8. ДЕТЕТО СЕ УСТРОИ ДОБРЕ

Димитър Ангелов

web | Далеч от всичко

Днес не е неободимо да си добър християнин, за да вземеш някого на стоп в дъждовен ден, на някое второстепенно национално шосе.

Тя започна да говори само заради говоренето, беше една ужасна история. Но да разкажеш нещо, без съмнение е най-коректният начин да отвърнеш на един жест, напоследък необичаен и доста неблагоразумен.

Дъщеря й се разхождала с малкото, то било на три години, и изведнъж се появява една пожарникарска линейка... и всичко става само за миг.

Щяло да бъде шокиращо и нечовешко да описва подробностите. Не било нарочно, но тъй се случило. Шофьорът бил добър човек, завалията, искал да спаси един, два живота, а и повече, дори ако се наложи да помете цяла дузина по пътя. Има такива ситуации. Без даже да му мине през ума дали някой ден ще получи медал или не.

Работата обаче била там, че жената на шофьора чакала дете, оставало една-две седмици да роди. Можело да си представиш шока, риска за бедната и за този, който още не се е родил.

Беше ми трудно да участвам в този диалог и затова се ограничавах с "Ами да", Точно така", "И още как!" и вече бях забравил къде искаше да я оставя. Опитах се да се приютя в едно леко безразличие, с пълното съзнание, че не мога да страдам заради всичките нещастия на целия човешки род. Освен това безразличието ни прави да изглеждаме по-добри, хубави хора и това все пак утешава малко.

Аз разбирам филантропската лудост на пожарникаря, макар и да не съм я изпитвал лично. Знам, че това желание да помогеш може да се сравни само с огъня на най-далечните и непознати вулкани - такъв е инстинктът на доброволния пожарникар, когато се отправя към някакво несигурно и винаги рисковано местоназначение. Затова сърцето не ми позволи повече от две фрази на разбиране и солидарност:

- Имали сте голям късмет - казах аз. - Хора като него се срещат рядко.

- Слава богу, и за да не съсипе живота си, изпълни обещаното - плати погребението, направи един много красив паметник, чудесно подреден. Е, детето се устрои добре.

Извади една кърпичка, за да изтрие сълзите си, но ентусиазирана от хода на разказа, отново я сложи в чантата си.

- Детето се устрои добре? Вие нямате сърце! Слизайте!

В моменти на силен гняв човек губи представа за разликата между движението и покоя. И все пак се сетих да спра.

- Ще ме оставите тук, посред гората? Тази случка ми я разказаха, било по-сигурно да я разкажеш, когато пътуваш на стоп с непознат човек. За да не кара толкова бързо...

- Излизайте!

- Ама защо?

- Няма как!

След около пет минути се върнах и я намерих да се оглежда бавно във всички посоки като човек, който търси най-подходящото място за паметна плоча.

- Влизайте! Въпреки всичко, забелязах някакво страдание в очите Ви, докато ми разказвахте тази ужасна история. Хайде да тръгваме!

Най-тъжното е, че тази история наистина се беше случила с внучето й. А още по-тъжно - че трябваше да ми се извинява, само защото не знаеше да разказва тъжни неща по мой вкус.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Димитър Ангелов. Далеч от всичко. Варна: LiterNet, 2006-2007

Други публикации:
Dimíter Ánguelov. Longe da espécie, Editorial Nova Ática, 2006.