ЕКЗОРЦИЗЪМ

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

"Бог е любов". Така да бъде! Дори да е казано от един прост зидар или масон. Но венецът на Творението е омраза и страх, страх и омраза. С каква омраза човек се опитва да убие един комар, някаква мущица само защото й се иска да си поживее. Или някакво голямо животно, а му липсват подръчни средства или не умее да си служи с тях. Или пък някоя голяма мечта, някакво непоносимо въжделение. И му идва да се самоубие.

И започва да мрази не само въпросния комар, а всички комари и насекоми. Но тъй като не може да направи нищо, в душата му засяда не само омразата, а избухва гняв и безумие. И изведнъж намразва себе си - знае, че ще отслабне само за три дни или пък ще напълнее прекомерно, но няма да спре да яде: тези вълнения не позволяват умереност. И започва да мрази и другите, почти целия свят и още повече се вбесява, защото не може да си представи света като цяло.

Но за щастие се изморява и си казва: "Що за лудост е тази история! В това няма никакъв смисъл". И лицето му се озарява от това толкова просто откритие. Но щастието му не трае дълго. Как подло се е самоизмамил с тази коварна дума "смисъл". Ето че пак е попаднал в капана на всеобщото заблуждение за смисъла. И удря с всичка сила по масата и си навяхва китката. И открива, че болката премахва някои мисли. И си казва: "Дай боже да не стане някакво усложнение!". И подскача от мястото си като ужилен от тази ужасна дума - "боже". И без малко да я употреби отново. И я написва с едри букви и я задрасква с огромна ярост и закача, без да иска контузената си ръка.

Знае обаче, че това е обичайно съвпадение. Но възроптава срещу съдбата си. А после се сеща, че не може да има толкова съдби при това огромно население на планетата, че тя трябва да е някакво единствено, разумно същество, което поради липса на себеподобни не знае какво и защо го прави. Но веднага изпитва отвращение от подобна религиозна идея. И все пак му дожалява за тази абстракция и унива още повече, тъй като не може да й помогне. И отново се упреква, че непрекъснато мисли за другите. И пак го обзема непоносимо уморителната омраза към всички неблагодарници. Докато накрая заспива изтощен.

Но започва да сънува някакъв кошмар и по движенията му се разбира, че иска да убие някого, но после изражението му рязко се променя - или някой го е засякъл на местопрестъплението, или си спомня, че е завършил право, че е работил като адвокат, а в момента е уважаван съдия. И по лицето му се изписва дълбоко презрение към колеги и други, които вежливо го поздравяват, покланят се без мярка. Защото той знае, че го презират и му завиждат. И си мисли: "Защо ми трябваше такава професия - да се срещам всеки ден с най-долното, най-жалкото, най-ужасното, с всички отвратителни синоними на човека?".

И си представя някакъв звяр, който най-кротко яде прясно уловената плячка и се наслаждава на ангелските му очи - никаква омраза, никакво раздразнение заради ставите и сухожилията, но и никакво глупаво удоволствие, никакво наслаждение. Само едно облизване, но не от лакомия или заради някаква глуповата имитация, а от хигиенни и стратегически съображения. И в един миг му се струва, че този звяр се превръща в свещеник, който опрощава всички грехове и се мазни любезно, но в последния момент забелязва, че това черно не е расо, а черна пантера, но вече е късно: събужда се от ужасения си вик и нишката на неговото онирично повествование е прекъсната.

Но не. Спомня си за неотдавнашния разговор с един известен футуролог, за чиповете, с които ще се подобрява и поддържа най-вече човешкото здраве и трудоспособност:

"Работата е там, че бъдещият чипозависим човек няма да мисли като днешните футуролози. А какъв шок ще бъде за такъв човекоробот, когато се натъкне на думите "чест", "достойнство", "срам"!

- Тези три думи ще бъдат изхвърлени от речника на роботизирания човек, ако доживеят дотогава. Няма да има грешки, неточности, така че никога няма да се поставя въпросът за чест, заслуга. А дори и за истина. Тъкмо тогава истината ще бъде еднаква за всички.

- В такъв случай истината ще погребе свободата!

- Не ме разсмивайте... Свободата отдавна е една отживелица... Още се споменава за нея, но тя е като нещо от гръцката или друга митология: никога не е достатъчно ясно за какво точно става дума.

- А какво ще остане от човешкото, ако той престане, ако не умее, да лъже. Има ли нещо по-човешко от лъжата?

- Ако не се лъжа, така е. Но ще бъда съвсем откровен с Вас: да се отговори на този въпрос, не прави чест на никого."

Лицето му пламва от гняв пред това безчовечно лицемерие. Напразно се опитва да потуши гнева си със студена вода. Не го свърта вкъщи. Облича се набързо - трябва незабавно да излезе. За да се разсее.

Стресвам се и историята остава без край.

© Димитър Ангелов
© Емилия Кръстева, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010