Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА СИНТЕТИЧНИТЕ (И/ИЛИ КОМБИНИРАНИ/КОМПЛЕКСНИ) УПРАЖНЕНИЯ И МЯСТОТО ИМ В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК*

Ганка Янкова, Станка Костадинова

web | web

Учебната програма регламентира подбора и структурата на учебното съдържание, но за овладяването на знания за българския език и превръщането им в умения те да бъдат прилагани в речевата практика на учениците от изключително значение е изборът на целесъобразни методически похвати, т.е. "обусловеното от метода конкретно действие на учителя или ученика, което се характеризира със завършеност и води към постигане на най-близка цел" (Махмутов 1977: 117). Сред многообразието от методически похвати най-често в обучението по български език (ОБЕ) се използват упражненията, които предполагат съзнателно опериране с признаците на езиковите явления, насочено към овладяване на известни операции и усъвършенстване на начините за изпълнението им с цел да се овладеят и затвърдят желани умения и навици (Димчев 1977: 66), т.е. упражнението е вид дейност, за изпълнението на която е необходимо да се извършат поредица от конкретни и определени от целта операции, подредени в определена система, целесъобразна логика и водещи до предварително планиран и съзнателно търсен резултат. В методическата литература са познати различни класификации на упражненията, като дидактическите процедури са адекватни на определени цели. Методическата целесъобразност на класификацията на М. Георгиева е мотивирана от факта, че тя отчита влиянието на система от критерии, които ги определят. Според тази класификация упражненията са комуникативни, предкомуникативни, синтетични. В методическата теория синтетичните упражнения се назовават понякога и като комбинирани или комплексни, или смесени. Нещо повече, след определението синтетични някои автори поставят в скоби комбинирани, комплексни. Тази синонимна замяна не е коректна, тъй като диференциалните признаци на синтетичните упражнения са адекватни само на това наименование, а и понятията синтетичност, комплексност и комбинация също се различават по отсянката в тяхното значение. Понятието синтетичност означава повече от съвкупност и то, избрано за назоваване на този вид упражнения, насочва към логическата свързаност на задачите, включени във формулировката на синтетичното упражнение. Тези задачи предполагат коментар на съдържателната и формалната характеристика на текста, на връзката между посланията в текста и езиковите средства, чрез които те се изразяват, връзка, която прави всеки текст уникален. Задачите, включени в структурата на синтетичното упражнение, са насочени към един текст; те насочват към актуални знания от всички езикови равнища (от фонема до текст), тематичната им подреденост е целесъобразно да следва езиковата йерархия, между всяка задача и следващата да има връзка - асоциативна, логическа, която да е експлицирана чрез въпроси, формални, но необходими. Тези характеристики на синтетичните упражнения, както и техните предимства са изведени в "Обучението по български език в началното училище" на М. Георгиева (Георгиева 2002: 86). Но факт е, че в сега действащите учебници, в учебните помагала броят на синтетичните упражнения е твърде ограничен или те просто липсват. В подобни помагала1 по предишните две учебни програми се съдържат задачи, свързани с конкретен текст. След тях следва препоръка за използването му: Учениците да извадят съществителните имена и ги групират по вид (с. 19, зад. 4; с. 49, зад.12).

Аналогични примери се срещат много често и в сега действащите учебници и учебни помагала. В някои формулировки на включените упражнения присъства въпросът: Какво научаваме от текста? И в този вариант упражнението не се определя като синтетично. Нещо повече, ако комуникативните задачи са повече (3, 4), а лингвистичната задача е една, или обратното, то упражнението отново не притежава всички характеристики на синтетичните упражнения (вж. напр. с. 30, упр. 53, 54; с. 59, упр. 78, 83, Учебник по български език за 6. клас - Булвест 2000), защото инструкциите за изпълнение на отделните операции са просто събрани.

