ЯПОНЕЦЪТ И ПОТОКЪТ

Златомир Златанов

web | Японецът и Потокът

I. ГАРАТА В БЕЛГРАД

"Клиторът на съседката бе дълъг половин метър."

На това изречение бе съдено да влезе със златни букви в нашия студентски фолклор много преди позлатените клитори в песните на "Пинк Флойд". Иди доказвай обаче, че си нещо като предтеча в ония времена на безкраен социалистически дефицит. Но като се позамисля, и въпросното изречение е дефицит на норма, то митологизира. Следващите изречения, уж туширайки грешката, получават от нея подновен митологичен импулс. Лошото е, че аз не знам следващото изречение. "Записките от плажа" на Японеца са изчезнали безвъзвратно. Впрочем той не беше единственият, който ги водеше. Както и за много други неща, Японеца само ги бе извадил на мода и лафът за "плажните записки" бе станал хвърчащ благодарение на него. "Копеле, ще ми услужиш ли с едни "плажни записки" за изпита?" - тоя въпрос можеше да се чуе много често между посветените. Или пък: "Абе знаеш ли, че еди-коя си е започнала да си води "плажни записки?", което означаваше, че мацето е хлътнало в достойни за хроникиране любовни авантюри.

Няма съмнение, че с тая цапната уста Японеца бе роден за кръстник. Сега, когато си спомням за него, никак не ми се ще да го отпращам в митологията, но май така излиза, мястото му като че ли е точно там. Доколкото зная, нашият човек започнал да прави въртели още с появата си на бял свят. Децата, тия безпогрешни диваци, го наричали Джапанката. Както си стоял, изведнъж лицето му се разкривявало и той припадал. С него трябвало да се внимава. Присъствието му задължавало с безответната си реакция да се преобръща в пълно отсъствие. От някои това се приемало дори като обида, тъй като засягало жизненоважната естествена нагласа за здрава природа и здрав разум. Сякаш са го били с мокри джапанки, такова било непрестореното впечатление от вида му, докато се свестявал. Фактът, че не може да му се помогне и гледката трябва просто да се изтърпи, непризнато натежавал в отношението към него, което можело да се разпредели в широкия спектър от жестокото детско любопитство до рафинираната тактичност на възрастните. Както се казва, той бил неспасяем. Един свистящ мрачен отток, който самопогребващата се реалност оставяла подир себе си за назидание на очевидците като предполагаем отговор на възможното запитване спрямо невъзможното. Така на Японеца, изглежда, му били спестени доста от заобикалките и увъртанията около мимолетното естество на нещата. И в нормалното си състояние лицето му било разрязано на две асиметрични половини с различен профил, който обърква наблюдателя в смесения контекст на пози и изненадващи силуети. Било му подсказано как да се изплъзва от плътната фактичност на излагащото се битие и по-късно той щял да се възползва от тоя шанс в изпробването на губителни пориви, които за краткост наричат психарски, но които при него сякаш бяха продължение на природна даденост.

Самотното дете бе воювало с цели банди оневинени малолетни воайори на компрометиращия го недъг, оставил в него такива незаличими следи, че после, във времената на педагогическа дресировка и опитомяване, той посрещал с неизтребим скептицизъм всички опити да бъде запушена фунията на неистовия саморазпад, дори и след като припадъците секнали от само себе си. Сигурно е подозирал какво се иска от него - да бъде неразположен сводник на тленното, което подигравателно му връзва тенекии на уговорените срещи (всъщност в началото не е имало нищо нагласено в тия разминавания), докато един ден сам поеме нещата в свои ръце и иреосмисли неблагодарната си роля на онтологически мошеник посред един илюзорен свят. Онтологически, защото това, което в детството минавало за срамен дефект, сега можело да бъде пресято като дар божи, позволил му да прозре великата илюзия на Майа в един от възможно най-твърдите варианти, българския.

Иначе той беше посредствен студент и в началото по нищо не личеше, че е подал заявка за най-мъдрото копеле между нас. Преди още да се бяхме огледали, по-хубавите гаджета вече ги бяха обрали. Задържа се единствено Дора Грашнова, която за разлика от провинциалните курвета не бързаше да се похарчи, защото си знаеше цената. Нея въобще не я туряхме в бройката, тъй като баровците, които я причакваха с колите си в уличката зад университета, я бяха ангажирали за съвсем друга класация, където не можеше да се припари. И все пак формално тя също принадлежеше на Потока, поне през първите месеци, когато движехме в пакет и дишахме в една обща атмосфера, неотърсени от стадните си усещания. Дори и да не си го признавахме открито, Дора интригуваше силно сърцата на непокварения народ. Ами как тъй ще оставим красивото маце да се скапе от разврат?

Бомбата избухна от съвсем неочаквано място, когато в първите си изблици на калташка самонадеяност Японеца се бе похвалил пред някого, че е изчукал Дора, и това веднага бе стигнало до ушите й, предизвиквайки публично опровержение от нейна страна, ако така можеше да се нарече страхотния скандал, който му вдигна пред цялата тайфа. Направо да се чудиш кого от двамата да обвиниш в липса на добро възпитание. Хайде, той беше един смотан провинциалист, непредвидливо решил да се изперчи, ама тя защо не си бе затраяла и какво щеше да спечели, като се покаже толкова принципна кучка? Всичко говореше в нейна полза, едва ли някой от нас бе хванал вяра на набедения сваляч, но в желанието си да го опозори и смачка Дора неслучайно бе нацелила най-сериозния противник, който можеше да й се опре, и те още тогава се бяха вчепкали в твърде опасен и безцеремонен двубой, който щеше да им струва много.

Началото обаче бе повече от аматьорско и едва ли би могло да мине за някакъв принос в дебютната теория, въпреки че Японеца като всеки митологичен предтеча имаше навика да преработва гафовете си в още по-покъртителни измислици. Самият аз знам поне няколко версии за първото му бойно кръщение с Дора и всичките до една съшити с бели конци и легендарни кълчища. "Японеца пак сменя десена", клатеха глави недоверчивите му слушатели или се чуваше още по-недвусмисленото: "Японеца пак е налапал джама", тъй като той пръв се напиваше на студентските купони, превръщайки се в озвучено либидо на стаените си перверзни.

Горката Дора, действително тя го поканила веднъж на гости и мошеникът й одрънкал всичкото уиски, без да му мигне окото. После взел да си посипва главата с пепел, разказвайки какво нещастно припадничаво дете се виждал в спомените си и как дотолкова намразил реалността, че нищо не било в състояние да го върне отново в релсите. Алкохолизмът за него означавал продължение на инфантилните му припадъци и тук намесил Фройд, на когото имал честта да бъде пръв ученик в България. Снобски настроената Дора естествено оспорила първенството му и между двамата избухнал яростен спор. Японеца креснал гневно, че неговата мисия е да показва пред тия скапаняци как се скапва либидото в трансформирания образ на един бивш припадничав и пердето му паднало окончателно, смъкнал се на килима и започнал да целува краката на Дора. На това сюблимно място алкохолът наистина изиграл психоаналитичния си ефект, приспивайки го в мъртвешкия сън на един архетипизиран припадък.

Щом пред очите му отново просветнало, открил Дора да пуши в непроменена поза на фотьойла. Сетне тя се изправила, разкършила се сладко-сладко и преди Японеца да разбере какво става, най-спокойно се разхвърляла, разходила се полугола из стаята и наново взела да се преоблича пред огледалото. Не било честно, точно в тоя момент той излизал от мрачната паст на небитието и изведнъж такава гледка, при която не бил способен да се почувства другояче освен като наказан. И как да не си въобрази, че това не е обикновен домашен стриптийз, а подъл урок за назидание с насмешливия подтекст, че при по-примерно доведение от негова страна нещата са можели да се развият и по-другояче...

