ГОЛЯМАТА БЯЛА КОТКА

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

Да избереш една котка, е толкова важно, колкото и да участваш в президентските избори. Но не е лесно, защото котките са много, тъй както са много и кандидатите за президенти.

Започнах да търся Голямата Бяла Котка, без да осъзнавам, още като младеж, увлечен по разни философии и окултни науки, които най-вече се опитват да скриват истините, без да ги познават...

Трябваше да търся моята бяла котка, тъй както се търси и открива бъдещият Далай-Лама - след дълга и смирена медитация. Но всичко това беше само ритуал, защото знаех къде и кога ще намеря това коте и как точно изглежда то, още когато поисках да го имам.

Обходих безброй места, там, където животът е оскъден, защото бог терзае своите любимци и избраници с най-изтънчена жестокост, както твърдят Писанията.

На въпросите защо са ми изпокъсани дрехитe, изхабени и разкривени толкова обувките, покрай умората на лицето ми, отговарях само с жест, който заради своята простота можеше да бъде тълкуван всякак, а и с него се сбогувах. "Той знае накъде отива, знае какво търси" - такива фрази стигаха до мен с приглушено удивление и известно страхопочитание.

Но забелязах в очите им, че моят поглед ги плаши, усилва сърцебиенето им, прекъсва дишането им, дори ги задушава. И отминавах с друг, още по-неопределен жест - "Няма значение..." или "Какво разбирате вие от това?!" Трябваше да позная бялата котка освен по козината и по очите, по мяукането и някои специфични движения на главата, на ушите и опашката й, с която тя трябваше да изпише пред мен загадъчни, тайнствени йероглифи на предзнаменования, различими единствено от посветените.

Срещнах я в едно снежно утро, когато увещаваше една неопитна кукумявка чрез алегорични скокове, съскания и настръхване да не прекалява с храната, т.е. да проявява състрадание към всички по-малки същества (нека забравяме за общия език на всички животни!). Тъкмо заради аурата около главата й, която така хармонично следваше другите й движения, без да се разкриви, се убедих, че не може да е друга, а самата ТЯ - Голямата Бялата Котка.

Все пак останах малко изненадан, когато първото й йероглифно движение изписа "мяу" - с глас по-нежен от думите на най-нежната жена, с чудотворното обаяние на сините си очи. Може би моята почуда също я изненада и тя произнесе "Мяу!" и нахвърли с опростено движение на опашката значението му, а аз със сигурна ръка наблегнах на извивката и произнесох "мяу" като египетски жрец. От този момент нататък нашата връзка беше безпределна, вече не ме тревожеше мисълта къде и кога започва животът.

Винаги, когато трябва да я представя на някой висш сановник, изучаващ чудесата на светиите, преди да коленича и сведа глава, произнасям с тържествен глас: "Нейно Светейшество Голямата Бяла Котка", макар и да е дребна - такава е породата й. А тя, без да обръща внимание на неговото присъствие, вдига глава и сякаш с леко притворени очи ми се усмихва и започва да се гали и да чертае магически знаци с опашката си - такава е нейната природа.

Този ритуал се повтаря седем пъти на ден, а в събота, неделя и на религиозните празници - по шестнадесет пъти. Никога не ми разкри тази мистерия. Може би защото на някои от нас остават още няколко прераждания в тези красиви истории на преданост и взаимна обич. Но без прекалено привързване - както съветва будисткият канон.

Когато се появява с елегантни стъпки, за да се качи на своя трон - моята работна маса - поглежда за миг символичната стълба, която съм й направил по християнски маниер, като за изкачване към Голгота, заобикаля я деликатно и скача с присъщата си изящност. После дълго ме гледа в очите и ми диктува принципите на всеобщото състрадание. След това се прозява, за да ми покаже, че всичко това са думи, че е сърцето, а не умът, който трябва да диктува нашите постъпки.

Прочетох тази история в сините очи на моята любимка Кокиче, днес, преди да отида да се изповядам, и възкликнах:

"Защо не бях котарак, за да те обичам както трябва!"

Тя се прозина, измяучи нежно и сякаш каза:

"Не знаеш нищо за котките! Ти си единствен!".

После замърка и заспа.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010