УСТРЕМ

web | Палинодии

Къде си, братко,
синджирите да ми развържеш?
                      Народна песен

Жребецът риеше с копита, пръхтеше с влажни ноздри,
наострил слух, изцвили и побеснял главата си задърпа.
В съня си сепна се момата и пламна постелята и остра,
навън изхвръкна гола, ни жива стъпвайки, ни мъртва.

Ръката и сама докопа ключа на тежката кована порта,
видя изгризаните ясли и челюстта, задавена от пяна.
Извади си синджири тънки и за седлото върза се покорна,
щом на ухото му продума, понесоха се прималнели двама.

По-тучни от моминска гръд набъбваха пред тях лъките,
усили изворът глас, живеца си от шумата отърси.
Летяха диво сраснали в страстта, докато паднаха юздите...
Къде сте, мои братя и сестри? Стигнете ме по-бързо!

Неразчленими в нас са мъжкото и женското начало
и не мома на кон, единното творение в нощта препуска.
Усещаме го в свойта плът как страда по съвършеното си тяло
и свободата себе си провижда в очите ни и всеки мускул.

О, мрачен пролом е душата, жадуваща да го затвори,
но празнота излъчва винаги. Свободното е празно.
Сестри и братя, ще сринем ние забранените обори
и в ужаса ще се продъним със спукани от устрем язви.

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.