"Я ми кажи кога си спал с мен, мръсно копеле?", попита го тя пред тайфата, разчитайки най-вече на шоковия ефект, а не на някакво изясняване между двамата, което би трябвало да стане насаме по много по-цивилизован начин. Тогава още не можехме да знаем, че в нея вече проговаря с вулгарната си уста Дора Пънк от новотелите и че трагическият фермент на сам о разрушението ще се разрази в красивото й тяло с не по-малко неистовство, отколкото в мрачните параноични изстъпления на Японеца. Невинната картинка от началното училище за сексуални недоразумения също бе на път да влезе във фолклора. Щом Японеца бе решил да се пише по баровец от баровците, трябваше да си понесе и съответния позор. Ако Дора наистина се е разсъблякла неглиже пред него, направила го е, за да подчертае под носа му непоносимия онанистичен хоризонт, .към който бе устремен целият Поток барабар с всички начеващи свалячи, и на Японеца му е било писано пръв да поведе хорото около нейното полумистично женско тяло, подхранващо колективните ни блянове и фантазми. Достатъчно е да се припомни каква гледка представляваше Дора в плувния басейн на "Академик", където тренирахме веднъж седмично, за да се разбере за какво става въпрос. Бе свръхнечовешко да я задържиш за по-дълго в очите си, освен ако не си професионален воайор или онанист, и аз просто се чудя как деянеше треньорът ни по плуване, за когото поне можеше да се вярва, че отбира от тия работи. Очите на троянските старци, където прелива отразената красота на Елена, са нищо пред ококорените му зъркели, щом нацелеше Дора да се изкачва по стълбичката. И римски цезар да си, покрай нея пак ще се видиш принуден да изкараш втори и трети пубертет и дори сериозно да се замислиш над сътворението на света. Така щедро надарена, тя бе пълна противоположност на спазматично кухия, тресящ се от шизофрении вибрации Японец, а в по-общ план, за който тогава не бяхме дорасли, на тях двамата се крепеше равновесието на Потока. Понесени по течението с неизбистрени мотивации и влечения, ние спонтанно откликвахме на заформящите се тотеми и табута, с които се кичи всяка дивашка орда, но засега наблягахме предимно на сеирите и майтапите, за да е по-весело и да ни е гот. Японеца не бе изчукал Дора и това се приемаше с разбираемо доволство от тайфата. Тотемът не бе осквернен, табуто не бе престъпено. А че Дора може би се чукаше като луда извън Потока, това си бе лично нейна работа и не нарушаваше душевното ни спокойствие. Ние бяхме ревниви в границите на Потока и пак там Японеца ни бе интересен с идиотските си номера, защото се очертаваше нещо като талисман на посвещаващите ни ритуали. При всяка по-кофти ситуация ние се питахме как той би постъпил в случая или какъв словесен бисер би измътил, за да се измъкне сух. Славата му на разтропано копеле и въздухар ни бе необходима, за да я узурпираме заради собствените си интереси. Разиграваха се подражателни сеанси, в които всеки подред се докарваше в ролята на Японеца, извличайки някакъв хипнотичен опит и символично заразявайки се с влиянието му. Почти бяхме готови да му повярваме, че Дора се е показала по цици пред него, за да ни подсигури един шамански съгледвач в колективната мистерия по обладаването на разкошното й тяло. Тя знаеше, че я желаем, и снизходително ни бе отпуснала чрез Японеца един сексуален кошмар, който хем ни я сервираше в готов вид, хем продължаваше да ни държи на разстояние, и пак чрез Японеца ни бе предупредила да не си пъхаме чекиджийските ръце където не трябва.

Дора и Японеца стояха в дъното на нещата, дирижирайки приливно-отливните пулсации на Потока, а в сладостния световъртеж на нас ни се струваше, че постепенно набираме сили, за да се освободим от митичната опека и поемем по свой път. Това обаче нямаше да стане така лесно и засега ние се разсейвахме приятно, надвесени над течението в нарцистичен синдром сред взаимопреливащи се разсейки и отражения, където най-ясно изпъкващите узурпирани образи пак бяха техните, на Дора и на Японеца.

Те първи бяха разкрили съдбата ни на самолюбуващи се в сплетена потопенрст диваци, които напразно се мъчат да получат отливките на единичните си тежнения и самотни завихряния в пръските и пяната на Потока, докато най-после се изтръгнат от ефирните му окови.Само че и тук на Дора и на Японеца е било съдено да се измъкнат първи но една толкова хитро изнамерена жанрова формула, че тя така си остана връх и шедьовър на общите ни усилия да изкопчим оригинален сюжет в приобщаването си към археологията на света.

Бих могъл да бъда оспорен още преди да разкажа как се случи това, тъй като егоизмът на поколенията при подялбата на историческите аванси е повече от очевиден, и всеки по-отракан тип би ми подсказал, че и той е преплувал някакъв си не по-малко знаменит поток със съответните одисеевски чудесии и къде-къде по-страхотни навигатори от Дора и Японеца. При това става въпрос за времето на застоя, където свежите притоци набързо потъваха в пустинята на непродуктивния социализъм, без да оставят значима флора и фауна подир себе си. Задръстени, отклонени, зачеркнати и отписани - може би това бе най-вероятният резултат от небрежната мелиорация на историческо оросяване, която преждевременно тури запор на младенческата ни влага. Сега ние отново се показваме на слънце след повече от двайсетгодишно подземно клокочене из мрачните тунели на седемдесетте и осемдесетте години, за да открием жестоката вътрешна суша на зрялата възраст, когато разликата между оазиса и миража въобще не е в състояние да ни развълнува и разтревожи. Раздувките на моите спомени са пълни с непрочистена реторична шлака от други местоположения и сезони, които съм влачил със себе си, и опресненият въздух ми се отразява противопоказно, дори не мога да си обясня защо връщам лентата толкова далеч назад, освен поради някаква тъпа приумица да проветря собствените си записки от плажа.

Започнах с циците на Дора, които тя бе сервирала на Японеца с майчинската утеха, че и най-мрачното информационно затъмнение си има своите светли моменти, за да завърша с гибелта на цяла епоха, сред чиито развалини доизконсумираме псевдотрагическите си прозрения. В геронтофилската Делта ние се оттичаме след период на почти пълна парализа и ролята на инвалиди остава специално запазена за нас. Дори да е имало някаква съпротива навремето, тя е била по-скоро неопределено вътрешно неразположение, неизбежното ферментиране на неконформистки жизнени сокове, докато се приеме, че сме узрели да се потопим в небитието на социалистическата Нирвана. Спомням си, че един идиот ме бе въвел по най-краткия начин в идиотската едииова ситуация: "Знаеш ли каква е разликата между вас и априлското поколение? Те си имат партия, а вие си нямате." Да, ние си нямахме нищо, бяхме потърпевшата страна в историческата нищожност на една несключвана от нас сделка и това, че сега пробутвам японските термини на Японеца, според мен е напълно оправдано, въпреки че тогава поназнайвахме за будизма толкова, колкото Японеца бе чувал за доктор Фройд. Но защо тогава му отдавам такова голямо значение и твърдя, че Дора и той все пак са успели да се спасят? Те прекъснаха следването си на третата година след една разиграла се между двамата комедия от грешки, увенчала дългото им съперничество и ежби, и оттам нататък вече не принадлежаха на Потока и неговия легендарен епос, каквото и да се бе случило с тях след това, но именно оттогава започнаха да ни влияят с отсъствието си, и то много по-силно, отколкото по-рано, когато бяха сред нас. Благодарение на това неволно внедрено от тях отсъствие и празнота ние получихме своя завършен японски период от живота си с периодически възобновяващи се вернисажи на болна екзотика, което е може истинската причина да си спомням сега.

