7. СМЪРТТА НА ТАКСИМЕТРОВИЯ ШОФЬОР

Димитър Ангелов

web | Далеч от всичко

На кого не му се е искало поне веднъж в живота да убие един таксиметров шофьор? Но едно е да мислиш и друго - да превърнеш мисълта си в действие. Има едно неизмеримо, но реално разстояние между престъпника и почтения човек.

Според признанията на убиеца, човек спокоен, с добро настроение, много любезен и дори изключително възпитан, ставало дума за един дългосрочен план. Смятал като свое морално задължение да избере първо зоната, за предпочитане близо до плажа и да се запознае с някое красиво и симпатично момиче, но непременно дъщеря на таксиметров шофьор. Всичко трябвало да се подготви, да бъде изживяно и изпълнено методично и безпогрешно. Нуждаел се от солидна аргументация, изработена с вкус и въображение, присъщо на забележителните хора на изкуството, подкрепяйки своите подбуди с единствена по рода си яснота. Било необходимо да се радва на живота, да изживее докрай щастието с жена си и с децата си, и едва тогава да пристъпи към ужасното престъпление. Как е възможно това? Защо се изоставя щастието, за да се затъне в най-зловещото осмисляне на щастието против същото това щастие? По това време науката още не беше в състояние да представи някакво приемливо обяснение или предположение. Парадоксът на това престъпление почти я поставил под въпрос. В този случай нямало омраза, нито конфликт, просто било въпрос на принцип.

Бил прекрасен човек, "най-добрият тъст в света", най-невероятният, най-обичаният дядо из всички околности, доколкото си спомнят по-възрастните.

По-късно изследването на генетичната информация не показало нищо или поне не добавило нищо съществено към показанията на един медиум или спиритист, който доказал, че е имало в далечното минало на убиеца едно лице, едно много любимо, обичано същество (не казал дали е роднина или не), убито от таксиметров шофьор.

Едно ужасно престъпление, а народът се смеел и забавлявал. Но отдавна е известно, че радостта на народа е отвратителна и отвращаваща. При всички обстоятелства.

Разказа ми тази история един пенсиониран демограф, стар ерген, но още с въможност да се ожени, докато пиехме бира на терасата на едно кафене до морския бряг. Без да се съмнявам в почтеността на въображението му и според описанието на индивида с особено мек характер, човек благоразумен и предпазлив, би могло да се каже ясновидски прозорлив и далновиден, за мен стана ясно, че това престъпление още не беше извършено, нито имаше някаква вероятност да се случи. Ставаше дума само за едно съвършено, идеално престъпление. Можеше да се извърши по всяко време (касаеше се всъщност за едно дългосрочно престъпление), между две бири, след някое презокеанско пътуване, преди да се замине за някъде. Винаги, когато ни се прииска. Този демограф беше се оттеглил в една малка къща, шибана от влажния и солен морски вятър. Много методичен, различаващ ясно и с особено умение петдесетте найлонови торби, в които беше разположил голяма част от библиотеката си, той не вярваше прекалено много в завоеванията на цивилизацията, но и не преставаше да слуша всички новини на най-важните радиостанции (престъпления, политика, спорт - три тясно свързани дейности - всичко, което засягаше народеца) с един много съвършен портативен радиоапарат, от онези, които по онова време, а може би и днес, не се намират на родния пазар.

Отвръщаше на моите иронични забележки с насмешливи поправки и за да се убеди в ефикасността им, избухваше в краткотраен и рязко приглушен смях, винаги един и същ, като запетая, която отбелязва някакъв интервал и не може да надхвърли определена продължителност. Нищо не беше точно така - по своята същност, самата ирония го показваше - всичко беше каприз на въображението пред разума, който, правейки всевъзможни заключения, можеше само да се подлъже, да заблуди или да се съгласи, но не и да осъди. Нямаше никакво престъпление, а едно мъдро безбрачие, което се смееше на огромната авантюра, каквато е бракът и на нещастията, до които неизбежно води. Беше за предпочитане да презираш слабите и поддържайки разстояние, да се наслаждаваш на спектакъла и да избегнеш всяко престъпление, което той предполага.

- Е, трябва да закарам един тип в болницата. Оперираха го преди една седмица. Представете си - носил е в гърдите брат си, близнак, в продължение на четиридесет и пет години. Убил го е, в края на краищата, и е укривал трупа на зародиша почти половин век. Тези хора тук са невероятни... Горкият!

Когато се разделихме, видях как спокойно се запъти към следващата история.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Димитър Ангелов. Далеч от всичко. Варна: LiterNet, 2006-2007

Други публикации:
Dimíter Ánguelov. Longe da espécie, Editorial Nova Ática, 2006.