КОНТРАЖУР

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

"Когато пресичах градската градина на Пареде, забелязах някаква жена, която се беше навела прекалено ниско, много повече отколкото изисква любителската фотография, за да снима една гъска. Това нагласяване или изчакване се проточи толкова дълго, че не издържах и казах:

- От това ще излезе една... няма да излезе нищо!

- Никой не Ви е искал мнението! - и ме изгледа отгоре до долу, сякаш искаше да стопи или погребе моята фигура.

- Така или иначе, първо:...

- Няма първо, нито второ! Вървете по дяволите!

- Идвам оттам. Първо: от снимката, която направихте, няма да излезе нищо, защото сте срещу слънцето. Второ: Забавихте се толкова много, сякаш правите късометражен филм. Трето: никоя гъска не е толкова проста, за да се опитвате да я измамите с някакви семки. И последно: всичко, в крайна сметка, е за да си покажете тялото на минувачите. Застанете ето така - казах аз и се приближих.

- Не ме докосвайте!

- Не съм Ви докоснал. Много Ви се иска!

Тя се изправи бързо и вместо моя поглед срещна наивното ми и добродушно изражение, отвори уста, за да каже нещо, но колебанието й се преобрази в красива усмивка, ако не сметнем някаква нотка на прелъстяване: нещо, което не можеше да ме заблуди, защото е известно от времето на Соломон, че жените съблазняват дори тези, които ги отвращават. Такава е тяхната природа и според големите психолози.

- Бих желал - промълвих аз с искрена преструвка - да Ви обясня някои неща, когато слънцето или някое стъкло ни заслепява и ни подвежда в нашето възхищение. Отсреща има едно приятно кафене...

- С най-голямо удоволствие - каза тя и тръгнахме като влюбена двойка, в която никой не се ангажира с нищо, освен с очарованието на случайността.

Това, което последва, не можеше да бъде по-красиво и по-банално. Затова ще кажа само, че прекарахме десетина дни на един остров с чудесно настроение и без планове. И стана така, както се очакваше - рано или късно целта, тъй както и обективът, трябва да се раздели с обекта - с живата или мъртва природа. Колко са романтични англичаните, когато казват "still life"! Кой се задържа, кой живее там? Никой."

После духна в обектива, тъй както каубоите духват в дулото след последния или единствен изстрел, и прибра фотоапарата в калъфа.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010