Иначе през останалото време до финала ние изобщо не се държахме като японци и много скоро някои се сдобиха не само с Партия, но и с много други важни дрънкулки на презряната реализация. Тайфата се бе прошарила, изгряха нови звезди, ознаменували късния си пубертет със съкрушителни пробиви. Борис Гетов - младши, момчето, което обичаше да суфлира на преподавателите, след дипломирането си се уреди на работа в посолството на затънтена азиатска държава, но това бе само началото на тъпата му кариера. Как стават тия неща, сигурно са се попитали много от нас, и естествено им е хрумнал най-простия отговор. Връзките на баща му бяха вършали яко, докато ние се правехме на интересни. Гетов - младши трябваше да се ожени спешно, преди да замине, и изборът му най-неочаквано се спря върху наша Траяна. Тя бе бледо провинциално копие на Дора Грашнова с проклет предменструационен синдром, който вбесяваше свалячите й. Нямаше съмнение, че до един момент и тя бе следвала примера на недосегаемата Дора, само че във внушаващото банален ужас положение на зла девственица, която се ослушва преди голямата продан. Необикновено дълго проточилата се целомъдреност на Траяна лаиците си обясняваха с нейния още по-необикновен, надхвърлящ всяко приличие задръстен мензис, послужил й обаче като добра защитна броня, докато странствуващият рицар Гетов - младши изброди дългите връзки на баща си Гетов - старши и се намери в обетованата земя. Само можеше да се предполага какъв изнервен от дългото чакане клитор трябваше да има избраницата му. Упражнявайки се в селско простодушие пред приятелките си, Траяна твърдяла, че не знаела нищо до последния момент за намеренията на жениха и че в съгласието й не бива да се търсят користни подбуди, тъй като горкото момиче просто загубило ума и дума от изненада и дори не може да си спомни какво му е отговорила, толкова сащисана била. Едва сега тя погледнала на копелето Гетов - младши с други очи. Те осъмнали след прощално събиране в неговия апартамент, Гетов измъкнал червилото от чантичката й и с него написал предложението си на огледалото. "И какво, тя ударила отдолу един подпис, така ли?", подпитваха по-нетърпеливите слушатели на куриозната измислица, с която Траяна бе подпечатала новото си алиби. Представяте ли си, ние вече си имаме работа с Траяна Гетова - младша... Нервозният й клитор бе изпуснал кремъчни искри в съмнителния екстаз на голямото отпушване. И защо ни баламосваше, след като Гетов бе един нещастник, който не може да бъде видян с други очи? Ама пък и не бе задължително, той не се женеше за очите на Потока, а за Траяна. Веднъж се бе появил намазан с брилянтин, провъзгласявайки се за цар на будоарния разврат, но той винаги щеше да си остане копелето на татко, което, ако слушка, ще обиколи света на държавни разноски.

Дори и с най-солидните препоръки зад гърба си, един начеващ дипломат няма как да се размине с Държавна сигурност и Гетов - младши едва ли правеше изключение, но въпросът тук е кога точно се бе случило това с него, защото още по времето на Японеца някой бе пуснал мухата, че Потока си има доносници. Е, че винаги ще се намерят мръсници, които да клепят, си бе най-обикновена комсомолска шашма, и ние дори не се замисляхме, че работата може да опре до професионални ченгета, само че и това чудо се случи в трети курс след големия гаф на Дора и Японеца, а чак след години на мен ми присветна, че Гетов - младши може да е имал някакъв скромен принос към цялата тая история. Сега казват, че за младите баровчета от Партията не било задължително да топят, защото тяхната информация изтичала доброволно по вътрешнопартийните канали, но нима такова разграничение говори добре за Гетов - младши и кой може да каже какви мръсни ходове е разигравал по собствена инициатива във всеобщата топилня на Потока? За усещането, че сме подложени на тотална манипулация, се изискваше много верен нюх и мисля, че Японеца бе един от малкото, който го бе заслужил, съдейки особено по разигралите се в края на трети курс събития. Той имаше тоя пролетарски навик да дразни баровчето Борис Гетов - младши, изпречваше се понякога пред него и с чекистка проницателност му отперваше знаменития си въпрос: "Как си, джуниър, къташ ли си плажните записки?", при което джуниърът се изчервяваше като рак, хвърляйки му изчанчени погледи.

Доколкото зная, Гетов - младши продължава да е дипломат, преминал веднага след свалянето на комунистите от власт към някаква алтернативна фракция на Социалистическата партия, а после тихомълком деполитизиран. Той бе роден мръсник и още тогава нещата около него бяха ясни. Например той никога не можеше да се ожени за Дора, макар че по едно време го бяха засекли да се размотава с нея по баровете. Дора щеше да го напляска на минутата и да го върне обратно на татко му. Нямам специално отношение към него, но още веднъж се убедих какъв гаден тип е, когато след години случайно се озовахме заедно в запас. Явно тогава си е бил в България, но за развода му с Траяна не знаех още нищо. Очаквах да ме припознае пръв, за да си спестя поне част от униженията пред тоя въздухар, но май се получи точно обратното. Запасняците бяха все наши набори и даваха лоша нагледна представа през какъв дарак бе преминала мъжката половина на Потока и на всички Потоци, и сега събрани отново накуп, направо да се ужасиш от смачкани физиономии, шкембета и косопад. Гетов бе единственият ми познат сред това сборище и докато досадно отбягвахме погледите си, болезнено осъзнах, че неговото тщеславие се е задействало в същата посока на задочния спор, който сме водили невидими един за друг, какво означава да успееш в живота и кой как го разбира. В момента той бе живо олицетворение на върховния цинизъм, изтупан в травеститската униформа на лейтенант от запаса. Примиреният му външен вид сякаш говореше, че има правила и закони, на които се подчиняват всички, а това, че и той е завлечен случайно по течението, не означава никакво възстановяване на родствени връзки с даракчийската сбирщина на Потока, а само служебна формалност, която е длъжен да изтърпи и без помощта на бившите си познати. Той нямаше да направи първата крачка към разпознаването, колкото и незначителен да бе тоя жест, и това отчуждено самодоволство и високомерие очевидно черпеше от съвсем друг, недостъпен източник, каптиран в семейството на арогантни властници. Като все още наивна душа, подвластна единствено на спомените, се запитах дали в смразяващото отрицание на бившето познанство и самоизличаване на натрапеното ни взаимно присъствие не се ръководехме донякъде от вездесъщите японски хватки на Японеца, внедрени дълбоко в нас. Японеца бе символът на тоталното отрицание, докато ние разбирахме живот| като стремеж към пълнота и реализация, откъдето произтичаха и всичките ни разочарования. Но ето че изпепеляващата негативност на отрицанието постепенно се бе просмукала вътре в нас, макар и користно ориентирана, и се бе задействала като главна водеща сила при пресътворяването на колебливите мерки и ценности, от които се ръководехме по-късно, и тая будистка Горгона ни разчистваше пътя да се съхраним през коварните препятствия на един коварен и враждебен антисвят. В неприятния сблъсък между мен и Гетов - младши Горгоната бе изкрещяла предупредително и ние благоразумно се подминахме със сведени глави.

