Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕЗИКОВО СЪЗНАНИЕ

web | Палинодии

Нещо тъй естествено, както дъхът си,
да украсиш с артикулираните звуци... Говоря
и речникът какво ли общо има
с неистовия плач? Пренася словото през пропасти,
загърбило действителната бездна на тялото,
която го поражда като плоден вятър.
Но поради каква причина тялото ми страда?
И наистина ли страда?
Прието е да се твърди, че ритмите са несводими
и съпричастни помежду си; дискретност и
непрекъснатост в редуване създават
единствено възможното условие за танца,
където със самозаличаващи се жестове
изкупваме реалността си.
Така и образците, по които пишех,
се сменят с други образци,
колекция от шапки за означаващия фокусник -
да изтощава своята безизразност.
Тялото се прояснява в танца чрез ония действия,
за които предварително снабдени сме с разбиране,
а бездната си съществува без понятие.
Отказах се да питам кое е истинското ми лице,
живях в реалност на приблизителни величини,
сред фигури, които непредставимата безкрайност обезсмисля.

Животът ми къде изтича, в Космоса
или при поетическите треви и буболечки,
напразно съм се питал,
защото въпросът вероятно е неточен.
Страхът е също символ, почиващ
върху менящото се несъвпадение на маски,
а тялото, ако действителният страх владее,
защо мълчи... Говоря... На кого говоря?
Изчезнал е свидетелят отдавна и безследно,
в градината невинно словото ни грее
                      с първична голота,
в градината-несимвол кой е способен
да ни изобличи с единствен жест?
Говорим... И може би свидетелите са излишни.

 

 

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.