Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОНТОЛОГИЧНИ МИСЛИ
ЗА ВЪЛНИТЕ ЗИМЕ
web | Сънуващият
ум
Нима ще плачем за вълните зиме -
без нас тях никога не би ги имало.
Играта им е празен говор на прахосници,
заложили имота си на покер;
а спомените са дърво,
приготвено за огрев,
насечено и подредено в ъгъла -
ще пъпли в тънките му жълти кръгове
жестокият живот на огъня - а после
ще може робът да си стопли костите
и лоената си яхния,
да пие вино, нищо да не помни после
за търговеца,
улисан скришно да брои пари
и полици; госпожите
да се разхождат с рокли от коприна
край камините
след вечерята, кафето с ром,
в салона с философите
и скришно да въздишат за годините си, минали
като вълните зиме.
© Детелина Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Детелина Димова. Сънуващият ум. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Детелина Димова. Сънуващият ум. София: Захарий Стоянов, 2002.
|