МОЕТО ПИСМО ДО ХРИСТО БОТЕВ

Гинчо Алмалех

web

Драги Ботев, пише ти един ученик на седемнадесет години, когото ти едва ли познаваш, а и няма за какво да познаваш. Не знам закъде да адресирам това писмо, но ще го пратя в рая. Не знам защо. Просто се надявам. Мисля, че там трябва да си. Все пак Георги Марков прати за теб едно писмо в ада, а отговор така и не последва. Мотивът ми да ти пиша е, че сега изучавам творчеството ти, а то с нещо не ми е ясно. Моля те да ми помогнеш, като ми отговориш на някои въпроси. Считам, че ще го направиш, защото за теб съм чувал, че си един от големите български будители и просветители. Но мисля, че ти не би се съгласил с подобни шаблонни квалификации. Аз знам, че ти преди всичко си човек като всички нас. Може би - човек на крайностите, който, когато люби и мрази, го прави силно - пропил цялата си същност в тези две красиви чувства. Тези две съвършени състояния на духа, в които ти единствен си открил мярата, и знаеш, че те не се изключват взаимно. Където и да си, ти сигурно проклинаш онези глупци, които те набеждават за гений, или по-точно - геният на една епоха.

Скъпи Ботев, не ми е ясно, защо си допуснал такива люде да те окичват като коледно дърво с подобни високопарни определения, принизявайки те до собствената си интелектуална посредственост. Господи! Толкова ли е болно това съвременно общество, та, водено от своите егоистични подбуди, да руши личности, създавайки митове?! Дано не си се обърнал в гроба, когато са те нарекли гений! Не знаят ли те, че наричайки някого геният, всъщност се опитват да стигнат при него, да го съборят при себе си. Възможно ли е някой да е гений повече от другите? Наричайки те така, те ти казват: Да, Ботев, ние напълно те разбираме. Гениален си! Защото никой не може да бъде набеден за по-умен, отколкото хората могат да разберат. Дон Кихот никой не го е разбирал, затова и никой не го е нарекъл гений.

Не, мили Ботев, въпросът не е в това, дали си в рая, или в ада. Добре е, че не си на земята. Защото не си нужен на хората днес. Ако беше тук, ти щеше да разбереш колко всъщност си неразбран. Днешните ценности никак не се доближават до това, което изповядваш. Не знаеш каква гордост е днес да се изправиш и да извикаш: Аз не съм патриот. Аз съм гражданин на света! Забравяйки и баща, и майка, и брат, и либе... Забравяйки откъде си тръгнал. Да, това е обществото днес - дърво без корен. Добре е, Ботев, че си паднал там, горе, за България, защото сега тя щеше да те линчува. У нас не само свестните считат за луди. По-страшното е, че лудите считат за свестни. Разбираш ли, Ботев, че дори да си в ада, болката от огъня е за предпочитане пред болката в сърцето, която би изпитал тук...

Но стига, приятелю Ботев, съм ти разказвал как е днес. Сега ти ми отговори на някои въпроси. След като знаеш, че лудите управляват свестните, мислиш ли, че свободата е недостижима ценност? Дай ми искрица надежда. Все ми се ще да вярвам, че свобода има, но дали може всички заедно да я постигнем, или всеки трябва сам да я открие за себе си. И не говоря за екзистенциалната свобода на Жан-Пол Сартр, нито за свободата, постигната чрез борба. От друга страна, Яне Сандански е казал: Робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство. Ако тази свобода е недостижима, не значи ли това, че всички сме осъдени да бъдем роби? И, оковани във вериги, не можем дори да вдигнем глава към небето, към съвършенството?

Човеко Ботев, надявам се да ми пишеш скоро и поне малко да ми отговориш. Знам, че ти си по природа оптимист, а не антихрист, анархист и други подобни. Знам, че за теб свободата съществува, а може дори да си я намерил. Помогни ми и аз да намеря своята свобода и да погледна към небето...

С уважение: Гинчо Алмалех

България, 6 януари 2002 г.

© Гинчо Алмалех, 2002
© Издателство LiterNet, 29. 04. 2003
=============================
Публикация Във: в. “Черно море”, Варна, Год. V, Бр. 4 (1217), 5/6 януари 2002 г.
Публикация В: “Годишник 2002 на Математическа гимназия “Д-р Петър Берон” - Варна", Варна, 2002.