Такива упражнения и аналогичните на тях не е правилно да бъдат определяни като синтетични, макар че се работи на всички езикови равнища, коментира се съдържанието на текста, има и задача за продуциране на текст. Но липсва връзка между компонентите на задачата. Условието е поликомпонентно, но не е свързан текст. За да определим едно такова методическо решение като синтетично упражнение, е необходима известна трансформация. Например, с. 22, упр. 1 (5. клас, изд. Просвета, М. Васева и др.):

Децата, пък нека си признаем, и възрастните обичат приказките. Ето как Атанас Цанков разказва за "Коледа в гората":

Чуден празник се задава,
Сняг вали и не престава…
Ежко от зори се труди…
Най-подир Мецана скочи,
сладка баница разточи.
А пък Лиса дяволита
меси коледната пита
Край трапезата богата
е окичена елхата -
люшкат се на клони тънки
гъбки, лешници и трънки,
орехчета посребрени,
питки, вкусно зачервени…

Да оставим малките да изпитат радостната суетня в горската къщичка, а ние да се върнем към нашата къща за думи - изречението… Нека си представим чрез познатия ни модел за частите на изречението как думите в текста заемат празните места в няколко изречения: (…).

Този текст дава възможност с конкретни и точни въпроси художественото поизведение да се осмисли откъм съдържание, настроение, внушение, не/принадлежност към посочения жанр (според традиционната детска представа за приказка и конкретния текст), а в същото време и да се потърсят думите и изразите, които създават коледното настроение, желанието за изпълнение на коледната благословия за берекет и здраве, за участниците в коледното приготовление и т.н. А в този си вид връзката между текста и неговата лингвистична структура не се осъзнава като закономерна, като знак за добро познаване на езиковите единици (като семантика, като граматика, като лексика с определено значение и с различни натоварености). Един от варинтите за трансформация би могъл да изглежда така (след стихотворението се добавят следните задачи):

Ако липсваше заглавие на стихотворението, бихте ли разбрали кой е чудният празник, който се задава? Кои са думите маркери, насочващи към конкретен празник? (В случая Коледа - сняг, баница, коледна пита, окичена елха). Определете ги като части на речта/като морфологични единици. Направете морфологичен разбор на следните думи: сладка, баница, коледната, пита, трапезата, богата, чуден, празник, клони, тънки. Защо е важно да се познават граматичните признаци на имената? Кое налага присъствието на повече имена в този текст? Обяснете връзката вид текст - приоритетна употреба на езикови единици.

Чрез синтетичното упражнение се реализират и информативно-познавателните, и комуникативнопрактическите цели. Те имат отворен характер, могат да включват неограничен брой комуникативни и лингвистични задачи, могат да заемат учебно време, регламентирано като учебен час. Но синтетичните упражнения не са механичен сбор от задачи/въпроси, всяко синтетично упражнение е структуриран текст, а и много често един урок може да бъде организиран като едно синтетично упражнение.

Всяко предкомуникативно и комуникативно упражнение може да бъде превърнато в синтетично чрез прибавяне на комуникативни или лингвистични задачи, но връзката между отделните въпроси и задачи е наложителна. Само тогава текстът надхвърля чисто илюстративното си предназначение и реализира своята полифункционалност (обект на анализ, обект на продуциране, обект на изучаване). Напр. в учебника за 5. клас (Булвест 2000) - с.76, упр. 5, присъстват задачи за осмисляне на текста, възможната връзка, а ако след това се включат лингвистични задачи за характеризиране на тези думи и изрази като лексикални или граматични единици, ще се осъзнае зависимостта вид текст според целта на общуване - езикови средства (упражнението е включено в урок на тема Повествованието в текста); с. 78, упр. 8: Включеният в упражнението текст предполага по-задълбочена работа във връзка с възприемането на текста като съдържание и осмислянето му по отношение на използваните лексикални средства за постигане на стилистичен ефект (антоними, синоними и характеризирането на Коледа като празник за всички, като празник на радостта и святостта) - упражнението е в урочната статия Антонимите в текста. Присъствието на комуникативни задачи би аргументирало необходимостта от добро познаване на средствата за изразяване и изобразяване, на думите като единици от различни езикови равнища с различна натовареност и особености.

Всичко казано дотук насочва към следните изводи:

1. Необходимо е в теоретичен и в практически план да се осмислят (от учители, автори на учебници) диференциалните признаци на синтетичните упражнения, изведени от проф. Георгиева. Защото е важно за училищната практика и за методическата теория тези упражнения да се назовават еднозначно.

2. Желателно е в новите учебници синтетичните упражнения да заемат значимо място. Само така ще се реализира нов модел на обучение по български език, в който ще има необходимите условия за усвояване на комуникативни умения от учениците, тъй като синтетичните упражнения предполагат изучаване не само на формалнограматичните значения на езиковите единици, но и на функционалните им характеристики. С други думи, осмислят се комуникативното предназначение и комуникативното оправдание на граматичните категории.

