ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ

web | Нощни плажове

Според хипотеза на съветски и американски
учени, ако Слънцето угасне, Земята би могла
да се превърне в космически кораб, използ -
вайки за гориво океанския водород, и да се
отправи в търсене на нова слънчева система.

Аз запалих мизерната свещ и така си спечелих живота
в уродливата материя, безсимволен произвол.
Щом поникнаха тънките хумусни ниви, се впрегнах в хомота,
изорах ги, а до мен крачеше един призрачен вол.

Но е малка Земята за моите абстрактни теории,
по крокодилските гърбове стигнах нажежения градски паваж
и се спуснах при буталата на бензиновите мотори
заедно с канцерогенните плъхове и един средновековен мираж.

От себе си извърнах очи и се втурнах в жалостните градини,
където кротки фамилии замесваха своя морал с потни тела.
И крещях, и се къпех в оранжевата пара на безлюбовни години
сред тълпи от червенокоси жени и юноши с бледни чела.

Аз съм чудовището, ранено от мамонтови хоризонти,
и угасне ли Слънцето, ще запаля океанския водород.
Ще потегли парният котел на Земята, натоварен с философи и
                                                                                                    бомби,
към вехтите хороскопи на един нов небосвод.

Крадци на добитък и търговци на сферични вселени,
гробища на роботи и шейхове на метеоритен керван -
с лазерни весла и с боговете на древногръцки поеми
ще потегли Земята сред мирис на чесън и валериан.

Звездоброецът отново ще подреди слепите зодии,
алкохоликът в пясъка ще зарови плешивата бутилка с абсент и
ще се мъчи светът да избяга от вулканичните си пародии,
а в душата му ще се разкъсват и стенат старите континенти.

Капитане, захвърли метафизичния си бинокъл!
Ние търсим палещо слънце за нашите ледени пещери,
катализатор, който да превърне желязото и фосфора в кокал
на работен добитък и на голи танцьорки в езическите гори.

Атмосферна машина за пролетта на злокобните кукумявки,
ферменти за жълтата тиква и броката на полския мак -
чревоугодниците нека намерят за стомаха отровни подправки
и ловджиите - крастави глигани в горския гъсталак.

Едно Куче от подивели звезди вие над изчезналата земна пустиня
и без хляба на светлината завинаги ще онемей.
Бе топла жаравата на мъртвото Слънце и после изстина,
заедно с гроба на бащата се изселиха децата на Одисей.

Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Златомир Златанов. Нощни плажове. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Златомир Златанов. Нощни плажове. София, 1983.