Златомир Златанов

web | Храмови сънища

БДЕНИЕ НАД ФИНЕГАНЮ.

ОБЕЩАН ПОСЛЕДЕН СЪН.

В полите на съркъл балкангебирге змийските серпантини отвеждат подир затъмнените дипломатически вили на Дж. Адамс и някоя си кучка Еванс право в кръчмата на Финеганю ТУК ИДВА ВСЕКИ.

ФИНЕГАНС КЛАБ. Апострофът след името е изтърван неслучайно, за да изличи сингулярния интенсионален признак в безкрайната митична екстензия на неперсонифицирана референтност в пълния й обем. Несъмнено Финеганс имат интернационална жилка, водеща към най-древното на древното. И досега се спори, дали митологичните нарации притежават транслингвистична структура, или са определен вид дискурс, избран от Историята. Приемаме, че темпорално детерминираните синтагми в разказа за Финеганс са безогледно размесени с безкрайната парадигма на различаемостта, пък каквото излезе.

За основател на Финеганс клаб се смята някой си Пра-Финеганю, осъществил пътешествие на младини през Абендланд до Северна Арморика и назад, и влязъл отпосле в най-различни римембоари и още по-заплетени истории. Похожденията му са грижливо документирани и хуморът от тях е изцеден до капка във вяли остатъчни фейлетонизми, които и до днес конотират в диахронна вегетация през недобре затворените врати на жанрове и исторически цикли. Прафинеганю е едно минало, което никога не е съществувало, и все пак, както апострофически бе подсказано, той е предзададена антропологическа константа на екзистенцията, каквато я разпознаваме в олигофренските гещалти на Финеганс и Финеганс. По начало Финеганс са билингвиални и хептен лингвиални типове, не само защото са видели свят или защото светът се изнизва през ТУК ИДВА ВСЕКИ, а защото те са СВЕТЪТ-ОТКАКТО-СВЯТ-СВЕТУВА. Самореференциалната фамилна хвалба, че Финеганс въртят на пръста си целия свят, интендира тъмното митологично означаемо на финегански световъртеж, извън който световността е непредставима. Те са породители и зачинатели на една безпросветна егоистична онтология, в която финеганюпитащите млекопитаещи, трезвеници и алкохолици са част от запитването на самозапитващия се финегански език. На равнището на повърхностното заслушване този език не представлява нищо друго, освен безредна кръчмарска гюрултия на всичко-нищо-неказването. Просто е чудно как на някого може да му се провиди смислопораждащ хоризонт при цялото това безобразие. Самозвани автори в ролята на кръстници се опитват да нахвърлят проекта на общовалидни екзистенциали сред всеобщата захвърленост на хетерогенен репертоар. Саморегулиращото се слово на кръчмарския дискурс задавя усилията им. "Я не ме кръщавай", звучи най-често срещаната ядовита илокуционна забележка. За пръв път я е изрекъл Прафинеганю, за пръв път я е повторил неговият митичен кръстник, редовен клиент на Финеганс клаб. Казано на прост език, в метафизическото самозапитване е трудно отчленима каквато и да е генеалогия между биващо и небивалици, между зов и кръщение. Историите на Финеганс се препредават от уста на уста и нищо чудно, ако всички те са родени ей тъй просто на приказка в собствената им кръчма.

Първият кръстник на Прафинеганю очевидно е бил щастлив човек в заявената си оригиналност и неслучайно са го застреляли заради цапнатата му уста. Ще бъде некоректно обаче да вмъкваме исторически лица в митичната нарация. Прафинеганю е геопатер и геоматер на Финегания, а неговото кръщаване от агиографи, журналисти и ченгета се разтваря във флуидната маса на реципрочни идентификации и подкрепящи се партнирания към смазваща имперсоналност. За нашия случай е най-добре да допуснем едно експериментално замърсено, поливалентно заситено дискурсивно поле на празни приказки, дрън-дрън и фактическо влизане и поддържане на общи комуникационни стратегии, където плямпалата се ситуират в зависимост от функционалната си взаимообвързаност. Липсва един трансцендентен плямпатор, който да озвучи непроявеното в своята заявеност под сурдинка на всеослушание Финеганюявление чрез друго гениално произношение на словесни дарове. В тривиалните си оглушки на неавтентична битийност човешките езици обаче имат навика да се чешат в лингвистичен промискуитет. Виждаме какво се получава.

