Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОСТМОДЕРНИЯТ АГЕНТ-ПРЕСЛЕДВАЧ

Елка Константинова

web

Леа Коен. Преследвачът на звуци. София: Сиела, 2008В епохата на днешния постмодернизъм Леа Коен издава новата си книга „Преследвачът на звуци” (Сиела, 2008) - роман с епически исторически обхват на съдбоносни обществени събития, затворени в многозначно художествено пространство: средите на група млади музиканти от края на 60-те години на миналия век. Чрез тях, създателите на нова, странна за времето си, модерно звучаща музика, която внася празничност и еуфория в мрачната атмосфера на „ледниковия период”, последвал Пражката пролет от 1968 г., романистката успява да възпроизведе драматичната същност на една незабравима епоха. Художествено да претвори обществената и културна атмосфера в България, когато стагнацията във всички сфери на живота достига заплашителни размери.

За написването на своя нов роман, седми подред, Леа Коен е проучила над 2000 страници документи и материали, голяма част от които непубликувани. В тях са скрити потресаващи факти от времето на тоталитаризма, когато 10500 български граждани, между които 300 музиканти, успяват да избягат от България, въпреки екстремистките мерки за сигурност и случаите на най-жестока разправа.

Духът на онова трагично време витае в цялостната атмосфера на творбата: гласовете на романовите разказвачи звучат все по-тъжно и безизходно. Колкото по-бодро пеят народните маси - дисциплинирано наизустили бодрите песни на социализма (някои от най-популярните са цитирани в романа), толкова по-отчаяно хората на изкуството се опитват да избягат от страната. Извънредно интересна част от повествованието представлява разказът на Преследвача, който разказва през своя призма създаването на авангардна музика, възникването на българския джаз, манипулираната роля на естрадната музика, поведението на съветските и български дисиденти и различните форми на идеологическата диверсия...

Многопластовият романов текст (документален и художествен) е поднесен от различни разказвачи с различни гледни точки за събитията. Той съдържа ценни познания за световната, българска и руска музика, портрети на действителни творци, описание на важни за епохата художествени и политически събития. Фактическият материал е единен, музикалните и политическите събития са свързани с невидими нишки в основата на сюжета, който внушава, че в епохата на тоталното следене нищо не убягва от зоркото око на Преследвача, че музиката и животът на музикантите изобщо не са неутрална територия, че всичко, до което опира идеологията, може да се превърне в смъртоносно оръжие. Над това витае обаче предчувствието за една нова епоха - качествено различна и с нови ценности. Потресаващо трагическите събития в романа не звучат песимистично, защото носят в себе си надеждата за просветление чрез истината.

Образът на Преследвача, който следи група млади музиканти от края на 60-те години и се намесва в съдбите им, понякога рискувайки себе си, поемайки защитата им, е един от най-успешните в съвременната българска проза. Макар и напълно различен от тях по убеждения, макар и с тотално сгрешена ценностна система, той е убедителен с представите си за нравствения живот на личността. Това е постмодерен образ с постмодерно съзнание, чието присъствие в романа на Леа Коен е изключително съществено. В нашата постмодерна епоха на отчаяние и надежда романистката внушава своята вяра, че този сложен герой може да се превърне от „преследвач” в „защитник” на звуците.

 


Леа Коен. Преследвачът на звуци. София: Сиела, 2008.

 

 

© Елка Константинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2008, № 12 (109)