Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖИВОТЪТ НА ЕДНА МАРДА

Димитър Матакиев

web

Влязох в аптеката да купувам аналгин. Цепеше ме главата, защото си мислех натрапчиво за един шест без коз, който бях вкарал таман без три. Пред мен стоеше... ами марда, откъдето и да го погледнеш. Беше с къси панталонки, и краката му бяха доста космати - което е типично за този вид хора. Говореше бавно и обстоятелствено - отново красноречив симптом. Фиксирах вниманието си към... дуднещи, досадни приказки. Трябвали му некви хапчета, в общи линии. Беше страшно обстоятелствен - но когато аз съм обстоятелствен, хората ме слушат (в рамките на шегата, хех)... а към тоя ми ти урунгел аптекарката подхождаше с явна досада... Срещу алергия му трябвали хапчета, щото много му сълзели очите, подсмърчал непрекъснато. Такива работи. Не, нямало от неговите хапчета. Така ли?! Само с поръчка можело да стане. О, кей! И едни презервативи, моля, от тия, да. Не, не... от тия. Тц... ето тези, да... тук-тук. Точно. Мерси.

И се чупи в нищото, там, отдека беше дошел.

Оттук нататък си представям как е протекъл животът му. Помотал се е по улиците, много бавно. Зяпал е трамваите и е мислел за сенната си хрема. Умира ли се от нея, може ли това да засегне по някакъв начин съществуването му? Не, но все пак... Студент ли беше, или пък чиновник? Най-вероятно и двете - студент-чиновник му идеше отръки. Какво значение има?! Никакво - това е ключовата дума. Гаджето му, “приятелката” - постоянна, разбира се. Ала-бала, любов в буркани с зимнина. Малко секс, три пъти седмично. Някакво хоби - туризъм в стил дядовци на Витоша през уикенда. Книги - техническа литература. Брада - оформена, точно толкова старовремска, колкото да ми бъде отблъскващо противен. Косата - гарвановочерна. Глас на евангелистки пастор. "Спим, спим - вечен сън". Телесните функции на преден план. Умереност... умореност, дефинирана още в утробата. Под разум се разбира игра на шах в близката градинка. Белотът е екстравагантност. Глезените на краката дебели. Увиснал задник, сплескан навътре: не храни педалите. Ръце на кръста, с длани някак навън. Прилича на педал, без да е: тежка работа. Интереси: строго утилитарни - пълен страхливец за всичко извън себе си, себе си брани с цената на всичко. Мисъл флегматична, дремлива. Порнофилмите ги наричаме “медицински”. Има нужда и от тях, просто от време на време е здравословно. Ахилесова пета - липса на личност. Не е съвсем прост и усеща дефицита й. Страх го е от силни жени, от витални хора изобщо. Дразни го аритмията на живота. Всичко трябва да е подредено. Жена му на 30 ще прилича на 50. Кожата й няма да е сбръчкана, просто е тъпа путка. И той е тъпа путка. Нещо се движи, функционира. Това е той. Млад е, защото е биологически млад. Прави секс, защото го изисква организмът му. Може да търси капки за сенна хрема из цяла София. Методично, докато не намери. Все пак, само ако не е служебно зает. Има приоритети, те са в стоманена субординация. Ако ще се мре дори, пак трудно ще бъдат променени. Не е гъвкав. Може да умре утре, но днес няма да усети симптомите. Просто няма да му хрумне, няма въображение.

И така нататък... характерното за тези хора е, че за тях може да се напишат както пет реда, така и пет тома и кво от тва? Все ще е НИЩО.

 

 

© Димитър Матакиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.08.2005, № 8 (69)