Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЛОВДИВ
web
Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух гласа възглас: - Престани
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скърбен град -
едничък дом на мойта скръб бездомна -
аз бродя за утехата нерад -
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.
© Димчо Дебелянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.04.2003, № 2 (41)
Други публикации:
Димчо Дебелянов. Съчинения
в два тома. Т. 1. София, 1974.
|