ЯПОНЕЦЪТ И ПОТОКЪТ

Златомир Златанов

web | Японецът и потокът

V. ЗАПИСКИ ЗА ДУХОВЕ (СОУШЕН ЦЗИ)

Късно в полунощ дон Хуан кацна на покрива на Японския хотел.

Той отдавна бе престанал да бъде действащ персонаж, а само прост воайор на това, което се случва наоколо. На всичко отгоре му се бе отворила страхотна глътка. Извади нетърпеливо пиукащата радиостанция и прати по нея няколко гръм и мълнии.

Веднага му се докладва, че един от неговите хора по погрешка е вписан в Книгата на Мъртвите. "В тая страна човек не може и да умре както трябва" - помисли си отегчен и се ощипа от суеверие, за да провери дали не сънува, тъй като при него реалното и илюзиите се бяха омешали яко в пророческата му пиянска памет. Но чудесата не свършваха дотук. На всеки седем години (понякога и на седем водки) той ослепяваше и след това придобиваше прорицателска дарба, която му докарваше големи бели на главата от страна на някои завистливи трансцендентни същества. Готин тип бе дон Хуан и само той можеше да каже на кого прави по-голям кеф чукането, тъй като според древното безродово проклятие в него си даваха среща двата пола и разбирането на секса зависеше от сутеньорските му анонси.

На терасата изникна един Полицейски и стреснат измъкна пищова си.

"Ти да не се съмняваш в точния си мерник?", изкиска се безстрашно дон Хуан.

"Само изпълнявам дълга си", оправда се Полицейския и върна обратно пищова.

"Вземи поне малко да се образоваш - скастри го дон Хуан. - Откакто ви помня, сте замръзнали все на едно и също равнище. Не сте мръднали в развитието си, а искате по-високи заплати."

"Само за баровците има живот", овеси нос Полицейския.

"Правилно. Това обаче не ти пречи да постигнеш учението за Двете Равнища."

"Аз на едно не мога да се оправя, ти за две ми говориш!"

Дон Хуан избълва благороден етилов пламък през устата си:

"Добре тогава, донеси ми сводката за убийствата през вчерашния ден!"

Оная сводка ли?", изгледа го подозрително Полицейския.

"Защо, да не би да има и друга сводка?"

"Ами като ще се разпиляваме на две равнища, така ще е тя", вметна находчиво Полицейския.

Дон Хуан го измери със стъписай поглед.

"Виждам, че все пак има някакъв напредък - изрече възхитен той. - Мамка ви лингвистична, намерили сте му цаката! Не знаех, че тук гъмжи от билингвиални типове."

Поласкан от комплимента, Полицейския откликна съвсем на място:

"Вчера е станало само едно билингвиално убийство, ако това имаш предвид. На някакъв си американец от български произход, но мязал повече на японец. Ник Тодороф. Намерили са го застрелян до Поморие. Засега версията е самоубийство. Като разбрал какво се е случило, брат му влязъл в болница, но той и преди си е бил малко перко."

"Брат му ли? - почеса се дон Хуан замислено зад ухото. - Чакай, не бързай! Пак подкара нещата едно към едно. На брат му тепърва предстоят билингвиални терзания."

"Е, да, нали ще му става наследник. Питам се защо все на такива им излиза късмета."

"Още не се знае на кого му е излязъл късмета. Май ще трябва да се заема лично със случая."

Някакъв шум ги накара да се обърнат. На терасата току-що се бяха приземили още три дракона.

"Твои хора ли са?", попита Полицейския.

"Ще видим", изсумтя дон Хуан.

Драконите приближиха с нестройно чаткане на копита.

"Аз съм Пън-К", представи се женската.

"А ние сме Боби Ей и Боби Джей, ди-джейс от Шеста Дискотека", събраха пети мъжкарите.

Дон Хуан, който си падаше по бутафорията, им намигна свойски и подвикна към подплашеното ченге, тулещо се при противопожарната стълба:

"Бягай, кажи да ни изнесат една маса на теферич! И умната!"

Полицейския побърза да изчезне. И той ще ми говори за две равнища, помисли си презрително, след като всичко опира до едно и също. Беше му писнало от пияни компании, тежкари и проститутки.

Драконите, предвождани от дон Хуан, се развъртяха из отредената им митологична ниша, търсейки повод за вдъхновение преди разпивката. Начеващата гръмотевична буря над града като че ли се готвеше да им го достави.

