ВТОРА ПРИРОДА

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

Виждах я почти всеки ден да стои пред някой супермаркет и да проси. Сигурно усещаше, че не вярвам на счупената й ръка и тиковете, защото никога не протегна ръка към мен, когато минавах покрай нея. И все пак се чувствах виновен, защото не бях й подал нито веднъж една-две монети, а в едно нещо тя несъмнено беше откровена - искаше да преживее.

- Кaжете ми съвсем честно: Вие сте лъжкиня, нали? - попитах я и се усмихнах дружелюбно в едно ранно утро.

- Ако ви кажа, че съм лъжкиня, няма да повярвате, а ако Ви кажа, че не съм - ще се усъмните.

- А ако Ви повярвам и в двата случая?

- Ще си помисля, че сте лъжец.

- Права сте... Този тик на дясното Ви око сигурно Ви е останал от някаква травма?...

- Ще бъда откровена с Вас - толкова съм свикнала с този трик, че когато спра, все едно не съм аз.

- А този на лявото?

Моят въпрос обаче сигурно беше засегнал някакъв нерв, защото честотата на тика й зачести до такава степен, че ме заслепи напълно като безспирни светкавици на някаква буря. Когато се поуспокоиха, тя отвърна:

- Той е истински.

- Виждал съм Ви да подтичвате като шестнайсетгодишно момиче, а тук едвам се влачите...

- А как иначе?...

- Разбирам. А ръката Ви, откакто Ви помня, все с тази превръзка през врата... Макар че...

- Въпрос на навик. Вече и да искам, не мога да я изправя.

- А не сте ли опитвала някаква физиотерапия?

- Опитах, но ми казаха, че втората природа е по-силна от първата.

Развълнуван от неочакваното разкритие, извиках:

- Приятелко, в такъв случай всичко е въпрос на свободен избор - ние сме господари на съдбата си!...

Тя ме изгледа враждебно и каза проточено:

- Аз не искам да бъда господарка на съдбата си. Искам да не умра от глад!

Почувствах толкова внезапна отпадналост пред практическия усет на една просякиня, в чиято дълбока мъдрост здравият разум презираше с такава лекота илюзията за свободата, че инстинктивно се опитах да поставя в здравата й ръка една банкнота. Но тя я мушна в малкия джоб на сакото ми с елегантен жест и каза с усмивка на превъзходство:

- Не приемам милостиня от хора, които не уважават моята втора природа.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010