Сега си давам сметка, че и Дора буквално е копирала Японеца, освен ако не приемем, че японското й е било вродено поначало. Такова жестоко маце и в същото време с такова отблъскващо поведение, че гоненията на вещиците през Средновековието започват да ти се с.труват нелишени от смисъл. Тя така усърдно го раздаваше анти, че сигурно ще се окажат прави ония, които казваха, че Дора може да е всякаква, но не и обикновена курва дори във времената на откровения й упадък, когато се бе помъкнала с чужденци по новотелите. Никога не бях я виждал да се явява на изпит с останалите, освен веднъж, когато нахълта при доцента по научен комунизъм в мое присъствие и взе нещо да го баламосва, че е болна. Едва не се изкара на смъртно легло, но всъщност изглеждаше отлично л бе в страхотна форма. На доцента мигом му се привидя някакъв шанс, просто видимо се забеляза как окошареното му под идеологическа възбрана либидо изскочи от лъскавите му очички с фученето на сбъркани дракони. "Какво ще кажете за утре следобеда в шест?", предложи й той с угодническа усмивка. Не предполагах, че доцентският му следобед има такъв висок час-пик, но по погледа му разбрах, че е готов да я препита по всяко време на денонощието. Тя извади тефтерче и обяви по жестокото си разписание, че точно тогава е заета. На свой ред той измъкна тефтера си и изпробва нова дата. След като най-после се уговориха, доцентът я изпрати със замечтано утопично изражение на лицето, а след това се втрещи срещу мен и изкъсо ми заповяда да му говоря за неантагонистичните противоречия при социализма. Веднага затраках като картечница, тъй като бях предупреден, че рядко се вслушва в отговорите, когато му се говори бързо. Дора нямаше нужда да показва зубрачески умения, тя бе над тия неща и косвено ме бе унижила с курвенските си пазарлъци, но пък спрямо нея кой ли не бе потърпевш.

Опита се да я свали Борис Арсянов, перко, който тренираше лека атлетика. В часовете по плуване, единствените, които Дора редовно посещаваше, двамата се забавляваха чудесно, понеже бяха добри плувци, но навън Дора отново навличаше непромокаемия си тоалет от ирония и сарказъм, с който ни попиляваше наред. Веднъж Борис я завел с бащината кола на някакво събиране, преценявайки, че шараните ще се нанижат безславно на въдицата и покрай това Дора би могла да оцени скромното му кавалерско поведение на верен бодигард с излети бицепси. На пръв поглед нищожен шанс, но Арсянов, изглежда, се е надявал, че някои номера от света на спорта биха му помогнали в щурата надпревара за тялото на лъвицата. И наистина някъде след полунощ на нея й писнало от свалячи и тя го подканила да я върне обратно, откъдето я е взел. По пътя той положил немалко усилия, за да доизкусури хватката си, както я бил намислил предварително. Доверил й, че спортът едва ли не го докарал до импотентност, но хранел надежда най-после да срещне момичето, което ще го извади от кризата, само че лекарите му препоръчали да наблегне на искрени и чисти отношения и т.н. Слизайки от колата пред входа на кооперацията си, Дора сестрински благословила бъдещия полов атлет и му казала чао, и от нямане какво да прави съвсем освирепелият Боби Арсянов се върнал на сбирката, за да си допие от мъка. Нещастието, дори измислено, никога не идва само. Като се прибирал, една патрулна кола го лепнала да шофира пиян. Закарали го в поликлиниката, взели му кръвна проба и му съставили акт, а после го върнали при колата, свалили предния номер и го оставили да се оправя както може. Отчаян, той продължил нощната си езда в неидентифицираното жигули комби и отново спрял пред дома на Дора, отишъл и позвънил на входната врата с намерение да изплаче болката си. Естествено никой не му отворил, а когато се наканил да кацне в семейното гнездо с назряващия луд скандал, върху му налетяла друга патрулна кола и се повторила абсолютно същата процедура. Извличат го от жигулито, закарват го в друга по ликлиника и въпреки отчаяните му протести и опити з обяснения пак го нарочват за кръводарител и на всичкс отгоре му съставят нов акт. Имал чувството, че са го хванали с радиотелефон и си го препредават един на друг, за да му изкарат съвсем акъла. Сега му отнемат и ключовете от колата. Той се спешава, вече се съмва след една абсолютно озверяла нощ и нашият човек отново превърта, хваща такси и залепва за кой ли път оклюмал нос пред входния звънец на жената, която била на път да го просвети в литературата за абсурда. Паднало такова дрънчене, че накрая сънената Дора се показала по нощница и на учудения й въпрос, какво, по дяволите, търси тук, Боби поднесъл като дар за Потока още една чутовна фраза: "Кажи ми ма, курво, защо съм толкова нещастен?"

Такива кретени като нашите Гетов - младши и Арсянов с лопата да ги ринеш и все пак царят на гафовете си оставаше Японеца. Пуснеше ли брада, моментално брадясваха и останалите, откриеше ли интересно заведение, всички се стичаха там, за да се чудят какво толкова му е интересното. Покрай него се пропи маса народ, но това бе по-скоро безобидна игра с порока, която в даден момент лесно можеше да се прекъсне, докато за него фиркането не беше шега работа и калташката му изтънченост се затлачваше във все по-компрометиращи гримаси, стигайки лесно върха на безобразието. С една дума, ние май вече тръпнехме при мисълта за пълното му издънване. Героят на първоначалния ни инфантилизъм щеше да бъде принесен в жертва по всички правила на играта. Предстоеше поругаване на талисмана от японския ни период, с което само щяхме да задълбочим японското в себе си, превръщайки го в траен ритуал за дълги години напред. Само че ние още не можехме да знаем това, макар че по същия несъзнателен начин боравехме с другия си кумир, Дора Грашнова. Всеки от нас непризнавано криеше, че те двамата с Японеца в известен смисъл остават недостижими, на каквито и метаморфози да бяха изложени пред очите ни до пълното им фиаско. Наслушали се на гадни клюки за скапващата се от разврат Дора, ние все така си оставахме с пръст в устата, сякаш тя смогваше да отблъсне от разкошното си тяло точно ония, които трябва да бъдат разкарани. Появеше ли се съмнение, че някой е успял да я свали, както усилено се говореше по едно време за Гетов - младши, никой не бързаше да отдаде заслуженото на ощастливеното копеле, тъй като представите ни повеляваха, че е посегнато на култовата проститутка на Потока Дора Пънк. Или ще принадлежи на всички, или на никого, това бе негласното споразумение между нас и така ние си подливахме тайно вода един на друг до безкрайност, работейки за извисяването на Дора в царствена недостъпност. Няма майтап, приемахме за кощунствено някой да се похвали, че се е докопал до нея. Веднъж се бе осмелил да го стори самият Японец и си бе понесъл заслуженото, дори ми се ще да вярвам, че не толкова голите му хвалби са важни в случая, колкото обстоятелството, че той бе трамбовал пътеката на колективното самовнушение, че при Дора не може да се отиде ей така по чехли, а само в суперрелигиозна процесия на мистериозно посвещаване в секса. Дора бе другият наш талисман. Дора по бански в плувния басейн, Дора на банката в аудиторията, слушайки разсеяно лекцията, на която сякаш е попаднала по погрешка, Дора в кино "Сердика" на стола до мен, където пак тъй случайно сме се озовали с част от тайфата. Колкото по-гадно я представяха клюките, толкова повече нас ни избиваше на някакво особено благоговение към нея. Че развратът е самотно занимание, тепърва щяхме да се убеждаваме с нашите жени, с нашите семейства и мизерни изневери сред незаслонените пространства, където щяха да ни издухат ветровете и където нямаше да има никакви светици курви като Дора Грашнова, а най-много по някой профанизиран неин дубликат, разпалващ повехналите ни страсти в оскъдни фойерверки. Е, добре, веднъж съм седял до нея в киното и съм усещал дъха й. Големи грънци, това не означава нищо. Споменът за Дора несръчно замазва гигантските японски отсъствия и празноти, които коварно разширяват ужасяващите си владения не само в мен. После, на излизане от киното, тя реши от учтивост да ни прави още малко компания в едно кафене, колкото да не е без хич. Успя да подлуди сервитьора, настоявайки кампарито й да се поднесе с маслинка, а маслинка, разбира се, нямаше при тая немотия и тогава й се прищя шоколад, но и шоколадът бе дефицитен, и тогава тя скочи и отиде да си го купи лично от отсрещния павилион. Тук ме мъчи едно бяло петно в паметта и отново я съзирам слизаща безгрижно по някакви стъпала и хрупкаща блокчето шоколад. А заведението, където си пиехме следобедния аперитив, бе такова, че наоколо нямаше никакви стъпала. Кой дявол бе покатерил Дора на това носталгично стълбище и от време на време поднася пред очите ми гледката, изпълваща ме с обреченото усещане за безнадеждност, така и не мога да дам свестен отговор и само пипкаво си шепна наум: "Дора, Дора, I adore you!"¹ И в това пародийно умиление наново преоткривам японския знак на идиотската празнота, готвеща се да ме засмуче целия в азиатския си презерватив.

