ИЗЦЕЛЕНИЕ

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

Още когато влезе в кабинета с торба едри, хубави смокини, разбрах, че пациентът е от средната класа, вероятно висшист. Затова реших, че подходът ми трябва да бъде по-изискан, на ниво.

- Преди да ми опишете оплакванията си, позволете ми да Ви кажа някои основни неща. Човек не се е родил да се налива с бира, да пие кафе след кафе, да бяга, без да го гонят, петдесет и два километра или да вдига над двеста килограма. Науката още не е доказала за какво се ражда човек, а философите смятат, че се ражда единствено, за да се даде тълкувание за абсурда на живота. Някои съжаляват цял живот, че не могат да се изкъпят два пъти в една и съща река, други говорят за някакво време, което уж блуждаело из пространството, други се хвърлят в кратера на някой вулкан и оставят от себе си само един сандал. И пак философи, с помощта на учени, съчиняват чудовищно важни истини, но без практическо приложение. Затова някои от тях мечтаят да заспят и така да прекарат в дълбок сън хиляди и повече години и да се събудят само за да умрат, защото преди това искат да изпитат това огромно удоволствие, че са си починали от всички фантазии, тревоги и болести от всякакъв род и могат спокойно да се отправят към вечността, която в едно предалечно минало напразно са търсили. Но тези разсъждения нямат никакво значение за Вашето оплакване. "Боли ме тук" - казвате вие.

- Още нямах възможност да кажа...

- Няма значение къде Ви боли. Кажете ми само едно - какво искате да лекуваме: болката или болестта?

- И двете. Иначе няма смисъл...

- Лекуването на болката не премахва болестта, а лекуването на болестта не отнема болката. Понякога я увеличава.

- Мен самата душа ме боли... от тази болка. А може да е и от болестта...

- Днес много медици се занимават само с болката. Всичко останало не ги интересува.

- Де да можех да спя като тези философи... и да сънувам самото време, пречистено от всичко и най-вече от болката. Ако щете, от самото тяло. И моят дух да се носи като кънкьор по леда на чуждото битие. Достатъчен ми е допирът, за да усещам, че съм жив и че не страдам.

- Има такъв метод, но още не е узаконен.

- Напоследък ме безпокои една самотна мисъл - каза той и започна да чертае нещо. - Една идея с взискателен растеж, както при някои бактерии...

- Тази мисъл няма ли някаква връзка с останалите Ви мисли или чувства, усещания? Как успявате да я поддържате в такава изолация? Такова майсторство едва ли постигат и самите йоги... Как няма да бъде самотна?

- Тъкмо тя ме поддържа и има връзки, и то много добри с всички мои мисли, но другите не я разбират, по-точно не я приемат. И оттам не разбират и другите ми мисли.

- Мисля, че разбирам техните основания. Мислите Ви не разбират тази единствена мисъл, но въпреки това поддържат с нея някаква връзка. Всеки иска да се спаси по някакъв начин, дори само за да страда...

- Другите хора не я разбират, там е проблемът.

- По-важно е да разбират какво казвате.

- Те разбират какво казвам, но не разбират какво мисля... И така превръщат голяма част от мен в една самотна мисъл.

- Това се случва с всички - няма нищо по-естествено...

- Не мога да проумея това!

- Това, което не можете да проумеете, е тази или онази Ваша самотна мисъл. Но тази мисъл, която не мога да Ви обясня, въпреки че е една и съща у всички, никой не може да я разбере или да я обясни. Тази мисъл, по-точно това чувство, което вземаме за мисъл, е самият живот. Следователно, не превръщайте живота си в една-единствена, самотна мисъл. А сега, станете и вървете!

Той стана пъргаво, представи се с лек поклон - "Лазар Лазаров"¹ - и излезе от кабинета. Извадих една смокиня от забравената торба и едва тогава разбрах, че познавам този болен от Библията.

Дали това не беше самият... Само за да види дали не практикувам неговия метод? Но това съмнение бързо се стопи в приятния смокинов вкус.

БЕЛЕЖКИ

1. В оригинала “Lazaro Lizandro” (бел.пр., Е.К.). [обратно]

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010