът до себе си.
Не ми дари криле - да полетя.
Сама, разтворила ръцете си,
събирам от дъждовната вода.
Лицето си обливам с нощни сълзи.
Обгръщам се със сивата мъгла.
целуват ме за сбогом нежни устни
и бавно се прибирам у дома.
© Христина Димитрова, 2002
© Издателство LiterNet,
26. 12. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|