Изкараха вял танц кабуки покрай хотелските прозорци и после дръпнаха един тигел над Лозенец хилс.

Осветлението бе много лошо и трасето бе осеяно е въздушни ями.

Тия хора така и не си оправиха пътищата, кълнеше люто дон Хуан.пропадайки в дупките.

Смъкнаха се в един подлез и обходиха халето на строящото се метро.

Боби Джей, който обичаше да задава тъпи въпроси, се огъна пред дон Хуан:

"Шефе, след като Буда постигне Нирваната, Буда изчезва ли?"

Дон Хуан направи ядосан катапулт:

"След като това метро бъде построено, метрото изчезва ли?

Пън-К се разкикоти така силно, че един случаен минувач уплашено се озърна.

"Значи, и Японеца не е изчезнал? - настоя на своето Боби Джей. - Искам да кажа, в трасцендентален смисъл."

"Японеца не е изчезнал и във феноменален смисъл", изсъска дон Хуан и погледна часовника си.

Той осъществи вертикално излитане и взе курс към летището. Другите го последваха.

Във вихъра на танца Пън-К се отърка с искрящата си люспеста броня о дон Хуан:

"Да не мислиш, че следваме кой знае какъв полет на фантазията, бейби!", извика тя, опитвайки се да напъха езика си между устните му.

"Кучка! - изпръхтя дон Хан. - Хайде да не ти напомням за последното ти прераждане!"

"Винаги съм била на ниво, бейби, накъдето и да се завърти чекръкът на Чакрата."

"Приземяваме се, шавливке. Дръж си езика зад зъбите!"

Боби Джей, който бе подслушал разговора им, се обърна към Боби Ей:

"Не мислиш ли, че на тоя му липсват първите седем години от доонтологическото развитие?"

."Ако питаш мен, всичко му липсва - отвърна Боби Ей. - Напълно е кух."

"И се хвали, че е агент на КГБ."

"Лепнал е мания за преследване", добави Боби Ей, усещайки как го бодва едно неприятно усещане.

Във фученето по гладките осветени писти на летището те съвсем изгубиха от поглед дон Хуан и Пън-К.

Свряха се на завет в. един хангар и думите им се размазаха в жалостиви ектения.

"Мисля, че страдаше от трансгресия", каза Боби Джей.

"Всичко е трансгресия. За Японеца ли говориш? - уточни Боби Ей и допълни: - Всичко е трансгресия и трансгресия на трансгресията."

"Скапваха го и океанически смущения. Между овулацията и оплождането има един тънък момент, в който смесването на семенна и вагинална течности поражда двусмислеността. С медитация не можем да се изчистим, повтаряме утробните пози."

"Сигурен ли си, че се е застрелял в Бургаския залив?"

"Ако беше така, трябваше отдавна да е при нас."

"Понякога по телефона чувам едно странно хъхрене. Като че ли някой ми казва: "See again, Боби Ей!" Питам се обаче дон Хуан какво иска от нас."

"Той е толкова Хуан, колкото аз съм Буда."

"Досиетата от последното ни прераждане са в компютъра му."

"Аз не бях ченге в истинския смисъл на думата", каза Боби Джей.

"Кой ли пък е бил? Но от всички ни течеше информация. Все едно да искат да знаят с колко души се е шибала Пън-К."

"И тя е една черна вагинална кутия" - процеди невъздържано Боби Джей. - Не виждам кога ще получи просветление."

"Интересно дали и Буда е страдал от океанически смущения?"

"За да измисли такава шибана религия, кой знае на какъв зор е бил."

Ектенията под свода на хангара се оттекоха в изчистено песнопение.

Боби Ей и Боби Джей се заслушаха смръзнати.

О, Господарю, донеси ми избавление и тоя път! Аз съм потопен в океана на битието, о, Кришна - съкровищница на милосърдието. Дълбоките му води - майя, надигат се вълните му - това са човешките страсти.

Мирянската любов е крокодил, който ме е сграбчил и ме тегли към бездънните бездни. Моите желания са зъбати риби, които терзаят тялото ми; на главата ми - бала тежки грехове. Нозете ми никъде не намират опора, оплетени с водораслите на илюзиите. Алчност, злоба, тщеславие, лицемерие с мощните пориви на вятъра се стоварват върху ми. Синът и жена ми ми пречат да видя лодката на Бога. Чуй ме, средоточие на милосърдието, аз съм измъчен, губя съзнание, силите ме напускат.

