САМОТА

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

На персонажа София K., която ме обсипа с целувки,
защото ме беше сбъркала с друг персонаж

- Чувствам се самотна - каза тя и ме погледна изпитателно в очите, сякаш искаше да прочете в тях някаква изключителна сентенция, изчерпваща всички истини.

- Самотата... Защо да обясняваме самотата? Има ли нещо по-самотно от описанието на самотата? Всички сме сами. Кой не е самотен? Само този, който не знае. В най-добрия случай можем да кажем на някого, близък или не: "Чувствам се самотен". Но каква полза от това?

Тя или той също са самотни и го знаят много добре. Думите не те спасяват от самотата. Само в мълчанието можеш да постигнеш самотата в нейната пълнота - тогава не изпитваш нужда да кажеш на някого, нито на самата теб: "Чувствам се самотна".

Но ако на небосвода на твоето мълчание се очертае следната фраза: "Вече не съм самотна", можеш да се смяташ за най-самотното същество на този свят. Защото вече не се обръщаш към другия, нито към самата себе си, а към мълчанието.

- Вече не съм самотна - възкликна тя. - Ти си моето мълчание!

- Много се лъжеш. Виждам, че вече не си с мен, а пред твоя учител по карате, и имитираш самозащита. Защото вашата история не е продължила дълго. Той няма вина, ти самата призна това. Не ти ли беше казал съвсем откровено: "София, опитах се да те обичам, но не можах!" Слушай, всичко може да се опита, но не и да се опиташ да обичаш - или обичаш, или не обичаш. Но дори в този случай, той е бил искрен. Сега, когато ме прегръщаш и обсипваш с такива неукротими целувки, а после молиш за извинение, че си ме използвала, защото, докато си ме целувала, си мислела за него или дори си чувствала, че аз съм бил той... Твоите целувки не ме вълнуват и, ако обичаш, върни се на мястото си. Човешко е, всеки може да се обърка, да сгреши, аз знам, че в мене има нещо призрачно. Но не ми казвай, че това те впечатлява кой знае колко. Ти вече си направила всичко, за да завладееш великия самурай на твоя живот...

- Моят велик самурай си ти, заведи ме у вас - историята, която ти разказвах, все още не е свършила. Кажи, че ме обичаш, дори това да е най-противната лъжа. Позволи ми да се отдам духом и тялом на тази изключителна история.

- Всичко японско ми е чуждо, дори да ми харесва. София, името ти е свързано със здравия разум, не можеш да постъпваш така. Моля те да ме пуснеш. Знаеш, че съм влюбен в друга жена - луда, но красива и очарователна, макар и да не иска и да знае за мен. Голямата любов обаче е такава, самотна и безнадеждна... Трябва да страдаме, за да заслужим един ден спокойствието на духа. Така че аз няма да те целуна, нито ще ти се извинявам, че съм те използвал, за да успокоя въображението си. Хайде да тръгваме, всеки към своя дом. В края на краищата ти си ревностна католичка и такава ще си останеш... Спомняш ли си колко много плака, когато ти казах, че нито папата, нито двама папи могат да ми обяснят какво е Бог, светът, любовта?

- Никога няма да ти простя, че обиди светия отец!

- Тогава, в твоята глава, нашата авантюра е осъдена... Забрави го, не мисли за мен, може да стане и по-зле.

- Не мога да се примиря! Да се влюби в една медицинска сестра, представи си! Медицинските сестри са опасни същества, тези изкусителки нямат равни на себе си. Не забравяй, че англичаните използват една и съща дума за "медицинска сестра" и за "акула".

- Няма да забравя, тъй като не знам английски - казах аз, за да избегна лингвистични спорове. - Знам само, че те пишат нещо по един начин, четат го по друг и мислят по трети, съвсем различен. И на всичко отгоре карат от лявата страна.

- Това няма нищо общо. Той... Де да можех да прехвърля в малкия мозък цялата тази страст, страдание, лудост! За да не мисля!

- Кой знае, ако това беше възможно, при толкова мисли и екзалтация, дали твоята неуравновесеност нямаше да се задълбочи още повече.

- До теб се чувствам стабилна.

- Виждала ли си по телевизията как някой самотен елен тича от едно възвишение към друго и пръхти инстинктивно, предупреждавайки някакво несъществуващо стадо за въображаема опасност?

- Не съм виждала такова нещо.

- Тогава слушай. За теб всяка среща е едно възвишение, откъдето виждаш всякакъв вид щастие, страсти, пагубна любов. И тичаш, и бродиш, и се опитваш да спасиш някаква любов от някаква опасност, да спасиш един определен момент, от който уж зависи твоето щастие. А всъщност ти говориш със самотата, правиш й признания и изповеди, предупреждаваш я постоянно, че може да остане още по-самотна, и за да не изглеждат тези разговори като безумен монолог, ти я обсипваш с целувки в мое лице, наричаш я самурай или каквото ти хрумне и вървиш напред като онова отделило се от стадото животно, превръщаш се в чист инстинкт, способна да изложиш тялото си на всякаква случайност, опасност, неблагоразумие... Хайде да излизаме и да вземем такси...

Повлякох я или пък тя ме повлече - объркването беше толкова голямо - без да престане да ме прегръща и да ме милва.

- Вече съвсем измръзнах. Знаеш ли, София? В твоите милувки няма нежност. В тях има нотка на чисто съблазняване. И парят като слана. Сигурно затова той е измислил оная медицинска сестра, защото се е почувствал наранен от едно фалшиво чувство.

Тя ме погледна, сякаш не искаше да ме види - видях в погледа й как моята незначителна идея се смали до една точка и изчезна, безсилна да задържи безименни сили.

После ми обърна гръб в своята самота, без да се сбогува, махна на първата кола и влезе в нея. По пътя си представих чудотворното преображение на таксиметровия шофьор в самурай, а след това - в чисто мълчание.

Но когато излезе от таксито нищо няма да може да я отклони от нейния път, защото всички нейни движения, жестове, думи, дори целувките и въздишките, са изчислени с най-изтънчена точност.

А когато влезе в дома си, само ще има време да анулира изчислението и да започне да смята отново. Защото две последователни изчисления рядко биват еднакви.

© Димитър Ангелов
© Здравка Найденова, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010