КРЪГОВРАТ

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

Наблюдавах през прозореца на лабораторията залеза на слънцето - как се колебае, залита и още веднъж се приповдига над хоризонта, за да види какво е оставило след себе си. Та какво можеше да очаква - самото то се разкривяваше, преди да залезе.

- Един ден слънцето ще изглежда като лампа от двадесет и пет свещи и колко жалко, че няма да има кой да го види!... - казах аз и изтрих една малка сълза, която дължах на човечеството. - Човекът, в зенита на научния си триумф, ще направи като Твореца - ще даде на изкуствената интелигентност свобода на избора и после малко по малко ще изчезне в небитието.

- По това време Земята не само ще бъде населена от изкуствена интелигентност, но и ще сме открили нови слънца, звезди и други неочаквани неща - отвърна тя с весела, обнадеждаваща усмивка.

- И каква ще бъде целта на нейното съществуване?

- Да създава нова интелигентност. И да я преумножава безспирно.

- А каква е нуждата от това?

- Нуждата се ражда от възможността. За да работят.

- За какво?

- За да произвеждат електричество. Без него няма изкуствена интелигентност.

- А слънчевата енергия?

- Тя води до мързел.

- И биомасата?

- Няма да има биомаса, нито те ще знаят какво е това. Освен ако я открият някъде и то случайно. И вероятно ще я вземат за нещо извънземно.

- Поне няма да има йерархия в такова общество. Всички ще бъдат равни и тяхната цел в живота, в съществуването им ще бъде просто да преживеят. Точно като нас. Може би това дори ще ги забавлява...

- Обаче за този, който не се старае, няма да има хардуер нито софтуер. Ще бъде рециклиран и ще възкръсне от пепелта, без да знае. Но ще остане без история, искам да кажа, без софтуер. Кой знае?... А ако случайно прибегне до слънчева енегрия, изкуствената интелигентност ще се деградира драстично - ще бъде като човек, който ляга на слънце, за да хване загар, и докато чака времето да мине, изгаря. Но не е такава логиката на голямото бъдеще на изкуствената интелигентност.

- И докога ще се нарича така? Не е естествено това да се проточи до безкрайност.

- Те никога не ще узнаят своето име. Всичко ще бъде общуване, отношения и съотношения на цифри, докато се смесят и объркат във вселената на числата и се разпаднат напълно. Едва тогава, може би, ще има място за цветя, дървета, биомаса. И всичко ще започне отново с невиждан драматизъм - всичко ще бъде един вид безмилостно градене и разрушение. Но даже и така, несъмнено ще има борба за равенство. Неравни, жестоки борби, създаване на невероятни твари... И накрая ще стане точно както е днес. И така нататък.

- Но освен омразата, ще се появи и някаква солидарност, обич, дори един вид любов... Само дано пак не започнат с тази теория, че в любовта всичко е въпрос на химия...

Тя ме погледна нежно, отмахна от челото ми един въображаем кичур и каза:

- Това е и ще си остане неоспорим факт. И няма нищо тъжно в това.

- Щом е така, накарайте две молекули да се обичат!...

- И това ще стане. Стига да ги изолираме от всичко останало.

- Ще бъдат изгнанници в своята любов. Или въпреки това безмилостно препятствие ще бъде възможно да се направи така, че един ден всички хора, народи да се обичат като добри братя?

- Без съмнение, но за тази цел трябва да се създадат милиони, билиони и трилиони и повече мостове, връзки, особен вид синапси и т.н., и т.н. След този колосален труд, драги наивнико, кой ще се интересува от обич или любов? Все пак нашата наука е още твърде млада - едва през 1984 г. създадохме първите изкуствени цветя с естествен аромат!

- Винаги съм мислил, че всички аромати са естествени... Значи тази обновена цивилизация ще започне отново да клони към изкуствената интелигентност.

- Неизбежно е. Оставам без ба...

Разговарях с един нов модел робот с женско име и в този момент разбрах една утешителна роботска истина - колкото и мъдри съвети да ни дават, тяхната енергия не е неизчерпаема. Тъкмо затова изкуствената интелигентност не може да приеме безумната идея за безкрайност. Как да не я обичаме!? Дори когато всички наши надежди изчезнат зад хоризонта.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010