Дора и Японеца! Потока! Големи грънци! Точно такъв би бил краткият коментар на Дора, ако можеше да ме чуе отнякъде. Ние сме безнадеждно отписани и ако все пак можем да открием някъде имената си, това е единствено в графата на завърналия се мъртвец, друга японска или китайска приказка, много подходяща за случая. На завърналия се мъртвец му се отпуска известен срок от време, за да довърши най-неотложните си дела, и той се мотае незабелязан между живите в междинното си посредническо битие и в некрофилската си мисия. Той не бива да бъде разпознат дори от друг завърнал се мъртвец и ми се струва, че точно това преживяхме заедно с Гетов - младши, когато бяхме в запас, нищо че копелето все още си е въобразявало, че го чака голямо бъдеще. Издънени в небитието, ние повече не се нуждаем от старата сигнализация и ако все пак мернеш някой случаен съучастнически поглед в тълпата, длъжен си да знаеш: поздравяват те от оня свят.

В неистовите си саморазрушителни изблици Японеца бе първият върнат на поправителен изпит, за да замаже поднебесните си бакии. Извинението.че преждевременно е узрял за, отпуснатия въпросен срок в постекринтума на небитието, някак не се връзваше с баналните пиянски скандали в текущото отчитане на времето. Той се появи по средата на първата ни студентска бригада и предизвика масови запои в скромното пловдивско село, където ни бяха забутали. Лесно се превърна в любимец на кмета и направо го поведе по своя акъл, което струваше, както научихме по-късно, уволнението на горкия човечец. Изгоря един сеновал и по захвърлените наблизо бутилки се разбра, че съмнително близо до мястото е вилняла смесена оргия от студенти и селски катили начело с Японеца. Работата придоби криминален оттенък и добре, че точно тогава Японеца го сполетя нещастие, което всъщност го спаси. На следващия ден, когато стопанската милиция душеше по следите, той паднал и си счупил ръката. Неочаквано подозренията се насочиха към едни войничета, шофирали камион с необезопасен ауспух. Нещастните войничета най-добре се връзваха с противопожарните и всякакви други правила, към които бяха безгласен придатък, с всички шансове послушно да изперат пешкира. После се разчу, че пак Японеца е подшушнал на кмета накъде да обърне следствието.

Другата атракция на бригадата беше естествено Дора, докарана тук почти насила, понеже сеансите на общественополезен труд според тогавашната мода никак не й изнасяха, но като за пръв път нямаше как да й се размине. Довтаса едва последната седмица, след като скандалите покрай Японеца бяха позаглъхнали и историята с изгорелия сеновал отиваше към благополучен край. Шофьорчето на войниците бе получило припадък на разпита и след медицинско освидетелстване май щеше да отърве дисципа. Ние кротко се размотавахме в бригадирски униформи, когато Дора цъфна изневиделица и отново наелектризира страстите. Болничните й бяха спестили по-голямата част от бригадата и сега тя унизено трябваше да доизслужи остатъка. Първата й работа бе да вземе акъла на едно момче от селото. Вечерта влязла в кръчмата и седнала на една маса, без да обръща внимание на всеобщото слисване. Такова чудо не се било явявало на селския момък през кратката му текезесарска екзистенция и той изпитал познати и на нас религиозни усещания. През следващите дни побърканият нещастник обикаляше с трактора си покрай бригадирския лагер, разположен в училището. Заинтригувана от новия етнически акцент в дивашкото обожание, Дора решила да се позабавлява. Тя се покатерила в кабината на трактора и помолила шофьора да влезе в училищния двор. На капрата на боботещия беларус те преминаха в триумфално шествие. Да се разиграват примитивните инстинкти носи опасност, но Дора не можеше да бъл сплашена така лесно и продължи да се гаври с нещастие то момче. Покрай нея се завъртя цяла една кръчмарска компания от Мунчовци, които имаха съвсем други представи за флирт, и скоро най бабаитлията от тях директно й предложил хилядарка, за да я "изтакова веднъж". Възхитената Настася Филиповна го накара на маса да повтори предложението си и обяви началото на голямото наддаване. Уж на майтап, но Мунчовците взеха да се бъркат все по-надълбоко, а един направо изтресе спестовна книжка с десет бона. Трактористчето съвсем пощръкля и заложи къща, москвич и два декара за лично ползване. "Искам трактора", блъфира Дора, понеже се знаеше, че кооперативната собственост е свещена и неприкосновена. Стигна се до истинско освирепяване и по-плашливите побързаха да се покрият предвидливо. Малката групичка студенти бе заобиколена от враждебни каскети, някои от които вече бяха успели да се отрежат яко. Върху масата се стовари юмрук, Боби Арсянов разкърши бицепси и сбиването тръгна като по ноти. Както и да е, успяхме да се измъкнем, но цяла нощ около училището бумтеше един разгневен беларус, който сякаш проклинаше социалистическия си произход и гореше от желание да бъде изтьргуван срещу жестокото тяло на Дора Грашнова. Тя не изчака края на бригадата и още на другия ден я преместиха спешно в Пловдив, върху малко по-цивилизована територия, където да вилнее безнаказано.

Във втори курс на лекциите по философия Японеца взе да се явява много редовно, помъкнал огромна тетрадка с метална заключалка. Беше цяло шоу да го наблюдаваме как отключва и заключва антикварната си находка. Грижливо си записваше нещо вътре, пример за самата усърдност и прилежание. После се разбра, че това са всъщност неговите "плажни записки" с послесмъртните авантюри на завърнал се от ада мръсник. По същото време той демонстративно се ориентира към някои по-скромни мацки, останали дотогава незабелязани. Знаеше се, че използва с благотворителни цели тия нещастни грозотии, които го хранеха и му угаждаха на капризите, но точно след връзката си с Японеца те някак си разцъфтяваха и го удряха на откровен разврат. Малката и невзрачна Нели, заблудено миньонче, след японския си период взе да се носи с такава развъртяна походка, изтупана в минижуп, че шашна мнозина. Бе вън от съмнение, че миньончето се е втурнало в бясно разгонване. Темата за логаритмуващите се в креватната гимнастика сладки миньончета изведнъж стана много актуална, така както преди това Японеца ни бе отворил очите по отношение на големите цици на Дора. Нели завъртя главоломни афери, сменяйки своите гаджета като носни кърпички. Направо го бе ударила през просото и дори най-злите клюкари бяха изгубили сметка колко аборта е направила за един изумително къс срок с добре смазаната си машинка за сексуални майтапи. Дори в случаите, където Японеца нямаше никакъв пръст, щом се случеше поредното разгонване, всички си казваха злорадо: И на еди-коя си настъпи японският период." Японеца бе признат кръстник на всички отпушили се мръсници. Бе способен да вдъхне на всяка една жена демона на злото и перверзния секс. Понесе се слух, че записките му са всъщност описание на неговите жертви от слабия пол, грижливо картотекирани и осчетоводени. Завистниците явно искаха да хвърлят петно върху мъжката му толерантност и по тоя начин да настроят озлочестените мацета срещу него.

