Гинка Георгиева

web

Не е случаен повишеният интерес на българския учител към новите учебници. В последно време той се оказа в една със сигурност желана, но непривична за него ситуация - сред предложените вариантни (одобрени със Заповед № РД 09-1679/17. 08. 2001 г. на МОН) учебници да избере този, който най-пълно да съответства на собствените му критерии за полезност и привлекателност. Това е възможност, която донякъде реабилитира самочувствието на учителя, потискано дълго и от мнозина; възможност, която откри непознати хоризонти за изява на професионалната свобода, но същевременно умножи и без друго големите отговорности. Затова вярно и точно ще е, ако кажа, че интересът към новите учебници е по-скоро тревога, изпитание, очакване. Всичко това вкупом.

Значителните промени в съвременния социален живот предизвикаха цялостна преоценка на съществуващото досега. Пред българското училище, като част от общественото битие, бе поставена трудна и отговорна задача - да се преустрои динамично и адекватно, откликвайки по този начин на изискванията към образованието през новия век. Оправдано е тези надежди да се възлагат най-вече на обновената роля на учителя и на учебната книга, тъй като именно те могат активно да участват в процеса на социализиране на младата личност, също и да съдействат на обществото ни да стане част от обединена Европа. Защото литературното обучение има двояка функция - освен че е призвано да формира „литературно образована личност“ (Йовева 2000: 17), подпомага и културния диалог между народите и поколенията, разширява духовния кръгозор на младите хора, приобщавайки ги към универсалните човешки ценности - една от непосредствените задачи на Новото време.

Началото и на тази учебна година възкреси познати смесени чувства. На учителя по български език и литература в 10. клас автори и издателства предоставиха пет учебника по литература и три учебника по български език за ограничено време за запознаване с тях, оттам - и огромно напрежение и притеснения. Пак се наложи той да избира „в движение“ (тъй като учебниците се набавяха продължително време), да преценява бързо, позовавайки се повече и най-вече на професионалния си усет, за да вземе решение, което да е обусловено от настоящето, но да е ориентирано към бъдещето.

И така, съпътствана от обичайните за такива случаи съмнения и несигурност, но и от непременното желание да избера най-подходящия за мен - като учителка, и най-вече за моите ученици, аз предпочетох предложения от издателство „Кръгозор“ учебник по литература за 10. клас, чиито автори (Вл. Атанасов, С. Хаджикосев, Д. Добрев, Ю. Проданов и Д. Чавдарова) са доказали себе си в областта на методиката и литературната наука.

Далеч съм от намерението да правя цялостна оценка на това основно учебно помагало, тъй като ще е необходим не само задълбочен анализ на всички негови компоненти, но и достатъчно време, за да се определи функционалността му.

Онова, което обаче силно привлече вниманието ми в началото и задържа интереса ми към учебника, е последователно изразеният от създателите му нов подход към всеки, който му се довери - на уважение и толерантност. Адресат е Читателят, свободен и поощряван в това, да прави собствен прочит на художествената творба. Без да разточителстват с думите, авторите дават достатъчно компетентно и задълбочено литературно познание, предлагат оценки, но премерени, разнопосочни и, най-важното - ненатрапчиви. Това безспорно провокира учениците към размисъл, поражда съпричастност и - в противовес на загнездилото се напоследък отчуждение, подхранва „нежното растенийце на любознателността“ (А. Айнщайн). Общуването с учебната книга е посвоему одухотворено, което се дължи и на стила на изложение. Той може да бъде най-ярко характеризиран с казаното от Белински като изисквания към авторските разсъждения: „изразителни без многословие, сбити без невежество, красноречиви без изтънченост, силни без високопарност“. (Зуев 1985)

Накратко ще споделя своите впечатления и за структурата на учебника, по който вече работя няколко месеца. Намирам за сполучлива идеята последователността и своеобразието на изява на литературните направления да са водещи при организиране на учебното съдържание (поне що се отнася до западноевропейската и руската класическа литература). Така учениците възприемат цялостно европейския литературен процес, установяват сходствата и различията между отделните национални литератури, придобиват представа за „един богат и разнообразен литературен свят.“

Прави впечатление, че в учебника за задължителна подготовка са включени автори, предвидени за второ равнище. Не смятам, че това води до излишно претоварване, напротив, всички те имат ключово присъствие в литературата и подминаването им в някаква степен би затруднило осмислянето на учебния материал. Несъмнено обеднено ще е например изучаването на най-бляскавата културна епоха - Ренесанса - без открояване фигурата на Данте, без неговата „Божествена комедия“.

Предложените от авторите творчески портрети са другото ново предизвикателство на този учебник - кратки, стегнати, изчистени откъм ненужни биографични подробности. Предмет на разглеждане са само онези моменти, които непосредствено моделират творческата личност.

Интригуващи и най-вече полезни са зададените след всяка урочна тема въпроси, чието основно предназначение е да активират самостоятелността и творческото начало в мисленето на ученика, да укрепват съзнанието му за самоценност. освен към всичко това последните задачи обикновено са насочени и към развиване на писмената му култура, предложените теми за есе и литературна интерпретация не само стимулират желание за усвояване на аргументативни техники, но преди всичко подтикват към личностна изява. Изхождайки от конкретните литературни факти, авторите на учебника се стремят чрез въпросите да заострят вниманието на читателя към общочовешките ценности, да разкрият „един от механизмите на литературата, която в повторенията и трансформацията на своите кодове непрестанно се обновява“.

И ако дотук ставаше дума за особености от един, тъй да се каже, класически порядък, разчетени поновому, разбира се, непростимо ще е, ако отмина незабелязано онези нови, интересни, занимателни и полезни елементи на структурата, които внасят освежителна струя в учебника, правят го предизвикателен и привлекателен. Това се дължи на разнообразните рубрики - „Авторът за изкуството, литературата, природата, хората“, „Другите за автора“, „Анекдот, афоризъм, епиграма, пародия“, „Допълнителна литература“, както и на качествените репродукции, които заедно с литературните творби ваят облика на културната епоха.

Стана дума и по-горе, че съм далеч от намерението да преценявам обстойно новия учебник по литература за 10. клас на издателство „Кръгозор“. Може би е рано за това. Едно е сигурно обаче отсега - пред нас е учебно помагало, на което създателите му са вдъхнали живот, за да бъде то желан и полезен спътник за всеки, който разтвори страниците му.

ЛИТЕРАТУРА:

Зуев 1985: Зуев, Дм. Училищният учебник. София. Прев. Ц. Йончева.

Йовева 2000: Йовева, Р. Методика на литературното образование. Шумен.

© Гинка Георгиева, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 20. 01. 2003
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 1, 2002.