Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УСМИХНАТИЯТ АНГЕЛ

(приказка с край)

Елина Цанкова

web

Имало едно време… Но времето е днес. Действителност. Настояще - клубно, електронно, компютърно, фасово-алкохолно настояще. Истинска действителност, неприличаща на приказка.

Имало едно време…

Един принц, който не вярвал в приказки.

Един принц, който не вярвал в топлината на човешките очи.

Един принц, който не вярвал в любовта.

С краткото име Бобо.

С пълното име Борис.

Нощта започваше с разноцветните светлини в клуба и с миксовете на диджея зад пулта. Музиката изпълваше съзнанието като мощен стимулатор на добро настроение. Всички подскачаха в електронния ритъм, енергично-creative движейки телата си в унисон с пулса на клуба - пулс на звук, цветове, светлина. В електронните табла се преплитаха линии, лица, квадрати и спираловидни кръгове. При дълго взиране таблата създаваха усещане за безтегловност. Travel through music. Live through music. Breathe through music.

Борис се чувстваше в центъра на своята малка музикална вселена, изградена от качествен sound и три големи водки за начало. Показваше чаровната си усмивка на всяка симпатична “млада принцеса” и пушеше поредната цигара, която оставяше в устата му вкус на горчива пустиня от “унищожавам бавно + умирай трудно 3”. Животът започваше и завършваше тук. Всяка сряда, всеки петък. See the disco changes everything I feel.

Имало едно време…

Един друг свят, приличащ на приказка.

Един друг свят, нежен като пролетно цвете, и един ангел, който

вярвал в чудеса.

Без име.

Ангелите нямат имена.

Музиката е съвсем тиха. Тя е позабравена мелодия, нежен звън или детска песничка. Тя не спира нито за миг, защото светът на ангелите е изграден от звуци и слънчева светлина. Понякога звуците се сливат с човешки гласове, отекват викове или плач, но музиката остава весела, тиха, приятна - като полъх на пролет, като ухание на ароматна свещ, като глътка въздух… Music angels са безплътни и невидими, но докосването им те кара да забравиш, че светът е място с адски шибана архитектура. Те могат да те накарат да чувстваш и обичаш с едно леко докосване. Music angels are silent. Не шептят. Но докосват със звук, който променя всичко в теб. Music angels live through sound.

Имало едно време…

Една Пепеляшка, която не вярвала в чудеса.

Една Пепеляшка, която не вярвала в ангели.

Една Пепеляшка, която не вярвала в стъклени пантофки и

принцове.

С краткото име Ива.

Просто Ива.

Стоеше пред огледалото в тоалетната на клуба, наблюдавайки отражението на хубавото лице. Струваше й се, че това лице е чуждо - чужди и непознати бяха очите, устните, усмивката й, сякаш насила изрисувана върху маската на клубно щастие. Две черни линии молив скриваха очите. Устните бяха покрити с блестящ гланц. Искаше й се да изтрие грима, за да свали маската, но гримът винаги помага да играеш главна роля в постановка с много действащи лица.

“Там, там, там, т-а-ам”- тананикаше си в ритъма на музиката, преминаваща през стени и огледала, през чашите с водка и цигарения дим.

Тази вечер Ива се дразнеше от силния звук, от многото светлини и хора. Дразнеше се от грима и маската на щастие. Изпита неприязън дори към момчето, с което бе дошла - смес от изтънчена женственост, полуизтрити дънки, жълти очила и тениска със звезда. Той държеше ръката й почти през цялата вечер, но дланта му бе потна и студена. Сякаш я докосваше змия…

- Остави ме! - сопна му се Ива, раздразнена от него и от себе си.

Влезе в ритъма на музиката, но движенията на тялото й също бяха чужди.

 

Music angels make you happy.

Music angels make your wish come true.

Сред еднообразния ритъм на “циклажа” Борис чу нежна мелодия, напомняща тази от музикалната кутия за бижута на майка му. Той обичаше да слуша нежната мелодия и тайно отваряше “забранената кутия”. Това бе един от малкото му детски спомени.

Борис се огледа. Откъде идваше музиката? Някой друг чуваше ли приятната мелодия? Усети лек допир - като полъх на топъл, летен вятър. Светлините станаха по-ярки, а музиката - още по-осезателна и жива.

Усмихна се.

Music angels come to make you smile.

 

За Ива докосването бе като прегръдка - топла, успокояваща прегръдка, каквато малката Пепеляшка никога не бе усещала. Единственото, което помнеше от детството си, бяха виковете на майка й… виковете на баща й… единствено виковете… Дразнещ звук, от който не намираше спасение.

Лек допир на галеща ласка, който я изпълни с лекота и обич.

Music angels come to make you better.

Just listen to your soul.

Топлина на докосване…

Звук и нежност.

Music angels come when you are ready… to love.

- Казвам се Ива.

- Аз съм Борис. Музиката е добра, нали? Наистина добра.

 

 

© Елина Цанкова, 2004
© Издателство LiterNet, 26. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.