В ЕДНА ПЛАТОНОВА АКАДЕМИЯ

web | Палинодии

Ти каза, живецът на съзнанието
с излъчване подобно на слънчевото
не допуска никого при себе си -
една спонтанна по-висша сила,
безкачествена, неокачествима,
която властвува дълбоко в нас,
проигравайки се непрестанно
в самотъждествените уравнения
на не-печалба и не-загуба.
Придадена с по-късна дата, паметта
обхваща несъществената част от нея
и всъщност е памет за паметта си
в друго уравнение без изход,
където изкусни геометри удебеляват
ликките на предзададени пейзажи.
Ти каза още, над нас небето се променя,
то бе египетско и финикийско, вавилонско,
а ние скитаме под разгромени
едни и същи небеса,
така че кой е нашият пейзаж?
О, тази обтекаемост на погледа
и пулсиращата носоглътка, през която
възторжена поезия повдига водоскоци
от изпразнени обеми
на симетрични твърдения и отрицания...
А когато се възторгва, че Космос и Козметика,
един глагол обяздили,
подобно светлоносния делфин ще ни помогнат
да стигнем брегове, сияещи в битийна красота,
в безизразна окръжност сключи се отново ;
смисълът на всичко казано.
Творецо,
ако свободата си ни предзачеркнал
с точни изчисления, м,
молива си защо забрави
в моята ръка?

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.