ЛАБИРИНТЪТ НА МИНОТАВЪРА

web | Палинодии

...und der ängstlich - labyrintischen Kummerfahrt.
                                           Гьоте, „Фауст"

Като музика лицето й проникваше в мен,
отваряйки път на любвеобилни видения.

Но разкъсана е връзката между формите
и означаваните от тях неща,
и отново сме в лабиринта на Минотавъра,
където ще трябва да търсим, да убием
и да бъдем спасени.
Отвъд обреченост и надежда
символът ни отвежда към несигурен бряг,
чието име не знаем.
Свети в неведение този миг,
благодарение на нас съществува
и отново сме заставени да описваме любовта си
като едно приключение,
което застива в порядък.
Когато решавах да те изоставя,
ти заприличваше на дете,
заслушано в спящата си природа,
и лицето ти бе лишено от всякакъв израз,
или може би излъчваше безпристрастието на богиня
пред разпадането на света.
Толкова дълго търсих причината на нещата
отвъд гъмжащата им обвивка, вътре в тях,
и само лицето ти, преди да се разделим,
отключваше път с незадържаща власт
към свободата да бъда печален,
по-неотразимо от музика бе лицето ти.
Благодарение на нас съществува лабиринта
с чезнещи граници във всички посоки,
със съчетание на линии и несигурни фигури,
с вихрушки на сенки около стълбове от сгъстен прах
и нишката между обречения и спасения,
в часа на прозирното притежание
ще трепти като музика безкрайната нишка.

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.