3. Присъствието на текстове само като илюстрация е методически нецелесъобразно - хаби се време и място. Формулировката на задачата Прочетете текста и извадете от него прилагателните имена, е аналогична на следната формулировка: От изброените думи извадете само съществителните имена. Наличието на текстове в уроците, в учебните помагала, в часовете по български език експлицира връзката между съдържателните характеристики на текста и избора на езикови средства за реализиране на това съдържание; така учениците се убеждават, че темата на текста, целта, функцията, комуникативната ситуация, в която той функционира, предопределят езиковите средства, които ще се използват. Тази обусловеност между формата на текста и съдържанието му разкрива връзката между комуникативното намерение и комуникативното очакване; коментарът на текстовете насочва и към избрани речеви стратегии, осигуряващи реализацията на функциите на съответния текст. Анализирайки изходния текст, учениците са улеснени при изпълнението на продуктивни задачи (за съставяне на текст, свързан асоциативно, формално, граматично с предходния).

Диференциалните признаци на синтетичните упражнения позволяват използването им при изучаването на всички езикови единици във всички типове уроци. Например:

Упражнение 1

Прочетете текста:

Гювечът е традиционно ястие за българите. Приготвя се от зеленчуци, които са задължителна съставка, и месо, ориз и подправки. Гозбата е най-вкусна, когато се пече в глинен съд, носещ същото название - гювеч. При сервиране ястието се поръсва обилно със ситно нарязан магданоз.

Определете темата и основния предмет на общуване в него. Как е назован този предмет? Припомнете кой е терминът, обозначаващ поредицата от думи, с които е назован даден предмет в текста. Какви са думите, които изграждат номинативната верига в конкретния текст, като части на речта? Контекстови или речникови синоними са думите ястие и гозба? Открийте и другите съществителни имена в текста. Кои от тях имат правописни особености? Обяснете ги. А кое е вашето любимо ястие? Разкажете в кратък текст кой и как го приготвя във вашето семейство. Характеризирайте употребените в разказа ви съществителни имена според граматичните им признаци и правописните им особености. Обяснете функцията им като свързващи думи в текста.

Чрез упражнението се припомня изученото за синонимия, за съществителното име като част на речта, за неговите граматични категории и правописни особености. В конкретния текст обект на коментар е правописът на формите ориз, подправки и магданоз (заради обеззвучаването на съгласни, което те илюстрират), гозба (поради приложението на фонетичния правописен принцип, на който е подчинена тази дума). Основният акцент в задачите обаче е запознаването на учениците с различните начини за постигане на единство и цялостност както на смислово, така и на езиково равнище в текста. Коментирайки номинативната верига и начините на нейното изграждане, учениците трябва да достигнат до извода, че съществителните имена се характеризират с разнообразие на функциите си като свързващи средства в текста. Упражнението е подходящо да се използва в урок за упражнение върху съществително име.

Упражнение 2

Прочетете внимателно текстовете. Каква интересна и нова за вас информация научихте? Заглавията на текстовете насочват ли към тяхната тематична близост? Сравнете текстовете по: тема, вид и тип, предназначение. Определете ключовите думи в трите текста. Ако има повтарящи се, обяснете това явление. Как е назован "Дисниленд" в текстовете? Можем ли да определим тези думи (магия, веселба, чудо) като контекстови синоними? Защо? Какви асоциации създават тези думи? Като части на речта какви са? Посочете други съществителни имена в текстовете. Характеризирайте функцията им - уместност според типологията на текста, според вида и жанра. Направете морфологичен разбор на съществителните имена: парковете, туристи (от словосъчетанието 13 милиона туристи), паркът, декара (от 560 декара), царства (от словосъчетанието четири царства), Мики Маус. Има ли в България такъв увеселителен парк? Как се нарича? Посещавали ли сте го? Съставете текст, с който да убедите родителите си да ви заведат там.

