Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НА ЕДИН ПОЕТ

web | Палинодии

Породена от невидими движения на душата
и скрепена с вълнуващи обрати на речта
би трябвало да бъде неговата поезия.
Но не е така. Връзката се е разпаднала
и поетът се е превърнал в технократ
на добре пресметната реалност
от езикови комбинации
Поезията му е многократно отлагано
пътешествие, но символите са разединен
и непрозрачни платна, през които
не просветва обещания хоризонт;
в прекалена произволност
символите на този поет се разпадат
и ние сме отегчени от тъпченето на едно място.
Поетът се оправдава, логиката
на неговите изречения не е логиката на света.
Не ни е обещавал нищо. Призовава ни
да се отърсим от повърхностния глад
и от желанието да стигнем пряко
една предзададена цел. Поезията
е иронична парабола, която виси
над праволинейния наблюдател
и смущава погледа му.

Ние го молим да се яви пред публика.
Гласът му вероятно ще издаде
слабите места в текста. Искаме да чуем
как ще претопи накъсания ритъм на стиха
в приятна за слуха цялост, как ще оглажда
с доверителна интонация несвързаните редове.
Един жест или мимика ще разобличат високомерието му.
Но той се крие... Записаното слово
никога не е напълно одухотворено
и сега нашето четене се затруднява извънредно.
Как ще поддържаме постоянна илюзията,
че тези графически знаци пораждат
вътрешната мелодия в нас? Понякога ни се струва,
че улавяме глас, но едно равномерно боботене
на протяжна храмова музика
удавя градацията на тоновете.
Тази поезия може да е голяма, но не е за нас.

Тогава поетът идва и дълго ни обяснява
как метриката се сражава с ритъма,
а ритъмът - със слуха ни,
е докато разсъдъкът трескаво подвежда
под категории приетите знаци,
и как в преходите чрез изравняване и различаване
на звуците, чрез тъждество на различието
различие на тъждеството
единството на музиката се надмогва
Добре казано. Но на нас ни трябваше
не познавач, а поет. Къде
да го търсим сега?

 

 

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.