МАЙСТОР

web | Палинодии

Един ден ще вземе в ръце занаята
с много мъки и пот, с хокане, ругатни.
И ще почне тайно наум да пресмята
за свое дюкянче с тънки стени.

Очакват го в майсторската задруга,
мустаци ще пусне и дом ще гради,
и припряно ще се оглежда в живота за друго.
Така ще живееш. Така са живели преди.

Може да е задълбавал в друга посока,
но за повече липсва кураж. Не посмял.
Според тоягата скачай, момче, не по-високо?
Дръж занаята и не ставай за смях!

Но съзира случайно чужбинската стока
и прегърбен в стеснения си дюкян,
той си спомня: Не по-високо, момче,
                                      не по-високо!
От кръчмата късно се връща пиян.

Да зареже всичко, катинара да сложи,
но къде ще дене похабената си душа...
Децата помощ ще искат, не може,
до старост опират вече майка, баща.

Сърцето не спастри младата вяра,
ръцете отказаха съкровения си градеж.
Бързай с мяра, момче, бързай с мяра!
Като нас ще живееш. Като нас ще умреш.

Но причините, както и да прецежда,
ще обърнат към него наточено острие.
Животът дали ще е празна надежда
от теб, момче, е зависело. Само от теб.

Не по-високо - нима е имало смисъл?
Не по-високо - нима си струва труда?
На заранта в плевнята го намират кандисал
на най-високата таванска греда.

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.