Текст 1: "ДИСНИЛЕНД" Е МАГИЯ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

Парковете "Дисниленд" са едни от най-популярните и обичани увеселителни паркове не само от децата, но и от техните родители. В Европа мястото, където оживяват героите на Уолт Дисни, се посещава всяка година от повече от 13 милиона туристи. "Евродисни" е в покрайнините на френската столица Париж, непрекъснато е отворен, а тълпите от посетители в него не стихват. Паркът е разположен на 560 декара и има почти кръгла форма. На неговата територия по посока на часовниковата стрелка се намират четири царства - Дивият запад, Страната на приключенията, Светът на приказките и Страната на откритията и космическите полети. Освен това допълнителна атракция представляват множеството люлки, влакчета, корабчета, шоупрограми и концерти, кино и дискотеки. Първият "Дисниленд" е открит на 17 юли 1955 г. в американския щат Калифорния. Идеята за основаването на тематичен парк, където деца и родители да изкарват весели часове, е на аниматора Уолт Дисни. Неговите герои Мики Маус, патокът Доналд, кучето Гуфи са основните действащи лица във фантастичните паркове. (в. "Стандарт")

(Останалите два текста са: В САЩ Е ГОЛЯМАТА ВЕСЕЛБА и МОРСКО ЧУДО ПОДЛУДИ ЯПОНЦИТЕ)

Избраните текстове позволяват осмисляне на връзката между тема и заглавие. Актуализират се знания за признаците на текста, за контекстовата синонимия, за правописа на съществителните собствени имена. Тематичната близост на трите текста насочва към използване на ключови думи, които са еднакви. Анализационният прочит на текстовете води до изводи, че всеки текст се отличава по своята уникалност, която се дължи на комуникативното намерение на автора и комуникативното очакване на адресата, както и на творческия почерк на адресанта. Последната инструкция е за продуциране на текст с определени параметри, зададени в условието. Упражнението е подходящо за включване в урок за обобщение или преговор върху имената.

Упражнение 3

Прочетете текста:

Водена от християнската си вяра и доброто си сърце, баба Илийца бърза към манастира. Нощта покрива с тайнственото си було цялата природа. Реката се губи с глух тътен между скалите. На двата бряга се издигат канаристи стени - тъмни и намусени. В това безнадеждно пространство на мрака като че ли в символ на злото се превръща и манастирът, глух и пустинен.

Досетихте ли се част от какъв по-голям текст е този откъс? Успял ли е ученикът в своето съчинение умело да предаде атмосферата, в която се извършва действието? Кои думи създават образност и изразителност на описанието? Какви са те като части на речта? Открийте всички прилагателни в текста. Кои от тях имат правописни особености? Направете синтактичен разбор на изреченията от текста. Кои от прилагателните имена влизат в състава на обособени части? Уместно ли са употребени обособените определения? Каква цел реализира авторът на текста с тези синтактични конструкции? Коментирайте пунктуационните и интонационните им особености. Можете ли да построите по друг начин изреченията, които съдържат обособени части? Кое синтактично явление илюстрират тези примери?

Упражнението позволява актуализация на знанията за правописна норма, за синтактичен разбор, за синтактична синонимия. В същото време то включва задачи за осмисляне на основната функция и цялостните художествени внушения на текста, като показва как употребата на обособени определения е начин за поставяне на акценти върху определени детайли, чрез които се разгръща посланието в текста.

Упражнение 4

Прочетете текста:

Минималните температури днес ще бъдат от 1 до 6 градуса, а максималните - от 8 до 13 градуса. През следващите два дена ще бъде предимно облачно, със слаби валежи от дъжд. Максималните температури ще се понижат с 5 градуса.

Екстремни температури: най-високата - 16,2 градуса - е измерена през 1988 г., а най-ниската - минус 19,2 градуса - през 1942 г.

Слънцето ще изгрее в 7,45 ч. и ще залезе в 16,52 ч. Продължителността на деня е 9,07 ч.

Къде можете да го прочетете, да го чуете? Какво е специфично в един такъв текст? Кое налага употребата на числителни имена в него? Опитайте се да замените числителните имена с думите: тесни, високи, умерени, добри, достатъчни, по-голяма? Какво бихте казали за професионалните качества на метеоролога, изготвил подобна прогноза? Знаете, че след новините по телевизията следва прогнозата за времето. Налага ви се да пътувате и ви интересува прогнозата за близките дни. Искате да запиште температурите за следващите дни. Какви правописни особености на числителните имена, с които са изразени тези температури, ще трябва да спазите?