О, Кришна, хванал ме за ръката, изтегли ме на брега.

Двамата излетяха подплашени с несмели викове: "Харе Кришна! Харе Кришна!"

Дон Хуан и Пън-К ги пресрещнаха сред натежалите от дъжд облаци.

"Много готино беше - каза разчорлена Пън-К. - За миг се превърнахме във Властта и Желанието и се получи страхотна свалка. Още не мога да дойда на себе си.

Боби Ей ги изгледа завистливо:

"Как да се дееротизираме, като постоянно ни карат да викаме "Харе Кришна" и да си мерим пишките?"

"Защото не сте открили Извора на Вечното Наслаждение", ревна дон Хуан и размете с опашка облачните грамади.

"И комунистите ни обещаваха, че един ден всички блага ще потекат като пълноводен поток", завихри се Боби Ей около една елементарна мисъл.

Нервирай, дон Хуан пропусна една анална гръмотевица:

"Ако продължавате да ме ядосвате, ще ви отворя всички досиета!"

"Но и ти ще си вътре - нахвърли се неочаквано Пън-К върху него. - Дърт кагебист! Всички сте вътре, напръскани с вагинален спрей."

"Ведьма¹ - прогърмя дон Хуан. - Отсега за наказание ще те наричам Тъгуващата по Изчезналата си Мъзга."

"Стерилен безсеменник! Кой преди малко се опита да извърши космическа копула?"

"Ще те накарам да го духаш из всички ъгли на шунята", закани се дон Хуан.

"Какво беше шунята?", попита Боби Ей.

"Пустота", преведе Боби Джей, който някога бе служил като дипломат в Индия.

"А минет на санскритски как беше?"

"Май че кейра", затрудни се Боби Джей.

Висините се процепиха от рев на самолетни мотори.

"Полет 888 - обяви дон Хуан. - Осемкратно верният Път, умножен по три."

Драконите се юрнаха в чакалнята на летището.

"По какво ще познаем Японеца?", попита Боби Ей.

"По оная работа", обясни дон Хуан.

"И къде се намира?"

"На онова място."

Боби Ей и Боби Джей изгледаха учудено дон Хуан. Навлякъл лъскав смокинг, той пристъпваше важен към випа, размахал в ръка дипломатически паспорт.

Пън-К бе трансмигрирала в ластични дънки и късо кожено яке, защипало тънката й талия.

Зачакаха появата на пътниците. Дон Хуан и Пън-К изпънаха над главите си транспарант с надпис:

If you don`t fuck you
then someone else will!²

Посрещачите забелязаха странната компания с още по-странния лозунг и взеха да се спобутват.

Усетил, че атмосферата се наелектризира, Боби Джей се примъкна до близката сергия с книги и прихвана с пръсти едно криминале.

Боби Ей се приближи до него и уж също зает с разглеждане на заглавията, му пошепна в ухото:

"Предлагам ти да се чупим. Ние нямаме дипломатически имунитет."

"Виж, виж там!", изрече възбудено Боби Джей.

Той се пресегна и грабна една книга. Продавачът равнодушно проследи движенията му.

Книгата с лъскави меки корици бе озаглавена "ЯПОНЕЦЪТ И ПОТОКЪТ" и буквите се мержелееха калиграфски, със стаеното вътрешно напрежение на току-що кацнали дракони.

Боби Джей я разгърна нетърпеливо и прочете на глас първото изречение:

"Клиторът на съседката бе дълъг половин метър."

"Нямам думи", каза Боби Ей.

"Това е за заблуда на противника", обясни високомерно продавачът, излизайки от апатията си.

"Смятай, че сме вътре", предаде се на часа Боби Ей.

"Амбулантна работа - изпъшка Боби Джей. - Колко струва?"

"Колкото кажеш, бейби", стресна ги гласът на Пън-К, която се бе приближила незабелязано под ръка с дон Хуан.

"На ваше място не бих се двоумил - намеси се подканящо продавачът, хвърляйки крадливи белтъци към Пън-К. - Всичко при мен е супер.

"И ние сме супер, бейби", даде му да се разбере Пън-К.

Дон Хуан поднесе пламъка на запалката си заканително към разпилените страници:

"Ей сега ще й скъся клитора."

