МОЛИТВА В СОЗОПОЛ

web | Нощни плажове

За птиците, които гладуваха в бурята,
морето ще изхвърли достатъчно риба на брега,
но нито полъх в този ден
за претрупаното скиталчество на паметта ни,
очите сами си измислят един спасителен прилив,
пропъждайки грабливите птици над него.
Преди да навлезем в Созопол,
водачът ни посочи онова дърво,
изсъхнало от допира с толкова очи на надеждата,
и го нарече скелет на нестинарка,
последната истинска жена на екстаза,
обитавала околните планини.
А после очите ни се заковаха в остров "Свети Йоан"
с привичния копнеж
да наподобим природните форми
с проклятието на душите си
тук, пред последното късче земя
в града на Спасението.
От всички улици ни пресреща морето
и стъпалата отвеждат към хлъзгави, студени скали,
тръпнещи нестинарки над водната пустош,
вкаменени жени,
безучастна вина на времето извън нас.
Неподвижна е волята на това място,
където се предполага, че нямаме нужда от нея,
екстазът, предаващ се от тяло на тяло,
не ни заразява,
спасени ли сме тук,
или просто изхвърлени, непотребни отломки
на една страст,
уморена от езическия танц на нозете със жаравата
и изнурителните пътешествия по вода
към един постоянно местещ се град на Спасението.
Бродейки из кривите улици,
където къщите изникваха
като избор на разноезични философии,
самите те предатели на свойта уютност,
оглозгани причудливо от морския бриз,
срещнахме лицата на един мореплавател и на един поет,
трептящи в единен образ посред тълпата,
по който се наслагваха сенки на неосъществени намерения,
стонове на тревожни скали,
бръчки и клони от онова нестинарско дърво -
ликът на Спасението.
Да се помолим пред него,
о, ще съумеем ли да вместим малкото думи
в прастарата страдалческа молитва,
или пък морето ще се отдалечава неумолимо от нас -
един пейзаж за непосветения.
Моли се за правото да се молиш,
след като си се докоснал
до съвършенството на спасените,
да не опорочиш убежището на душите им,
моли се за твоя град на Спасението,
неиздигнат и необитаван
дори от нескромна мечта,
моли се за хората около теб,
привързани към ръба на могъщия прилив,
и за дишащата тълпа отвъд властта на твоето бдение,
моли се за техния Созопол,
който никога не е истински и последен.

Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Златомир Златанов. Нощни плажове. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Златомир Златанов. Нощни плажове. София, 1983.