ОСЪДЕН НА ДЪЖД

web | Сънуващият ум

Градът прозвънна от скръб,
градът се разтърси надлъж,
градът помръкна
и в тъмното се превърна на въглен,
заскърца с пресъхнали вътрешности,
с помътен разсъдък, със зъби
заскърца чакълът край ъглите,
гълъбите се пръснаха с пърхане
над кръстопътните възли,
над тържищата и църквите;
градът бе осъден на дъжд
и дъждът го погълна -
заблъска нагъсто, обгърна го
с плътния тътен на пръските си,
гръмна чукът му по мъртвия
                                        тъпан на къщите...
Градът се обърна на гръб
и потъна
в симфонията на водния орган,
в циклопското око на циклона,
под облия грохотен свод
без опорни точки - без "долу" и "горе",
сред безразборна подводна разходка на стоки,
имоти, отломки от точни часовници, кораби
и декори пороят събори
кордоните на тополите, изрови основите,
гробищата, устоите на вековната логика,
в своя поход надолу,
отвъд
смъртния сън на разсъдъка.

© Детелина Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Детелина Димова. Сънуващият ум. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Детелина Димова. Сънуващият ум. София: Захарий Стоянов, 2002.