НАРЦИС

web | Палинодии

Ако не беше туй горестно самолюбуване,
какво ли щяхме да съзрем в следобедния час,
във времето удобно за необичайни явления и срещи,
и подтици към непривична страст?

Цяла сутрин бродих в гората
и стрелата ми не настигна никой звяр,
ръцете ми не откъснаха никое цвете.
В шубраците ти бе ехото на зовяща вода,
ти си имала някога глас,
аз съм отхвърлил възможността да го чуя.

Надвесени над потока, не виждаме нищо.

Боговете са заминали за Египет
или в някоя друга страна,
наказвайки свободата ни да разнищва
причинността на тази реалност.
Една пролет ти ми каза:
„Глицинията ще разцъфти във виолетова жалост
и вечерите ще станат дълги и светли
като морските солници."
Ето го слънчевия ход в зодиаците,
ето Луната, друга родителка на календари,
в сезонна разпродажба на брадви и бичи рога...

Клиенти на отчуждения плод,
ние ще вземем своето от живота,
но малко е да отблъснем притежание и любов,
малко е страхът ни да изгуби конкретната си причина
и лицата ни - своите отражения.
Едно бъдеще със силует на чудовище
разтегля коварно паст,
подражавайки на нашия глад.
Малко е да имаш талант.

Самообладанието между две щраквания на челюстта,
поредното изпитание ще ни разкрие ли своята цел?

Непривързани с отчаяние към младостта,
нито към нечий образ, откърмен в тревога,
неподвластни на никое отражение
и в невъзможност да потвърдим
нито един от предложените ни часове,
аз ти припомням спасителните рамки на тоя
следобед, в който няма да ни се случи нищо,
и ние сме свободни, любима и сестро моя.

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.