ЕЗИКОВО СЪЗНАНИЕ

web | Палинодии

Нещо тъй естествено, както дъхът си,
да украсиш с артикулираните звуци... Говоря
и речникът какво ли общо има
с неистовия плач? Пренася словото през пропасти,
загърбило действителната бездна на тялото,
която го поражда като плоден вятър.
Но поради каква причина тялото ми страда?
И наистина ли страда?
Прието е да се твърди, че ритмите са несводими
и съпричастни помежду си; дискретност и
непрекъснатост в редуване създават
единствено възможното условие за танца,
където със самозаличаващи се жестове
изкупваме реалността си.
Така и образците, по които пишех,
се сменят с други образци,
колекция от шапки за означаващия фокусник -
да изтощава своята безизразност.
Тялото се прояснява в танца чрез ония действия,
за които предварително снабдени сме с разбиране,
а бездната си съществува без понятие.
Отказах се да питам кое е истинското ми лице,
живях в реалност на приблизителни величини,
сред фигури, които непредставимата безкрайност обезсмисля.

Животът ми къде изтича, в Космоса
или при поетическите треви и буболечки,
напразно съм се питал,
защото въпросът вероятно е неточен.
Страхът е също символ, почиващ
върху менящото се несъвпадение на маски,
а тялото, ако действителният страх владее,
защо мълчи... Говоря... На кого говоря?
Изчезнал е свидетелят отдавна и безследно,
в градината невинно словото ни грее
                      с първична голота,
в градината-несимвол кой е способен
да ни изобличи с единствен жест?
Говорим... И може би свидетелите са излишни.

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.