Ние сме в състояние да разказваме единствено в неблагодарния хронотоп на най-тривиалната трагикомедия. Историите за Финеганс са част от изчезващата История на изчезващия човек в латентната си индикация, зафиксирана на айдиотски език и възпроизвеждана от айдиотски читатели в айдиотската им безсъница. Рискуваме да определим неавтентичното финеганско битие като безгрижно битие-към-съня, насърчени от забележката на постоянните клиенти на ТУК ИДВА ВСЕКИ хер Хайдехер и хер Фридрих Фриче, че човешката натура въобще не се е пробуждала до този момент. Какво остава тогава за Финеганс, които винаги са били хептен заспала работа? Тяхното битие не трябва да се разбира като емпиричен сън. То всъщност е забравеност на автентичната битийност, под чийто взор постоянно сме на мушка. Опитите за опровергаване на тази забравеност пораждат все нови и нови исторически кошмари, от които напразно се мъчим да се освободим.

В царствена овластеност дремещият на тезгяха кръчмар засмуква през окосмените си трансисторически ноздри всичко, което му се изпречи пред носа. От само себе си се разбира, че той е сублиматор, ексфразьор и блазфематор на нашите много по-скромни модуси на сънливост. Всички сме в плен на неговия овластооцелостяващ сън. Тайната на властта е недискурсивен обект, означаемо без означаващо или обратното, ето защо финеганското битие-към-съня е респективно изначално плътно или изначално кухо.

Като неподражаеми Сигнификанти-Трафиканти на колебливи значения Финеганс са всичконикои мъже във всичконищо свършването и започване пак отначало, както подсказва името им. Те са върхът и универсална медиация на абсурдностите, които ни обграждат между таковостта на такованщината и онаковостта на другостите. В сферичната сверяемост на битийна пълнота екзистиращият Финегамен-Ойкумен сияе в самотъждествен инцест. Всичковиновната всичконевинна натура натурата натура натуранс. Кръчмата ТУК ИДВА ВСЕКИ хронотопира привилегированото си положение на абсолютен център. Тя създава безпротяжната пространственост на пътя и антифиналистката овремененост на мига. Пътищата разпътстват и времената временеят в съборната съ-битийност на апокалиптична аварийност. Кръчмарите се сменят, кръчмата ТУК ИДВА ВСЕКИ фалира и отново се съживява в онтично-онтологически кръговрат. По различни неуместно избрани признаци и различаемости се провокира някакъв исторически ход в тривиалния смисъл на думата, опредметен в хронологии, календари, паметни бележки, еtс.

Нека вземем често коментираното телесно игзибишън шоу на Прафинеганю в един абендландски басейн. Историята може да се опише с две думи. Показвайки се в цялата страховита окосменост на класическо соматическо неглиже, нашият геопатер бухнал във водата с характерни фатически крясъци: Вулгар! Вулгар! Фалософите и до днес се разминават в оценките си за този скок-потопеност в несвои води. Едни го причисляват към синдрома на изначалното грехопадение, за други той представлява пародирана сцена на кръщението Сан Епифан-Финеган. Психоаналноорализаторите изкарват на бял свят скритите напрежения, имплицирани в ситуацията на мъжа със смъкнати гащи. Някои стигат дотам да му припишат откривателството на нудизма.

Ако се върнем към хронотопа на Прафинеганю, ще видим, че тогава Времето се е деляло на обективен Хронос и исторически Кайрос, като тенденцията обещава човешкият род изцяло да се присламчи към последния, дори да вземе връх над него. В показната си соматическа натуралност Прафинеганю дава добър урок на изкуствените кайроси от Абендланд, че не е възможно да се върви против ахроническата Природа. Човек няма как, по нашему, да дезодорира и дегизира своята соматическа натурфалос-офия в престижен ейдетически анекдот. Соматическото не е проста телесност на една окосмена снага, както им се струва на някои диетици и ейдетици. Но то не и нищо повече от това, което е. То просто ека в екота на своето "е"-тност. На фона на подобна лингалфонистика Хронос и Кайрос са се вчепкали в яростна борба за надмощие в човешката сома. От една страна, чудноватите екзосоматически приспособления като че ли бележат прогрес към не знам си какво, а от друга, обратите в хода на Кайрос се дължат не толкова на сомнамбулически предначертания, колкото на соматичната крехкост в лицето на проститутки и перверзни мъже.

