ХИПНОТИЗАТОР С ОЧИЛА

web | Сънуващият ум

1.

Тъй както се разхождам, може би
из най-отчаяната си лъжа,
а пръстите ми са изтръпнали и сгърчени
около сънувани предмети,
аз може би не ходя, а лежа на коленете
на някакъв хипнотизатор
с очила.
И уж лицето му е на небето, и е светло
над тази шестдиоптрова,
                          многоетажна синева -
там някъде светът е виолетов
и се живее леко-леко,
нани-на...
Или, тъй както си лежа възторжено
с нетрепващи луминесцентни зеници
и вцепенението ме обзема като екот
под фосфорната периферия на кожата ми,
ефирният ми двойник се разхожда,
тра-ла-ла,
по златна някаква спирала -
където чаят е горещ за вечността
и времето е спряло.

2.

Покорно моля за сериозност
Мартенския заек и Шапкаря,
и приканвам към внимание
уважаемия мистър Бийн...
Но те са в дяволското огледало
на съзнанието ми,
а то е краят на една цивилизация
от плачещи вулкани.
Затуй простете, че се хиля,
о, строги прокурори в тоги.
Това бе толкова отдавна...( на Луната?
на Земята? Марс?... но Марс е в обскурация),
колкото е всяко утре
и всяко утро в пясъчния кратер
на небостъргачите,
във виртуалната реалност на съзнанието ми -
страна на чудеса и дяволски примамливи
играчки.

3.

Пари и опера - сантиментален "казус белли"...
А някога роялите предъвкваха потпури,
димяха партитурите
                          и сгушени край телешкото,
изпушвахме по пура
в антракта на неделите.

Чочо сан, "Титаник" - печална холограма,
дим над Фуджияма, оформен във винетка.
Там някъде - армадите на непонятни армии
браздяха океаните
с Нике на раменете си.

"Няма Бог" - ни казваха безгласно телеграмите
и поздравявахме смъртта си
                          със сигнални пистолети,
и незалязващото слънце на Орела светеше,

там някъде - над Тихоокеанските
и Атлантически предели

гърмяха опери, шансони, йодлери,
сантиментални римски трели...
Тъй както спящите в печалния "Титаник",
тъй както старите атлантски вещери -

събудихме се - и ни нямаше.

© Детелина Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Детелина Димова. Сънуващият ум. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Детелина Димова. Сънуващият ум. София: Захарий Стоянов, 2002.