ДРУГО БЛАГОВЕЩЕНИЕ

web | Палинодии

Кой ще мисли сега вместо мен, кой ще усеща?
Прекратих наблюдение и
                      над един амбициозен проект,
прекратих нездравословното бдение
                                в този стих.
Между тенденция и стерилност
изопаченото ми съзнание неистово изкипя
в някакъв инфлационен модел.
На всички простих,
                      за спестеното и неопростеното заплатил
и престанах да мисля за предела
                      като за не-предел.
                                            О, този котел
с човешка плът! И теоремата на Гьодел,
която не знае какво е отвъд...
Както в сън, осезание нескрепено от думи,
дълбоко в неречевата част на съзнание,
усещах хора и зад тях други хора
в една враждебна теория за групи и множества,
                      от която няма измъкване.
Кой ще мисли за мен, кой ще усеща,
кой до мен на тротоара е долепен?
Но кой над мен е въздигнат и кой сразен?
Аз си мислех за пътя като за не-път
и по ръба на котела съзрях червеи как пълзят,
но още по-хищното самоизяждане вътре ме отврати.
И се изплаших до смърт,
                      без страхът докрай да ме умъртви
в своя крах. Неистински страх.
Стъпвайки леко, дишайки леко,
това момиче защо се настанява в очите ми?
Тя ще изпълни бляна на други години.
Верижката на глезена и отмерва с екот
                                            заробващи химни.
Аз разбирах, с мене е свършено
                      като поет, като мъж,
но защо пожелах да я зърна още веднъж,
как заличава тълпата от горделивия си овал
със сключени прояснени черти...
Сред виновни и оневинени,
                      сред избраници и сломени,
потопени в неясно договорен морал,
аз не съм повече аз, ти не си ти.
Ще престана да желая, каквото съм пожелал
и ще престъпя без жал
                      раз-вратните градски врати.
София, защо ми показваш своите дъщери?
Над града пада глазурен смог
                      вместо предразсветни зори
и Агнецът Божи, излязъл от алхимическо чистене,
                      нима в чистия огън гори?
Той ще протръби ли благовещение,
кой ще мисли за нея и мен,
                      кой ще бъде посочен и отделен?
Но кой ще превърне земните догми и цели
                                             в спасение?
Под семиотичните зодиаци,
където недоразумението никога не залязва,
под съзвездия от знаци
нека, който чуе ангелската тръба
и си внуши, че притежава съдба,
който наказва и който бъде наказан,
нека усети внезапния мраз, сковаващ гърба
                      откъм едно друго благовещение.
И нека помисли за спасението
                                            като за не-спасение.
Стъпвайки леко, дишайки леко,
тя имаше верижка на левия глезен -
метонимия на окови в неосезаемо робство
                                                                  и римувана реч.
Нека хоризонтът изсвисти и се продъни далеко,
Агнецът нека пожъне любов
                                            с развъртян меч.
Похотливи мъже, завоеватели и законодатели,
мъдреци, обременени с идеологеми и митологеми!
Блудници на Вавилон и Сион,
                      апокалиптични жени на Йерусалим!
Между свян и изкушение,
                      самодоволство и ожесточение,
в изкусно спрежение на опозиции
                      кой броди сред вас неутешим,
какво съм правил през всичкото време,
нима съм запълнил своя час със своята част
                                            от изваяна страст,
нима поне в един миг съм бил герой?
Този вой нека свърши в покой,
                      нека бъде свършено с мен.
С верижка на глезена
                      момичето не прие моята вест,
не усетихме благодатта на посоката
                                            в застинал прогрес
Аз не бях аз. Не бях този зов,
в който означавано и означаващо
                                                                  любвеобилна
се сляха с любов в любовта.
Нека бъде свършено с мойта любов.

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.