Миньончето Нели, което Японеца бе надъхал с неистовата си липса на задръжки, приемаше спокойно плъзналите клюки. И преди своя японски период тя си бе кротувала с вечно намръщено некрасиво личице на някоя от крайните банки, без да се интересува какво става наоколо. Смятала се е за обречена, потисната още повече от непрозорливите мъжки очи, които всячески отбягват малкоформатната опаковка на затаените й прелести. Лесно е да се допусне, че в озлоблението си тя си е обещала да даде всичко на оня, който пръв зареже фантазмените си блянове по Дора Грашнова и най-сетне я оцени по достойнство. Миниатюрното й телце е криело обратнопропорционално количество сексуален заряд, което само е чакало искрата, за да изригне. Представям си как, след като Японеца е поел мисионерската си роля, тя направо е надминала себе си в дивото тържество да отвърне с обещаното пред своя откривател. Нямало е нужда да бъде просвещавана в някакви техники, заложено е било в кръвта й и дори мръсник като Японеца е изпаднал в изумление пред шашващата й дарба. На нея й е трябвал само един як прът на разположение, който да строши заключалките и да я отпрати в престъпната зона на свободата, където тя вече ще си поеме инициативата, и тъкмо антигерой като Японеца й бе сторил забележителната услуга. Това, че заключалката се бе преместила от освободеното миньонско телце и бе кацнала върху тетрадката със записките на Японеца, не би трябвало хич да безпокои Нели, защото само тя си знаеше какво й е струвало да изхвръкне на воля и за воайорите от Потока не оставаше нищо друго, освен да преглъщат завистливо. Нели се държеше така, сякаш въобще не й пука за японския й съблазнител и шибаната му тетрадка, при все че му бе безкрайно задължена, задето я е зацепил към нескончаемата верига от жадни, самци, петимни да обработват изплагиатстваната тема за миньонските логаритми. И тук Японеца бе пионер, а записките му щяха да се окажат мистификация, тъй като си призна, че тоя номер с антикварната тетрадка го е пробвал още в гимназията и драсканиците вътре са от ученическо време, дори на по-любопитните прочете избрани пасажи от пубертетния си лексикон, от които лично аз съм запомнил изречението за клитора на съседката. Потока можеше да бъде спокоен. Японеца не го влечеше хроникьорската страст, вероятно е желаел да ни завещае своята жива легенда, която е по-убедителна от всякаква сказовост и интерпретации.

Друг начин за упражняване на благотворителност бе измислил Японеца по софийските кръчми, присламчвайки се към някоя чужда компания, за да си допие в преследващото го безпаричие. Това му докарваше допълнителни бели на главата. Веднъж го бяха премазали от бой, което сериозно урони престижа му. Вън от Потока лудориите му вземаха съвсем друг обрат и неговата невменяемост биваше сурово наказвана. За да отвлече вниманието от позорните си провали, той пусна в обръщение историята за черния мерцедес и човека с каскета, продължила с още по-черни последствия специално за него, но за тях се мълвеше под сурдинка от уста на уста, понеже отлично знаехме за какво става въпрос. Черният мерцедес с перденца на стъклата бе много популярно видение от тогавашния фолклор и Японеца бе подхванал темата без особена оригиналност, разчитайки на калташката си дързост, което все.пак му прави чест, защото с такива неща наистина бе опасно да си играеш. За да си поизлъска реномето, точно затуй си бе приписал опасното съавторство, но дали бе поредната му измишльотина или в действителност се е случило, затова вече щяха да се погрижат други хора с каскети и още по-модерни шапки.

Той гулял една вечер в "Чепишев", а после се спуснал сам по шосето за София и тогава го настигнал черният мерцедес, вратичката се отворила и Японеца не усетил как се намърдал на задната седалка до човека с прислонено под каскета лице, който кротко го заразпитвал какво тьрси по това време из планината и при всеки отговор избухвал в добродушен гърлен смях. След това спътникът му на свой ред разказал колко деца има, колко разглезени били и какви безпокойства му причинявали. Като капак на всичко най-неочаквано му предложил да им отидат на гости. Повече от шашнат, Японеца дал съгласието си. Вече било ясно, че е налетял на някакъв голям баровец, който; демонстрирал пред него странната игра на богаташки: прищевки, размекнат може би от случайната среднощна среща и собственото си променливо настроение. Спрели пред голяма вила, цялата осветена, и човекът с каскета му сторил път по алеята. Вътре пред тях се открила потресаваща гледка. Навсякъде лежали проснати в мъртвешки запой млади баровчета, къде поединично, къде по двойки, някои полуразсъблечени, а много от двойките с еднакъв пол. Човекът с каскета гнусливо прескачал телата, на едно място се навел и шибнал плесница на надигащо се разсънено лице, а след това се качил на горния етаж в една полутъмна стая, където каскетът замръзнал на фона на прозореца в един сторил се на Японеца познат отнякъде профил. "Е, видя ли сега какви деца имам?", попитал назидателно профилът и без да дочака отговор, добавил: "Обичат секса и алкохола и това ще погуби всички ни. А сега си върви!" И Японеца си отишъл.

Отишъл си, но тоя фолклорен гастрол, изглежда, му бе струвал посещение и на още едно място, където така го бяха нацепили на профили и каскети, че оттогава той стана просто неузнаваем в поведението си. Затвори се в себе си и изостави всички ефектни хватки, все по-рядко се вясваше на лекции. Скоро стана ясно, че е бил дузпата на Потока, но че съвсем сериозно е приел ролята на завърналия се мъртвец, който има да доуреди това-онова преди окончателното хлопване на капака, това още никой и не подозираше. Той щеше да ни загроби всичките, но тогава нещата за нас не стояха така, а дори и след като се получи последният гаф с него, неизбежният пророчески отклик не отекна с еднаква сила в сърцата ни, а някои може би и досега да отричат, че им е повлиял по някакъв начин.

Той щеше да бъде забравен подобно на всеки мъртвец истински или вампирясал. Разбира се, имаше видиотяващи ритуални припомняния и апокрифни почесвания по болното място, но, както се казва, тури му пепел, Японеца вече го няма, ние да сме живи и здрави. В голямото брожение на Потока, преди да се разпилеем и да се спасяваме кой както може, озъртайки се как да се похарчим по-изгодно, едва ли оставаше време някой да се сети за злия гений на първите ни години. Потока се готвеше да се влее в призрачната хераклитова река на живота. Сключваха се прибързани бракове и се търсеха връзки, провинциалистите отчаяно се бяха вкопчили в София и не искаха да я напуснат, а ония, на които вече им бе излязъл късметът, се оглеждаха отчуждено и сигурно вече се питаха как е било възможно толкова дълго да се скапват сред това сборище, което трябваше да мине за незабравимия славен випуск на седемдесет и не знам коя си година. Един потискащ банален край. Потока ни бе изплюл като чужди тела, пресъхвайки заедно с нас, и вече сами трябваше да се погрижим за повторното хвърляне на хайвера по други течения и брегове. Постепенно се наливахме с презрение и злоба относно това, което представлявахме, и без съмнение срещу нас се задаваше скрит японски период на губително себевъзмогване и разсеяно медитиране сред все същите непотопяеми шамандури на баналния свят.