Колкото до битието-към-съня на Финеганс, в него съществува само преобръщане, преобръщане и пак преобръщане в дъждовния хронотоп на сънливост и отегчена дрямка. Раждане, размножение, смърт и пак отначало. Абендландците му противопоставят друга триада - непорочно зачатие, уникум и рождество - но това само показва докъде са стигнали в онирическия си сомнамбулизъм. В борбата на своите преходни оръжия срещу инфинитното циклене и зацикляне човешката сома се преобръща в най-комичното на комичното, според хер Киркеган. Ако сомата има край, значи има и начало, и значи всяка нейна стъпка е предопределена. Ако няма край, значи не може и да се приобщи към каквато и да е несоматичност. Митологичният Пан-Финеган самореферира вечен възврат и преобръщане на нарационните си кокали, които си изпросват по малко исторически реквизит. Само в онирическото си битие-към-съня той никога не изневерява на себе си.

Кокетирането с екзосоматични технологии профанизира Природата до обикновена работна площадка. Творението се е превърнало в долнопробен Гешефт, а Финеганс с тяхното ферментиращо битие-към-съня представляват само един екстазен просвет на фона на неподдаващата се на екстатичност битийна истина. Кръчмата ТУК ИДВА ВСЕКИ по начало е сводническо място, където интригите и скандалите витаят из упоения въздух. В ролята си на мазнишки медиатори Финеганс успяват да въдворят някакъв ред, който обаче се компрометира от собствената им неподреденост на митична екзистенция. Винаги са оставяли нещата да вървят на самотек, тоест на само-ток според тяхната пивоварна технология.

Стилът е съдба и на нас ни предстои да разгледаме разпадането на финеганската онирическа одисея в жалки биографически щрихи на безстилие. Пропускаме съзнателно предишните войни с твърдо гориво, в които финеганската сома се превръща в наивно пушечно месо с инфектиращи татуировки, най-важните от които са Мизия, Делиормания, Трейси и Мейсидония, особено последната, която е полузаличена. За отправен пункт вземаме голямата война на рафинерии между млечните братя Бутерброди, Маргарини, Албиони, Армориканци и Кремландци. Тъй като тя се води с променлив успех, за да се изрази съотношението на силите, е издигната Беролингската димна завеса, която в началото е била желязна. Финеганс са въвлечени насила във войната, като отчаяно се съпротивяват да вземат страна, оправдавайки се с трудното си геопатологическо положение. През ТУК ИДВА ВСЕКИ усилено върви контрабанда на оръжие и дроги. Финегания се превръща в безстилна пародия на абендландската Швитцерланд, като отвсякъде й швяткат предупредителни шамари. Наврян между шамарите, поредният Финеганю се ориентира към кремландците, с които го свързват преки роднински връзки. Кремландците са известни като големи фиркачи и също като Финеганю мразят точното назоваване на нещата, плащането в брой и свободното придвижване на вятърничави идеи. Те си поставят за задача да премахнат омразния и колеблив Кайрос с цялото му заплетено повествование и да въдворят вечен запой. За целта изработват специална идолология от вечни и нерушими понятия, съхранявани в барокамери подобно на египетските мумии.

Няма нужда да казваме, че финеганското битие-към-съня напълно съвпада с кремландската идолология. Все пак някакви незначителни разногласия съществуват. Докато кремландците изразяват мнение, че Историята може да бъде победена, след като се издегустира набързо на екс, по-умерените Финеганс въобще не смятат да започват Историята. За тях тя е свършила, преди да започне.

Разногласията се дискутират в специално създадени диснилендски клабове, където е въведен принципът на бодърстване и сух режим. Под формата на автодоноси и самокритика в тези клабове се донася и критикува безгрижното аисторическо битие-към-съня на Финеганс. Диснилендците мечтаят да се присъединят към инсомнийния Кайрос на Абендланд и да превърнат дремливата Финегания в бодърстващ Швитцерланд.

