ПИГМАЛИОН

web | Палинодии

Не в статуите, осветени от нощна гръмотевица,
нито в отчаяното шепнене край тях
на изтощените любовници преди раздяла,
и не в изящната поезия, увиснала във въздуха,
постига формата желаната одухотвореност, докато
камъните в ада се сгромолясват без опора.

Когато прекъсна съня на голата жена до теб,
тя с други имена страха надигна
в шлюзовете на тъмното си гърло,
неразпознаваеми крещяхте с нея,
преди да ви оформят думите,
а пък действителната празнота настъпи
след отливане на формата.

От мускулите си излъчваме присъствие,
ала самите ненаселени оставаме.
Разплаввени значения полепват по предметите,
за да ги разсеем после
като прах с нагарчаща утайка,
душите ни отвън блуждаят
и не поезия, не младата мъгла предутрин,
дори не плач отеква притежаван в нас.

А в мрачно ваятелство Пигмалион се изтощава -
статуи прохождат от непроницаемата лава.

Все пак присъстваме, донякъде, дотолкова,
едно „между" е близостта ни, от нас установена,
и в него са запечатани
                                     възможното отдалечаване
                                     и вероятното завръщане,
едно „между" - пълнежът чезнещ
                                     и запълващото чезнене,
на-празнота на формата да е свободна
в отливаната кухост и в кухата отливка.

А сред ослепителните мрамори Пигмалион,
                                     все по-мрачнеещ,
държи една душа в ръцете си разкървавени.

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.