ЧУДОВИЩНАТА РЪКА

Димитър Ангелов

web | Безмилостно творение

Кой няма да се опита да създаде набързо своя теория за изкуството пред една картина, скулптура или друга творба просто защото го шокира, дразни, натъжава или унижава, оскърбява чувството му за красота и съвършенство? Без дори да се помъчи да разбере загадъчните лъкатушения в душата на художника, който страда или тържествува, без да знае защо. Рядко ни минава през ум нещо толкова очевидно и просто: че противоположностите взаимно се пораждат и усъвършенстват непрекъснато.

- Вижте големите художници - каза еднa приятелкa - как извиват ръка, с каква сила нанасят мазките, колко пъти прехапват език и онемяват, как се кривят, за да уловят точната перспектива, как си повреждат зрението, за да опростят картината, Боже мой!... Колко пъти деформиращият артрит ги мъчи до края на живота им - само за да създават красота, често пъти жалка, отвратителна... Но усилията им заслужават нашето уважение и разбиране.

- А оперните певци - колко много конвулсии, гърчове, мъчителни имитации на изпадане в несвяст, на внезапна слабост, нерядко падат и се нараняват, постоянно са изложени на опасност от луксация на челюстите. А да не говорим за треперенето на крайниците, на главата, за комоциo... Какви усилия, за да се създаде гротескното и неговата красота... Да пееш и веднага след това да се преструваш, че умираш, сигурно е непоносимо!

- А цигуларите? Понякога се мятат като бесни кучета! А после идва изкривяването на врата, което не им позволява да вървят изправени, нито да спят, както трябва.

- О, не ми говорете! Но няма как - всяка професия с орисията си. И все пак, при тях нещата стоят по-различно. Това, което ги вълнува и обезформя е някакъв вътрешен импулс. Те не страдат толкова, колкото си въобразяваме. Обожавам цигулка, но не ми е жал за цигуларите.

- Ами хамелеонът? Има ли друго животно, способно да рисува тъй съвършено едно и също съществуване в толкова разнообразни и неочаквани форми, без да загуби мярата?

- Само Бог. Единствено той е успял да съчетае хармонично безброй красиви и пищни багри в такава грозна твар!

- Каква грозота и какъв висш стил на смесване на цветовете, на боравене с нюансите, плюс способността му да дезориентира самите посоки на света...

- Божествена твар! Преображението на Христос, в сравнение с уменията на хамелеона, е просто една безвкусна шега! Пази боже!

- Да не забравяме, че има и занаятчии, някои от тях - забележителни! Познавах един тип, много способен, а и доста хитър - днес не е достатъчно да си способен - който си беше направил пластична операция на лявата ръка (в случай че излезе несполучлива), но днес съжалява, че не е на дясната. Не е левичар! Направил отливка и я дал на хирурга, един световно известен испанец...

- От Испания нито добър вятър, нито добра женитба. Откога има "световно известни испанци"?

- Открай време. Ние не забелязваме. Както и да е. Днес този човек взема парче глина, стисва я и ето ни фигурката на типичния португалец. После само я оставя да изсъхне на слънце - в това отношение ни върви: слънцето никога не свършва.

- Като самата статуетка на Зе Пувиню¹, която се правеше някога? Впрочем все още се прави.

- М-м, да... Малко "видоизменена", както казва той, но видоизменена в рамките на традицията. Казва, че внася глината от Вавилония...

- Този човек изглежда не е само хитър, а и образован. Обзалагам се, че е чел епопеята за Гилгамеш. От нея е извлякъл тази невероятна и рентабилна идея. Откраднал я е от богинята Аруру, която с почти обидно безгрижие - "потопи ръка в реката, извади малко глина, стисна я и я остави да съхне на слънце" - "и така бе създаден благородният Енкиду".

Представихте ли си вече калъпа - тази чудовищна ръка? Кой занаятчия би могъл да направи една красива жена с толкова прости движения? Никой хирург няма да се осмели да моделира такава ужасна ръка.

Не само морската вода, сякаш размътена от глина, но и самото море приличаше на започнат, но изоставен, незаслужаващ внимание акварел, плаващ по безразличната повърхност. Никаква теория не би могла да подобри това усещане. Сложих си шапката и дълго гледах към една далечна, величествена във въображението ми, планина.

БЕЛЕЖКИ

1. Зе Пувиню (Ze Povinho) - типичният португалец от народа, недалечен роднина по нрави и обичаи на Бай Ганьо. [обратно]

© Димитър Ангелов
© Здравка Найденова, превод от португалски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2010
Димитър Ангелов. Безмилостно творение. Варна: LiterNet, 2010