АЛХИМИЧЕСКИ ТЕКСТ

web | Палинодии

Спусни се по лявата страна на стълбите,
спусни се унижен, саморазграждай се,
изстисквай всичко светло от мрака,
прогонвай високото от ниското
и дясното от лявото, прояснявай мрачната посока,
която се открива в теб, саморазобличавай се,
освобождавай се от мисълта за другите,
учи се горестната тайна да разпределяш на късове
из свойто тяло и след като си научил всичко
за себе си, учи се да владееш тайната,
не се извръщай, защото що за човек ще си,
ако друг човек стои зад теб и вместо теб
конците дърпа. Ще стигнеш нощната градина
с водоскок в средата. Съсредоточи се
и кръжи към центъра, който е поместен в теб,
прогонвай без остатък вътрешното
от неговото външно, обикаляй все наляво
в градината с променяща се форма,
променяй се и разрушавай крепките си навици,
за да не изглеждаш смешен пред безформената сила,
сведи квадрата до триъгълник, окръгли триъгълника,
кръга очетвори, защото ти си формиращият център,
и щом усетиш подчинени силите, които се отблъскват
и привличат, забрави, че ти си центърът.

Изяж си сянката! Придобивай празнотата на онова,
в което властваш, и пак я загуби,
престани да различаваш едното от неговото друго.
Щом видиш сияние на повратливи пламъци
и покатерени връз тях гроздове люлеещи се саламандри
с издути бузи, замажи добре стените и почакай
гарваните да опушат свода...

Те ще пристъпят към брачното си ложе,
заобиколени от голи пикаеши деца
и кряскащи маймуни, сред потоци от лепило,
във венчална лава ще се съчетаят
жената в бяло, изпратена от Меркурий блудница,
владетелката на отсъстващия цвят, по-колебливо
от живачен стълб повдигаща гръдта си,
и този мъж до нея с изтичащ поглед
от похотлива сяра, с черни нокти
и димяща кръв по наметалото.
Ще видиш как увенчаният хермафродит на трона
замеря сватбеното щастие с яйца и камъни,
ти също не бива да си сериозен,
насърчавай с весело сърце летливата прегръдка
на метала, жаждата на алкохолите
и сластните растителни масла,
направлявай с кикот урока по фехтовка
на романтични скелети, разколебавай словото,
което измества със заучена линейност
безфигуралното усещане за време,
не позволявай причината, нито пък следствието
да вземе връх, ни тягостният резултат
над проиграните възможности,
с пронизително изсвирване накрай
планините да разсеят онтологичната си гръд
с налепени връз нея животни и растения,
с едно примигване на трансцендентните клепачи
превъзмогни бездната от златна светлина
и ти ще осъмнеш, о, сине на ръждата,
в съвършено петно по кривината на безупречния космос.

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
Златомир Златанов. Палинодии. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Златомир Златанов. Палинодии. София, 1989.