"Да знаете, че никак не сте оригинални - намръщи се продавачът. - Писнало ми е от интерпретирани гадняри като вас."

"Ами като няма кой да тури ред в авторските ни права", каза Боби Джей и се втренчи в пламъка на запалката, внушавайки си, че му се провижда жълтата точка на просветлението.

"Това е хубава идея", излая доволен дон Хуан и прибра запалката си.

Получи се обаче обратният ефект. Сергията бе обхваната от пламъци.

"Обичате ли фламбирани банани?" - изписка Пън-К и се изви заедно със стелещия се дим.

Останалите дракони я последваха.

"Негодници! Плагиати!", разкрещя се продавачът към танцуващите из въздуха избледняващи сенки.

"Амбулантно плашило!", оплю го Боби Джей, изнизвайки се последен от залата.

Паникьосаната тълпа се втурна да разграбва пламтящите книги. Не можеше да се каже, че това е пожар в истинския смисъл на думата. Пламъкът сякаш извираше от вътрешността на книжните тела, един вътрешен огън на скрито автоцитиране и самодеструкция, който само при съприкосновение с чуждите ръце се разгъваше центробежно навън и отново се отдръпваше в тлеещ саморазпад.

Интуитивно схванал откъде е дошла цялата тая беля, продавачът се докопа до един екземпляр на "Японецът и Потокът", с наплюнчен пръст отгърна първата страница и не можа да повярва на очите си. "Клиторът на съседката бе дълъг", прочете той, а над задрасканото "половин метър" някой бе добавил ръкописно: "колкото носа на доктор Фройд".

Очите му зашариха по редовете и четенето го погълна изцяло, без да обръща внимание на суматохата около себе си.

В това време дон Хуан, който държеше курс към Японския хотел, ораторстваше разпалено:

"Целта на едно произведение на изкуството се съдържа в самото него, докато великото учение на Дхарма е завладяло целия свят. Ако искате да се ситуирате в един вечен живот, не пишете глупави романи. Това е несериозно, това е хумористично. За да се изчистим, ние трябва да се стремим към едно нещо и то е пред нас."

"Японският хотел ли?", подсказа Боби Ей.

"Японска е баба ти", сряза го Пьн-К.

"Но и на теб ти завряха един дебел японски на гарата в Белград", не се забави да й припомни Боби Ей.

"Не се знае дали е японски", озъби му се Пън-К.

"Оправихте ли си еротичните баланси?", стрелна се дон Хуан покрай тях.

Последва вертикално кацане на покрива на Японския хотел.

Полицейския дремеше пред сложената маса. Бутилката бърбън бе споделил с оклюмал писателски Пегас, който надигна кръвясали очи към новодошлите.

"Вие развалихте всичко, мръсници!", изрева Пегаса и посегна да замахне с бутилката.

"Ще ти смачкам фасона, демодирано копеле!", не му остана длъжен дон Хуан.

Изгладнялата компания се нахвърли на предястията от жабешки бутчета и говежди мозък.

Пегаса реши да излее гнева си по по-цивилизован начин. Той си направи гаргара направо от гърлото на бутилката и шумно изригна:

"Лесно ви е на вас да ругаете, но знаете ли в какво време живяхме ние? Знаете ли какъв двусмислен жребий нибе определен?"

"Ще ни оставиш ли да се нахраним бе, идиот такъв?", кресна му Пън-К, която се опитваше да се справи с една варена мида.

"Изчезвай!", изсъска Боби Ей.

"Въпреки всичко аз оставам в митологията - обяви гордо Пегаса. - А вие сте чифути и модата ви ще мине бързо. Колко съм ги виждал такива като вас! Вие не сте автентични, защото не сте влюбени в съдбата си, ето защо."

"Ти ще излезеш голям любовник, бейби! - намигна му подигравателно Пън-К, възвърнала доброто си настроение след погълнатото шампанско. - Сега да не вземеш и на мен да ми завъртиш главата."

"Ще ти я завъртя, защото съм многосмислово натоварен."

"Така ли? А аз те мислех за съвсем бос?"

"Ама той наистина е бос, това чифтокопитно говедо!", сведе изненадан очи дон Хуан.

"Въздушна възглавница!", нацели го Пегаса.

"Престани да ми лазиш по нервите, педераст! - предупреди го дон Хуан и се обърна за съчувствие към сътрапезниците си: - Питам се кой ги пуска такива в митологията. Сбъркана работа!"