Упражнение 5

Зная, че обичате палачинки - с мед, с шоколад, с конфитюр. Ще ви прочета една рецепта за палачинки:

Счупват се няколко яйца. Слагат се сол и сода за хляб. С няколко лъжици брашно сместа се обърква. Добавя се вода, за да се получи рядка каша. В затоплен тиган, намазан с мас, се сипва от сместа. След изпичане палачинките се намазват с шоколад, мед, конфитюр.

Ако се опитате да направите палачинки по тази рецепта, ще се справите ли? Каква е причината? Редактирайте рецептата така, че да стане използваема. Помогнете си с посочената информация: две яйца, една щипка сол, 1/2 чаена лъжичка сода, 2 чаени чаши брашно, един черпак. С кои думи посочихте точните количества? Какви са те като част на речта? Защо в рецептите винаги се използват числителни имена? Във връзка с 8-и март ще се организира изложба на сладкарски изделия. Запишете за домашна работа рецептата на любимия семеен сладкиш, с който бихте се включили в конкурса. А ние в клас ще изберем най-вкусния.

Упражнения 4 и 5 показват обусловеността на езиковите средства, които изграждат един текст, от неговите съдържателни характеристики. Вниманието на учениците се насочва към най-същностната особеност на числителните имена като части на речта - семантиката им на изразители на точно определено количество или брой (за разлика от някои съществителни и прилагателни имена, които съдържат подобно значение, без да го конкретизират). Подходящо е да се използва както в урок за упражнение, така и за нови знания.

Упражнение 6

Прочетете стиховете. Те са откъс от стихотворение на Р. Бърнс - шотландски поет.

Ако някой срещне някой/ в цъфналата ръж//
и целуне този някой / някого веднъж,
то нима ще знае всякой/ де, кога веднъж//
някого целувал някой / в цъфналата ръж?

Коя е темата на текста? На какво се дължи закачливият тон в тези стихове? Какви са повторените думи като части на речта? Уместно ли е повторението на неопределителните местоимения? Защо?

Упражнението е подходящо за реализиране на междупредметна връзка с часовете по литература, защото илюстрира как художествен замисъл може да бъде реализиран чрез употреба на точно определени езикови средства. Анализът на темата на текста е във връзка с необходимостта от изводи за стилистично маркираната употреба на неопределителните местоимения, чрез които се постига универсализирането на мотива за любовта, извеждането му извън конкретни хронологични и пространствени граници, извън представата за точно определено човешко присъствие.

4. Включването на синтетични упражнения в учебниците и учебните помагала има още едно предимство - възможността за избирателност. Всеки учител избира не само вида упражнения и броя задачи в него съобразно с особеностите на региона, в който работи, според равнището на езиковата подготовка на своите ученици, според собствената си професионална подготовка и своя стил на работа. С други думи - чрез тези упражнения се реализират и принципите за комплексност, за комуникативност, дидактическите принципи за индивидуализация и диференциация на работа и т.н.

5. Използването на дидактически текстове - стилово и жанрово многообразни, позволяват реализирането и на възпитателните цели: изграждат се представи за етични и естетически категории, като добро/зло, любов/омраза, красиво/грозно и т.н.; дискутират се проблеми, свързани с естетическото, трудовото, екологичното възпитание на учениците; формира се отношение към родния език, към неговото богатство, изразителност, вариативност, звучност.

Ограниченият обем не позволява представянето на още аргументи, мотивиращи необходимостта от включването на синтетичните упражнения в новите учебници и учебни помагала. Поради своята полифункционалност и прагматизъм те най-адекватно се вписват в новата образователна парадигма.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Бел. ред. Текстът е четен на научната конференция в Смолян (18-19 май 2006 г.) в чест на 100-годишнината от рождението на доц. Ст. Кабасанов. [обратно]

1. Балабанова, Ан., Ст. Копринарова, Т. Арабаджиева. Сборник от упражнения по родния език в средния курс. София, 1962; Обогатяване на езиковата култура, І част, 1979. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Георгиева 2002: Георгиева, М. Обучението по български език в началното училище. Шумен.

Димчев 1977: Димчев, К. Система в стилистичните занятия по български език. София.

Махмутов 1977: Махмутов, М. И. Организация проблемного обучения в школе. Москва.

 

 

© Ганка Янкова, Станка Костадинова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 2
© Електронно списание LiterNet, 26.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 2.