ПРИВИДЕНИЕ

Димитър Ангелов

web

Забелязал съм, че неприятните неща се случват в дни, когато се чувстваме най-добре, доволни от живота, колкото и оскъден да е той.

Когато храстите и тревата се размърдаха, скочих и извиках: "Ааа, падна ли ми, разбойнико!" И хукнах да взема мотиката, защото не се сетих къде съм оставил брадвата. Не се съмнявам, че ако на шампионатите имаше подобни изненади, щях да спечеля някакъв медал - толкова бързо се върнах на местопрестъпленито.

Замахнах, но мотиката увисна във въздуха, сякаш бях замръзнал заедно с нея на брега на скандинавско езеро.

- Не мога да го убия! - изревах аз уплашен и умилостивен, както се случва при тежки конфликти между ума и душата, и сърцето се разтуптява от чисто любопитство.

- Виж само как гледа - извиках на жена ми, без да се обръщам. - С очите му говори цялата природа. Боже мой!

И тогава се стреснах още веднъж - за първи път употребих това жалко възклицание, макар и да бях на възраст близка до смъртта.

- Страхливец! Сляпото куче не вижда! Удряй!

- А какво виждаме ние, като не сме слепи? - отвърнах аз, повече на себе си, отколкото на нея. - Само илюзии!

Едно странно ехо ми се обади на три пъти: "Само илюзии, само илюзии, само илюзиии!"

- Не, не може да бъде. Никое ехо не може да бъде толкова фалшиво, толкова безсрамно. Подобно нещо не трябва да съществува в природата.

И замахнах, за да разбия гнева си.

Тогава забелязах парче вестник, донесено от вятъра. Дали защото беше леко измачкано, дали от дългите ми занимания с физиогномика, в образа на премиера бях видял подмолно същество, ненадминат кърт, който не само рови, но и минира почвата, създава напрежение и несигурност, разнищва нервите, убива бъдещето.

Не, безсмислено е всяко възклицание, упрек, закана, ругатня. Кой ми гарантира, че самата природа вече не е завербувана? Не тренираха ли делфини за живи торпеда?

Прекръстих се - бях се кръстил, по задължение, един-единствен път, осемгодишен, за да ни пречести оня безбожен поп, който ни накара да чакаме жадни и гладни до обед - и разбрах, в някакво внезапно просветление, че в душата ми изчезнаха завинаги и последните религиозни останки.

Семейства, родове, видове и подвидове из цялото животинско царство вече ми бяха безразлични - оставих ги да общуват с природата, както си искат: бях сигурен, че тя не ще откликне, колкото и да я ухажват. Поне докато не им простя за всички злини.

© Димитър Ангелов
© Здравка Найденова, превод от португалски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2008, № 5 (102)