Нека читателят ме извини за памфлетните пристрастия, но двайсет години по-късно, когато комунистите паднаха от власт, задръстеният исторически Поток се отприщи в зловонна клоака почти по същия начин, както някога бе направило нашето малко скромно Поточе. Пак така се чуха същите отчаяни призиви всеки да се спасява както може и да не се съжалява чак толкова много за миналото, защото и тогава е имало талантливи гребци и мореплаватели, които да изкупят честта на навигацията. Малко странна аналогия, но подведена под японските термини, тя сочи все същите циклични сътресения, отпушени бентове и подпухнали трупове на живите мъртъвци, когато големият Поток бе обзет от безпричинна паника и стремеж за излаз от заблатените жлебове. Човек направо да съжали за допотопната мелиорация на социализма, в която гниехме без надежда с неясни катастрофични предчувствия. Докато водите улегнат в нови русла и оразмерена . канализация, ние ще продължаваме да се тресем из въртопите с още по-диво отчаяние отпреди, спомняйки си за припадничавата природа на Японеца. Той ни се нравеше с това, че веднага бе схванал консервативната инертност на Потока и пръв се бе отпушил в заканителна съпротива срещу течението. И досега не съм уверен дали поведението му е имало толкова високо интелектуално покритие, но без съмнение той бе стъпил още в началото на верния път. Впрочем, какво говоря, той откровено бе прегърнал безпътицата като единствен изход.

За последен път го видях през март на едно упражнение по фолклор. Дискутираше се народният обичай с мартениците. Младият асистент бъбреше в противен схоластичен маниер, прекъсван от още по-тъпите въпроси на Гетов - младши. Погледите рикошираха от красивото лице на Дора Грашнова, изтупала се неприлично изискано за някой снобски купон вечерта. Боби Арсянов набиваше шоколад, момчето може пък и наистина да не бе добре с хормоните. Потока равномерно и вяло вибрираше в самовлюбената си мимолетна протяжност. Намирахме се в една прашна аудитория на старото южно крило и светликът на следобедното слънце носталгично се наслагваше по гладкото течение на забравата. И тогава Японеца неочаквано скочи, за да обяви със спокоен глас, че мартеницата е символ на месечния цикъл на патриархалната българка, която от срам и страх го е замаскирала под лесни за разкодиране значения. Няма що, нали бе майстор и на други фолклорни патенти, и рационализаторското му сърце не бе издържало. Дора сякаш само това и бе чакала, фръцна се и излезе, без да поиска разрешение. Асистентът направи несръчен опит да потегне влошеното изражение на лицето си. Потока се пооживи, Японеца пак започваше с неговите номера. Близо до мен миньончето Нели се разтапяше от удоволствие, а физиономията на бъдещата Траяна Гетова - младша бе станала морава, тъй като интерпретацията на мартенския обичай й се бе отразила зле на нейния леснораним предменструационен синдром. "По-добре напуснете и вие, колега, с вашия мензис!", подкани го асистентът и с това изречение влезе в историята.

За съжаление пристъпвам към най-важната част на записките си не като очевидец. Версиите за това, което се бе разиграло през лятото с Дора и Японеца или пък с още) един, трети човек, обвития с конспиративна мъгла фамозен чужденец на Дора, както виждате, нямат брой. И до сега не мога да си дам сметка какво точно се бе случило. Знам само, че през юли двамата неочаквано се сдушват отново и още по-инцидентно се присламчват към една екскурзиантска група от съседния факултет, с която отпрашват за несъществуващото вече братско ГДР.

Сега за чужденеца, наистина ли бе съществувал, или бе поредното блъфиране на Дора, никой не може да каже със сигурност. И преди я бяха засичали да се влачи с чужденци, но това не доказва нищо. Веднъж с двама италианци Дора срещнала една от нашите новоизгряващи кучки и най-откровено я помолила да попълни бройката, но и това не е никакъв довод, че ще хукне да си търси жених в странство, макар най-популярната версия да е точно такава. Дора си имала чужденец, с когото се запознала на морето и той предложил да се оженят, но тук, както може да се очаква, се появяват непреодолими спънки. Едно от предишните й гаджета е ченге, при това женено и страдащо от патологична ревност, което й причинява всякакви мръсотии, за да не успее да се измъкне. И Дора съставила следния хитър план. Тя ще замине уж на екскурзия, а на връщане женихът ще я чака в Белград, откъдето е по-лесно да си получи булката с приготвен фалшив паспорт. Да замине й уредил познат преподавател, който по-късно щял да си скубе косите заради лекомислено отпуснатия кредит на доверие, но пък кой би устоял на Дора, особено в нейния най-силен сезон, лятото... В последния момент тя си взема и Японеца за парлама, което лично за мен е нелогично от нейна страна, но пък и каква логика може да се очаква от нея. И все пак въпросът остава открит: защо поема ангажимент за такава опасна близост с един гадняр, който като нищо може да я провали в плановете й, какъвто между впрочем бе и крайният резултат. Просто не знам какво да мисля. Ако чужденецът е блъф, тогава двамата би трябвало да се окажат с разменени роли. Планът за бягството е негов, като е безсмислено да се уточнява кога точно му е хрумнал, може би не предварително, а по време на екскурзията или пък в последния момент на гарата в Белград, която, ако още не е съборена, е едно много скапано място, но при мисълта за още по-скапаното социалистическо отечество може да ти се стори рай. Или пък да допуснем, че е имало и чужденец, и план на Дора, отделен план и на Японеца, а защо не и общо решение да се чупят двамата. Вариантът за едно постромантично любовно размекване също не е за изключване от сметките. Представяте ли си, тя ще става булка, а Японеца вероятно още е бил терзан от спомена за домашния стриптийз, който Дора му бе уредила като за пред свои хора, и защо най-после да не разграничат митологично-религиозния момент от зрялото сливане на изтерзани любовници, които скоро ще се загробят окончателно един за друг в неминуемата раздяла. Или пък съвсем опошлената мистерия, където Японеца по щастливо стечение на обстоятелствата отново влиза в любимата си роля на кумуващ и според народния обичай трябва пръв да мине през невестата в една завършена самопародия със скандален край.

По-мошеническа комбина от двамата трудно може да се измисли и не знам какви са ги таманили, но според очевидци през цялото време те се държали хрисимо и не се показали много близки помежду си, просто колеги, тръгнали заедно на екскурзия. И така на връщане стигат до Белград. Казват, че са ги забелязали да се изнизват и той бил носачът на куфари в последната незабравима гледка. Дора обяснявала после, че спонтанно решили да удължат престоя си и да се приберат със следващия влак, но почти веднага се скарали, защото в навалицата някой й задигнал чантичката. Не било кой знае какъв скандал, но тя предложила да движат поотделно и вечерта да се срещнат отново на гарата. Той й вързал тенекия и така се разминали. Дора имаше нужда от адски заковано алиби, тъй като тия обяснения трябваше да ги даде и в милицията. Дали само Японеца й бе вързал тенекия, оставаше открит въпрос, но по онова време ние и да искахме, не можехме да го коментираме по разбираеми причини, защото щеше да бъде в нейна вреда, тъй като тя бе завърналата се в недоносената развръзка, която се бе разиграла, а Японеца завинаги бе фъснал оттатък Драгоман.

Фактът, че тя напусна Потока и университета именно след това злощастно пътуване, окончателно дръпна завесата пред любопитните очи. Явно там, на гарата в Белград, се бяха решили много неща, а на нас ни бе съдено да предъвкваме най-невероятни и нелепи догадки, останали непотвърдени до днес. Дора плътно се бе покрила и много рядко някой от нас я бе виждал оттогава. Само можеше да се предполага каква скрита драма е преживяла и по-важното кои са истинските причини за нея. Зорките ченгета нямаше да дойдат и да ни обяснят какво се е случило, но дали и те знаеха нещо повече? След време от недомлъвки и случайни изтървавания се установи, че мнозина от нас са били привиквани на спявка специално по въпросния случай, но кой какво е говорил също оставаше тайна. Дора се бе отървала леко, каквото и да е било надрънкано по неин адрес. Винаги щеше да се намери някой, който да я извади суха от водата. Поне от липса на мераклии тя никога не бе страдала.