В могъщата си дрямка кръчмарската фамилия Финеганс абсорбира вредното бдение на диснилендските клабове и отвън изглежда тъй, като че ли нищо не се случва. В отчаянието си много диснилендци се проливат отново, а други заминават на екскурзия в Абендланд и Арморика, откъдето забравят да се завърнат. Наричат ги невъзвръщенци за разлика от вечната възвръщаема самотъждественост на спящите Финеганс.

Макар че Беролингската димна завеса така и не се е разсеяла, големите войни между рафинериите вече са отминали, отстъпвайки място на локални скандали и дребни интриги. Абендланд също върви към края на своя скапан Кайрос, тоест връщайки се към натуралната сома на Хронос, която обаче поради многото лекета от рафинерийните войни се оказва с разкъсана озонна простата. В невъзможност да сторят друго, абендландците кръщават своето битие като битие-към-смъртта. То е много по-автентично спрямо финеганското битие-към-съня, тъй като постоянно агонизира над своята неавтентичност. Светуващата световност грози да се разпадне в неидентифицирано безстилие, но за всеобщо учудване модалните уговорки остават невалидни за Финеганс, тъй като те са митичният инфинитив на всяка инфинитност.

Водени от разбираема завист, абендландците правят опит да въвлекат поредния Финеганю в скандалния опит за убийство на абендландския Свещен Папагал, Чеърмен на Аморфатическия клаб на диснилендците от целия свят. На заподозрения престъпник са направени тайни снимки в кръчмата ТУК ИДВА ВСЕКИ (като че ли би могло това да стане някъде другаде). Пистолетът е изтъргувал някой от хората на Финеганю, но злите езици говорят, че самият Финеганю е организирал покушението, воден от билингвиална завист към Свещения Папагал, който както е известно, е покръстен във всички световни езици. Впрочем, завистта не е историческо обяснение, но все пак подтиква към изработването на алиби, което спада към основните исторически категории на екзистенцията. Като всичконикой всичковиновен всичконевинен мъж Финеганю въобще не се нуждае от алиби и той успешно отбива атаките за историзация на своето битие. Обвиненията на абендландците приема като поредната подигравка спрямо трансценденториенталщината на своето натурално битие. Запасен е с контрасептиви за всякакви екзистенциални попълзновения. Да придават алиби на екзистенцията си е абендландско изобретение. Казано на прост кръчмарски език, за Финеганю Историята е миризлива джибра, която никога не ферментира в бистър отток. Съществува само дисперсирана конверсия на отпадъчни океанически вещества, от които е изградена природната сома.

В своята осквернена дрямка Финеганю сякаш дочува проникновените феноменологически гласове на прадедите си. Финеганс са недостижими спрямо каквито и да е исторически посегателства. Те са деца на Хронос. Невъзможно е да се затрие натуралната соматическа натура на Финеганс, освен ако не го пожелае самата натура. Финеганс са неизтребим фатически елемент на безгрижно плямпащото фатическо битие-към-върви-на майната си. Световната сома се преобръща в рекурсивно рикорсо, но Финеганс остават непоклатими. В гениталнобежен възход и падение пристъпват царствени финегански Инфанти и Инфантили, покатерени върху колелото на Самсара и циркулиращи във всеядното геронтофилство на Хронос.

В хронотопната атопично-утопична закотвеност на своя сън фамилията Финеганс пази спомена за единственото си спиритистко творение, славната инфанта Сибила Парциа Моноизобел. Тя е рожба на абендландската класическа идиотичност, албионското гешефтарство и юдаисткия провинциализъм. Родствените връзки водят към наказаната с вечно безсмъртие Кумска Сибила, както и към римската частна Парциа и абендландската Изолда. Потресаващо потекло и просто не е за вярване как такава плуралистична издънка е могла да пусне корен в неграмотната финеганска фамилия. Впрочем, както се оказа по-късно, тя не е пускала никакъв корен, но нека не избързваме.

