Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАДЕНИЕ И ВЪЗКРЪСВАНЕ*

Димитър Ангелов

web

- Олимпиу, тук свършва твоята кариера като подлец - казах аз и натиснах спусъка.

Той се усмихна и отвърна:

- Много се заблуждаваш! Аз съм безсмъртен. Както всички подлеци.

След това заспа.

Ето какво ми разказа, когато се събуди:

"Когато ти изстреля тази смъртоносна фраза, започнах да падам в някаква пропаст, сякаш бездънна. За добро или зло, или и заради двете, падането не беше безкрайно, защото иначе неизбежно би било и едно приятно пътуване. Не всичко по релефа на онази пропаст, изваян целият от злините, които бях извършил, беше грозно и ужасно. По грешка или поради пропуск аз бях създал малки шедьоври, само за горди, обаятелни хора при свободно падане. После започна завръщането, възкръсването към повърхността на една равна, проста истина, без големи детайли, тук, където се намираме в момента. Но всичко беше като катерене по стените на вулкан, където човек търси надежда, приятелство с някое растение, някакъв стабилен камък, някаква идея, в която да се вкопчи..."

В този момент забелязах, че земята и небето се бяха слели в една тънка повърхност, като на плитко езеро, където отраженията докосват дъното. После той продължи с изненадваща бодрост, макар и с изтощен от ентусиазма глас:

"Сега имам план, проект за живота, защото още съм млад: да изуча и разбера природата на подлеца. А аз я познавам доста добре и не се съмнявам ни най-малко, че ще се усъвършенствам в тази област. Такава е моята природа. Щеш, не щеш..."

Защо да описвам всички ужасни неща, с чието съвършенство и грациозност той се гордееше толкова много? А и добрите, красивите, които всички ние познаваме вероятно много добре.

"Не цитирайте последните ми думи, казвал съм ги много пъти..."

При тези думи лицето му промени цвета си, като на човек, отровен от истината. После въздъхна и склопи очи.

 


* Три месеца след последното редактиране на тази невинна история, почина Олимпиу Ф., когото познавах съвсем бегло. Бях обвинен в предумишлено убийство и малко след това оправдан: парапсихологичната експертиза доказа, че нямам никаква дарба за черна магия и сродни науки. Въпреки това, сметнах за добре да поставя тази забележка, в случай че навреди на някого или го порази или пък убие у него желанието да чете подобни неща. [обратно]

 

 

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2008, № 5 (102)