Изваден от дрямката си, Полицейския разкърши плещи и произнесе с прегракнал глас:

"Стига сте раздухвали митове за себе си!"

"Ти да го духаш!", изкикоти се Пън-К.

Пегаса посочи с треперещ пръст Полицейския:

"Ето виждате ли кой ми е висял постоянно на главата? Как се твори при това положение? Тук гъмжи от ченгета."

"Не те ли е срам? - укори го Полицейския. - Всяка вечер пиеш за моя сметка и после обиждаш. Ако съм искал да те затрия, сега нямаше да си тук."

"Вие май много сте се омешали", забеляза презрително Пън-К.

Полицейския се втренчи в нея с внимателен поглед:

"Я, теб пък къде съм те виждал?"

"Виждал си ми оная работа."

"Исках да кажа, в оня списък", поправи я многозначително Полицейския.

За момент настъпи напрегната тишина.

Дон Хуан почука нетърпеливо с вилица по чинията пред себе си:

"Сега, ако е въпрос за списъци, всички сме вътре. Всички сме вътре в уравнението на Карма. И аз съм бил някога там. Всеки може да бъде омаскарен е някакво си дадзибао, но пътят към окончателното освобождение е отворен. Събрали сме се тук, за да решим кой е достоен да стъпи на Пътя."

"Някой не липсва ли?", подсказа Боби Джей и пред очите му изплува един размазан череп.

"За Японеца ли става въпрос?", досети се Боби Ей.

"Той пък е най-големият боклук от всички ни - произнесе се невъздържано Пън-К и в очите й заиграха злобни пламъчета. Тя стовари юмрук по масата: - Никаква прошка за това копеле!"

Полицейския наостри уши:

"Ние имахме един агент под същия псевдоним. За едно и също лице ли говорим?"

"Работиш с остаряла информация, драги", побърза да замаже деликатното положение дон Хуан.

"Имам данните на компютъра", упорстваше Полицейския.

"Компютърът ти е заразен с пучи вируси", обясни му ласкаво Пън-К.

Полицейския се облещи срещу нея:

"Лейтенант Пън-К! Сега се сетих! Същата, която осра работата на гарата в Белград!"

"Какъв лейтенант съм ти аз на теб бе, глупако? Ти си лейтенант."

"О, я виж ти! - намеси се Пегаса, който бе следил репликите им с жив интерес. - Износваме стари сюжети, така ли? Пробутваме старите номера? Сега остава да попитаме и кой е убиецът?"

От другия край на терасата се разнесе силен вик:

"Аз знам кой е убиецът."

Извърнали в почуда глави, разгорещените участници в спора видяха как към тях се приближава продавачът на книги от аерогарата.

В ръцете си той държеше полуовъглено томче на романа "Японецът и Потокът", което още изпускаше дим.

"По-добре хвърли тоя боклук в кошчето, за да си нямаме разправии", закани му се Полицейския.

"Шестак! - пресече го продавачът. - Всички вие сте шестаци!"

"А ти си амбулантен дебил! - възпламени старата си омраза Боби Джей. - Какво ти разбира главата от книги?"

"Надуто епизодично копеле! - върна си го продавачът. - Къде ти бяха очите, когато попадна на онова място?"

"Онова място?", отекна дружно.

Продавачът премигна слисан, но успя да продължи:

"Оная точка в Бургаския залив, където са открили оня, вашия човек, с оня пистолет."

"Е, на това му се вика да си таковаш оная работа", обади се Пън-К.

"Никак не е смешно - повиши отново глас продавачът. - И стига с вашите игри и играчки! Романът си течеше много добре, преди да се появите вие. Излишно обременявате интригата. Казвам ви го като човек, който много добре знае какви книги се харчат. Ако продължавате така, ще провалите всичко."

"И аз това ги предупредих в началото", присъедини се доволен Пегаса към него.

"Ти ли бе, мръсен мелез! - избухна наново Пън-К. - Ти ли ще кажеш какво да остане в един роман и какво не?"

"Говоря от името на свещената традиция, където няма тинтири-минтири."

"Каква традиция си ти бе, гръцки педераст?" Дон Хуан се надигна от масата и всички погледи се устремиха ка>м него.

