Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛЕДАТА

Димитър Ангелов

web

- Единственият документ, който потвърждава, че е загинал в пустинята, е тази снимка - тук се вижда как се подава само подметката на дясната му обувка.

- Вече имаме една следа - убил го е този, който му е направил снимката. С която се опитва да си създаде алиби.

- Но това беше най-добрият му приятел...

- Тъкмо затова. Завистта, а може би и някоя тайна връзка, пагубна любов или нещо от този род го е подтикнало към престъплението. Защо поне не го е изровил от пясъка, за да го фотографира цял, в анфас или в профил?

- Тази мисъл сигурно го е ужасявала.

- И най-закоравелите престъпници се ужасяват от деянията си в моменти на слабост и някои твърдят, че тъкмо деянията им са ги тласнали към престъплението.

- И да го е извадил от пясъка не е могъл да ходи с него на гръб в такава буря.

- А как се прави толкова ясна снимка на една подметка при пясъчна буря?

- Въпрос на професионализъм!

- Слушайте, този Ваш приятел е жив, или е бил жив, когато е била направена снимката. Вятърът, съдбата, може би, го е завяла нанякъде, където може да се забавлява и да не си спомня даже за себе си. Разгледайте внимателно подметката... А сега обърнете снимката на 180º. Какво ще ми кажете за този отпечтък? Защо се опитвате да прикриете едно несъщестуващо престъпление? Това не може да остане безнаказано! Това не е стъпка на човек, който изнемогва, който се влачи и пада, а на някой, който крачи бодро и се радва на дюните, дори подскача от радост, развълнуван и нетърпелив да направи още една снимка. Обърнете внимание колко по-дълбок е отпечатъкът откъм пръстите. Кажете ми сега: има ли нещо по-живо от следата, от отпечатъка, от някакви оскъдни останки от каквото и да било (включително от нематериалното), има ли нещо по-обширно от отпечатъка, способен да се разпростре и стигне до началото на света? Конкретното, ясното, цялото, винаги ни ограничават, но следата, една нищожна останка, ни позволява да направим генетичен анализ дори на един незавършен персонаж. Предайте му моите поздравления. Но колко жалко, че не е имал смелостта след като е убил един персонаж, да се предаде и да признае всичко. Кой не би се възхитил от подобна постъпка?

- Вярно е, че снимката я направих аз - каза той, не устоявайки на изкушението да се изтъкне. Но персонажа убихте Вие. Превърнахте го просто в отпечатък, в следа, в някаква фалшива лъжа...

- Знаех, че ще кажете това още преди да ми подадете снимката. Забелязах този отпечатък още когато се приближавахте към тази измислица, после го зърнах в очите Ви и си казах: “Така вървят лъжците!”. Затова се обръщах към Вас в трето лице, “предайте му”, защото за мен този случай вече беше мъртъв. Но с лъжата си Вие се опитахте да направите от мен втори персонаж и се провалихте. А сега от Вас като персонаж вече няма и следа - тук в края на тази история свършва Вашето съществуване. И ако още говоря с Вас, то е защото в душата ми умират всеки ден всички лъжци, но после от любопитство ги възкръсявам за няколко минути.

 

 

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.12.2007, № 12 (97)