На въпроса, какво все пак се бе случило в Белград, трябваше да се задоволим с един непрозрачен японски отговор. Нищо, абсолютно нищо. Толерансът от няколко часа на гарата можеше да се приеме за толкова невинен, колкото и едно отсъствие от лекция. Не е имало никакъв чужденец. Между Дора и Японеца не се бе случило нищо. Той бе духнал самостоятелно и дори и да се бе опитал да поведе и нея по своя акъл, дори и тя да се бе поколебала за миг, в края на краищата се беше завърнала, което означаваше, че не се страхува от компрометиране. Някои подозираха, че го е натопила, за да прикрие собствените си гафове, но на мен не ми се вярва да е така. Имало е кражба, скандал и после го е изгубила от погледа си - хващам се на бас, че е казала само това пред ченгетата и като умна мацка му е оставила вратичка за зсеки случай, ако ненадейно се завърне и той. Не вярвам и да са я притеснявали с излишни разпити, за да изкопчат нещо повече от нея, защото в мислите си за Дора всички опираха до леглото, а с кого да легне избираше тя. Неясна бе и ролята на нейното бивше гадже ченге. Дали изобщо се бе намесил и с каква цел, да я натопи или да я спасява, но ако се съди по крайния резултат, по-вероятно бе второто.

Както се бе изразил един от Потока, гарата в Белград се оказваше черна кутия с толкова хитро изтрит запис, че ни караше безпомощно да дивеем. Няколко месеца по-късно Японеца бе изпратил картичка на някого си, най-вероятно на семейството си, и всичко, което успяхме да научим за него, бе, че е успял в бягството си и че е жив и здрав. А, и че от Италия се готвел да замине за Америка. Това бе всичко, по-нататък следите му се губеха. Още известно време той продължаваше да изпълнява ролята на завърналия се мъртвец в подновяваните догадки около аферата в Белград, докато интересът стихна съвсем. Разшумя се за малко отново, щом Нели се бе открехнала някъде, че е получила писмо от него, което държала в строга тайна, но се виждаше как държи тайните си това обиграно миньонче. После се разбра, че писмото е било отваряно и нашарено с вулгарни коментари от цензурата. В него за Дора нямало нито дума, но Нели останала с впечатлението, че Японеца не знае, че тя се е прибрала в България след фаталната им разминавка в Белград. Това възроди една стара версия, че все пак не Японеца, а чужденецът жених й е вързал тенекията, което я принудило да се върне с подвита опашка, докато Японеца, воден от отчаяние или може би не понесъл мисълта как тя ще се чупи, а той ще остане с пръст в устата, офейкал по свое усмотрение. Везните се накланяха отново в негова полза. Той несъмнено изпитвал някакви чувства към нея, между тях са се разиграли някакви сцени, за които Дора си премълчава, може би Японеца я е молил да го вземе със себе си или пък заедно да вържат тенекия на чужденеца и да се чупят. Можеше да се окаже, че подведената от чужденеца Дора неволно го е подвела и него. Ако е знаел, че тя ще се върне, и той нямало да си хаби патроните, а щял да я последва обратно. Дора се държала гадно с него, защото какво можел да й предложи той, но след като се оказала измамената камила, излизаше, че без да иска, Японеца пак бе получил превес над нея, тоя път окончателно, и това тя никога нямало да си го прости, ето защо така радикално се бе откъснала от Потока, за да не научат за тайно преживения от нея позор. Изиграна от чужденеца, тя си е мислила, че поне й остава Японеца, и можете да си представите как е ахнала, щом не открила и него да я чака на гарата. Двама мъже да я изоставят за един ден, това вече е прекалено дори за нейните извратени представи и тя се прибрала вбесена в София, където единствено верни са й останали горките ченгета. Сега вече от Японеца не можело да се вземе реванш, нямало как да си го привика обратно освен в самотните пасианси на едно проиграно съперничество.

И като капак на всичко някой се опита да разобличи Нели, че не е имало никакво писмо от Америка и тя просто е решила да ни будалка от неизпарила се бясна ревност към култовата проститутка в оставка Дора Грашнова - Пънк.

Нищо не можеше да излезе от черната кутия, както и да си блъскахме главите, и макар и подмолно, това сякаш се отрази някак си пораженчески на Потока. Вече трудно щяха да ни забаламосат с разни натегачи, баровци, гафове и изсилвания; нищо не бе в състояние да ни впечатли. Бяхме преминали повратната точка и встъпвахме в същинския японски период на разкисване и упадък, от който отърване нямаше вече да има, както и да се дървехме на повърхността. Нивото на Потока видимо спадна, той се бе разцепил и дисперсирал, а гарата в Белград влезе във фолклора, окупирайки твърдо върха на класацията. Някой изплачеше ли проблемите си, моментално му се отговаряше след съответното озъртане: "Само гарата в Белград ще ни оправи, копеле!" Някое новоизлюпено курве започнеше ли прекалено да ни додява, многозначително се заключаваше: "Само гарата в Белград ще го отправи това чудо!" Гарата в Белград, само тя, сведена до пълна баналност.

Преди да бъде изличен, споменът за Дора и за Японеца действително трябваше да бъде банализиран до дупка, защото това го изискваше краят на всяка една митология. Нищо чудно, ако на белградската гара не се бе получила някаква интрига, а само моментно предизвикателство от нейна или негова страна. Както си зяпат по перона, Дора изведнъж му е казала: "Глупчо, сега ако си мъдър, като нищо можеш да се покриеш където ти видят очите. "Или: "Бе защо не вземеш наистина да се чупиш?" И Японеца е отвърнал в типичния си японо-български заядлив маниер: "Мислиш, че не мога да го направя ли?" А Дора го е изкарала от нерви: "Не можеш, това тук не е като да бичиш големите лафове." При което Японеца се сопва тежко: "Добре тогава, хайде чао!", и се омита без повече приказки. В черната кутия поначало не е имало нищо освен голо балканско изрепчване.

Една малка черна кутийка, която въпреки всичко бе подсказала на бъдещите Удавници границите между тоя и оня свят. Игриви вълнички се каканижат около нея, докато тя потъва все по-дълбоко и по-дълбоко, засядайки в дънната тиня на първото голямо издънване на Потока. Кутията на Пандора, ако щете, където се бяха скатали злите сили на първоначалния ни устрем към простор и свобода. Не, не си играйте повече с нея, защото не знаете какво ще изскочи оттам, предупреждавахме се ние с придобит ченгешки рефлекс. Не си губете напразно времето, похарчете отпуснатия ви срок за по-приятни и полезни неща, скъпи мъртъвци на Потока. И за вас ще се намери по една черна кутия, бъдете сигурни! Или ако не кутия, тогава поне по един домашен аквариум, който да поддържа усещането ви, че сте вечно на плажа и си водите вашите плажни записки.

Странни превъплъщения, странни обрати! А някакъв идиот продължава да си крачи по перона, маха гащи и си свирука през зъби: "Само гарата в Белград ще ни отправи, само тя!"

П. П. А, забравих да спомена за още един номер, който се разиграваше отпосле. Така както в дълбоката социалистическа древност от време на време се пускаше тъмната митологична препратка, че Ботев (да, точно хероят Христо Ботйов) е намерен като стогодишен старец нейде из Анадола, по същия начин и в Потока някой се изхитряше да пусне мухата, че е получил хабер от Японеца. И трябва да призная, че това се повтаряше досадно често за такива просветени копелета като нас. Смятам, че коментарът е излишен.

БЕЛЕЖКИ:

1. Обожавам те (англ.) [обратно]

© Златомир Златанов, 1993
© Издателство LiterNet, 24. 11. 2002
=============================
Публикация в книгата на Златомир Златанов "Японецът и потокът", С., 1993.