6. ПРИЗРАК

Димитър Ангелов

web | Далеч от всичко

- Това се случи някъде по времето, когато Ватиканът съобщи, че от 2012 година официалният език на ада ще бъде английски. Беше нощ и аз яздех една кобила.

- Не ми описвайте цветове, гласове, тишини, пътища. Почвайте направо с историята.

 - По пътя намерих избелелия скелет на една история и докато напредвах, кобилата започна да се смалява, смалява, докато видях, че вървя пеша. Не, сигурно съм наблюдавал изгрева на луната. Не, не. Това беше лампата, заради която изчезна нощната кобила.

Бях убил през деня една млада пепелянка, след едно кратко, но болезнено колебание. Тази змия можеше да ухапе някой разсеян мечтател, а кой знае, и някой забележителен християнски учен или философ и дори някое невинно дете, способно да се възхищава на най-отвратителното, което е създала красивата и величествена природа. За щастие надделя в мен човешкото. Дали не е бил призракът на животното, някога свещено? Призраци бях виждал навсякъде дори при разглеждане с лупа в заниманията ми с минералогия.

Разбира се, че познавах отнякъде тази осанка. Можеше да е само той - министърът на градовете. Наведох се напред, без да направя и най-малката крачка, за да не премина максималното разстояние, при което призраците се оттеглят без предупреждение. Не, не беше той.

Дали не беше призракът на папата? Ето така, леко наклонен на една страна? Виждах отчетливо контурите на митрата. Не. Изглеждаше така заради перспективата. Разбира се. Папата все още е жив. Очевидно. Приличаше повече на маскиран терорист. Ето това е. Но каква несръчност! Обездвижен с тиксо - главата и цялото тяло - и после завързан на една желязна подпора. 

Заловен и изоставен? Но всичко това е абсурдно. Истинска безотговорност, цяло престъпление. Всички са еднакви!

Няма съмнение, че има призраци, души и други необясними неща. Но техните сенки са вечни, във всички перспективи. Защо постоянно да бягаме след тях?

Примирението пред ограничения обсег на сетивата ми позволи да видя ясно плашилото в неговата пълнота, облечено скромно, само за да вълнува духовете на минувачите. Приближих се без опасение и без особено отвращение - един обикновен билетен автомат за бъдещия паркинг. В крайна сметка тази беше прочутата мистерия на Синтра!... Всеки я носи в главата си.

Благословен да бъде денят, в който не съм търсил нищо и нищо не съм намирал.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Димитър Ангелов. Далеч от всичко. Варна: LiterNet, 2006-2007

Други публикации:
Dimíter Ánguelov. Longe da espécie, Editorial Nova Ática, 2006.