"Господа! - поде внушително той. - Моля ви да не профанизирате нашия алегоричен статут! На равнището на емпиричното оцеляване ние не можем да постигнем спасение, както и обратното. Катастрофически погледнато, се питам какво търсим въобще тук. Защо се оставяме в ръцете на простия читател? Докога ще търпим да издевателства над нашите архетипни мечти?"

"Може ли един процедурен въпрос?", прекъсна го Пегаса.

"Теб пък кой те туря в бройката?", възропта Пън-К.

"Всеки има право на последна дума, нали?"

"Смятай, че си го изчерпал, бейби."

"Момент, момент, господа! - опита се да въдвори ред дон Хуан. - Моля да не ме прекъсвате повече! Има време, ще ви дам думата и на вас."

"Дай я де, защо не я даваш? - напираше Пегаса. - По-рано всичко зависеше от ей тоя - посочи той към Полицейския, - а сега зависи от него", извъртя пръст към продавача на книги.

"Абе ти пак ли си решил да се пишеш жертва?" - кресна му Боби Джей.

"Тоталитарни говеда! - надвика ги продавачът. - Няма да позволя да ми съсипете бизнеса! Хората искат да знаят кой е убиецът, а не разни отворени тестове. Да ви таковам дискурса! Нямам намерение да вися на сергията за тоя, дето духа."

"Стига с това духане - намеси се Пън-К. - Ще хвана пневмония."

Дон Хуан подскочи раздразнен и смръкна въздуха с ноздри.

"Прилоша ли ти, бейби?", политна към него Пън-К.

"Сега ще ви прилошее и на вас. Журналистите от "Хиляда и една нощ" са по петите ни", изрева на умряло дон Хуан.

Разнесоха се отчаяни писъци, но вече бе късно. Репортерите нахълтаха на терасата и обградиха на тумби екзотичните чудовища.

Пън-К, Боби Ей и Боби Джей отчаяно се опитваха да отмахнат микрофоните пред дон Хуан.

Една пробивна мацка успя да му зададе първия си въпрос:

"Външният ви вид не говори ли за несамостоятелност на плана на изразяване?"

Дон Хуан се бранеше упорито, следван от своите компаньони:

"Оставете ме, аз съм само един прост селски змей,"

Но въпросите продължиха да се сипят скорострелно:

"Какво символизирате: Първозданния Океан? Андрогина? Ембриона?"

"Имате ли нещо общо със слепия Тирезий от поемата на Елиът "Пуста земя"?

"Употребявате ли дроги?"

"Вярно ли е, че драконите обичат да се парфюмират?"

"Какво ще кажете за убийството на Японеца? Потвърди ли се, че е намушкан с плажен чадър?"

"Смятате ли да посетите онова място?"

"Чели ли сте Булгаков?"

Дон Хуан и свитата му бавно отстъпваха към ръба на терасата. Глутницата репортери взе да оредява, едва сега някои се сетиха за останалите на втори план Полицейски и Пегаса и хукнаха към тях.

Със сетни усилия пробивното маце изопна фалическото удължение на микрофона към бездната:

"Какво ще пожелаете на читателите на "Хиляда и една нощ"?"

"Пълно издънване", изсумтя дон Хуан и се изви във въздуха.

"Не се безпокойте! - извърна се той към следващите го дракони. - Преминаваме в режима на друг медиум. Погрижил съм се магнетофонният запис да бъде изтрит. А сега да им осветим и негативите!"

"Да то духат във всички медиуми!", пожела окопитената Пън-К.

Те изстреляха няколко компютърни светкавици.

На терасата настъпи паника.

Останалият извън общото внимание продавач на книги с учудване забеляза, че романът "Японецът и Потокът" е престанал да дими в ръката му и обраства със свежи лъскави страници. Заприлича му на току-що изровена от земята чеснова луковица. До ноздрите му долетя упойващ мирис. Нямаше съмнение, че държи в ръцете си растение. Но това е естрагон, забеляза удивен, и светкавично го преведе на латински: Артемизиа дракункула. Разтвори уста и хищно заръфа листата.

БЕЛЕЖКИ:

1. Вещица (рус.). [обратно]

2. Ако ние не ви шибаме, ще го направи някой друг (англ.). [обратно]

© Златомир Златанов, 1993
© Издателство LiterNet, 24. 11. 2002
=============================
Публикация в книгата на Златомир Златанов "Японецът и потокът", С., 1993.