ПРЕОБРАЖЕНИЕ

web | Палинодии

Пристанище на есента, инстинктът е изтъркал
веригите на тежката си котва в едно изстиващо море.
Без избор птиците отлитнаха на юг и само този щъркел
непостоянството на своята съдба реши да спре.

Последните яйца на слънцето, светликът, сумракът
зовяха клюна му с цвета на манастирския оцет.
Бивш шампион, остана в заснеженото поле безумникът,
а змиите и жабите гравюри бяха под непробиваемия аед.

Ти помниш ли умиращата птица в храма
на твойта първа зима, когато целомъдрени деца
в снега вървяха боси, и любовта им стори първа рана,
докато щъркелът кълвеше от ръцете им оризови зрънца.

Осъдено за чуждите геройства да разказва,
най-бедното дете до щъркела застана след унизителни кавги
и с тънички ръце, в които няма нищо, то разкъса пазва,
на самотата принесе свойто обожание завинаги, завинаги.

Ти помниш ли как в пролетта изви се стръвен облак
и в храма щъркели нахлуха, търговци на годишни времена?
До възбог се надигна крясък, вой и скръбен поплак,
и птичият Христос изкупи инстинкта на природата
                                                                                       и своята вина.

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.