О, разкажи ни за Сибила-Инцестила-Имбецила, разкажи ни за най-пожеланата Финеганела-Ейприела, изящната Хаджийка-Чейнчаджийка, разкажи ни за Моноизобел, крепката Мона-Хегемона-Масона, любвеобилната Изобел-Социобел! Израснала като обикновена кръчмарска щерка, Сибила Парциа Моноизобел се издига до Върховна Инфанта по силата на метаморфозичната актантна структура в инвариантния модел на вълшебната приказка. Баща й я наричаше съкратено Мона Парциа, макар че в нея нямаше нищо парциално. Кръчмарската щерка винаги е изложена на показ. Частната екзистенция се определя от публичната, но за Парциа това бе невалидно. Тя имаше намерение въобще да унищожи частната собственост. Намерението й обаче се пропукваше от контрадикторни контракции. Да унищожиш частната собственост означава да потвърдиш световната празнота. Историята се обезсмисляше. Унищожението на частната гордост води до укрепване на световната суета и обратно. Контракциите на Сибила-Ювенила-Геронтофила издаваха нефалософическа безплодност. В отчаянието си тя извърши пилигримьорство до Тибетския покрив на света, защото наистина там бе нейното място, където се събират всички частни суети в кух отток на Нирваната. В обречената си диванация тя остана завинаги там, иначе злите езици говорят, че е загинала при срутването на Беролингската димна завеса, нещо, което не може да се докаже (говоря за срутването).

Не бива да се вярва на хорските приказки, тъй като битието-към-смъртта бе отказано на полисемантичната Сибила-Инцестила-Имбецила-Ювенила-Геронтофила-Финеганела-Ейприела-Хаджийка-Чейнчаджийка-Мона-Масона-Хегемона-Изобел-Социобел-Плурабел. В ономастиката на безбройните си наименования тя е осъдена на вечно ономастично преобръщане. Фамилна черта е да бъде Всичконикоя-Мона-Матримоналия-Парциа-Патримоналия-Масона-Андрогиналиа. Лингалфоните се подиграваха с вечно преобръщащото й се име, забравяйки, че това е фамилна черта на Финеганс. Тя бе единствено желаещата и всичкожеланата. Всичкоомразната мъжемразка. Светицата-нимфоманка. Лесбийката-мироносица. Всичконикоя и всичкодостъпна. Девство, вдовство и блудство се сплитаха в екзистенциалната аналитика на архетипното й изтипосване в синтетична соматика. Океаническата нимфоманка в спиритическия сън на битието-към-суетност бе затрупана не под Беролингската димна завеса, както си въобразяват фатическите фанатици, а разцъфна в лотосов цвят под световния тибетски покрив. Всички сме в плен на нейната оцелостяваща медитираничност. Сибила бе, Парциа е, Моноизобел ще бъде. Тя е божествената Масона в световния Мусейон на онтично-онтологични експонати от неекспонирани тайни в заявена непроявеност. Ако трябва да направим дълбок алиболибидуален разрез на трансонанистичната екзосоматичност, от цезаревото сечение отново ще се пръкне Парциа. Адът - това са другите Парции.

Разбира се, ще ни се възрази, че я поставяме на твърде висок овластооцелостяващ пиедестал. Но нима древните гърци са знаели, че са древни гърци? Нима Христос е знаел, че ще бъде причислен като втори член на Светата Троица? Нашата Партия също не е потвърдила окончателния си експониран гещалт върху матрицата на Последния Печат.

Срещу Парциа съществуват много нежни феминистки движения, в чиито програми е фиксирано да я изличат от паметта на Финегания. Имената й се зачеркват със злост в кръчкармическите тефтери. Колелото на Самсара обаче се върти и ще се върти до окончателната синхронизация на всички парциални деформации. При всеки нов кръг в съркъл балкангебирге се появява нов финегански инфант подир залязващия геронтофил в комедията от грешки на трансплатоническа транссигнификация. Цикличномитичният хронотоп на Финеганс бива разтрисан от хроникалния Зодиак, който бележи край на една псевдоепоха и възвръщане към никога незагубваното естество. Констелациите на Зодиака сканират неперсонифицирания референт на Финеганс в множество зодии, диснилендски клабове и сценарии. Актуализират се принципни тавтологии, като например, че всичко публично става частно и всичко забранено е позволено, както и обратното.

Нямайки възможност за обстоен преглед, ще се спрем на наследствената биномна двойка Близнаци от фамилията Финеганс. Става въпрос за братята Гучоолу и Дучоолу, както и за техния незаконен брат Данко Битника, който понякога се включва в триадичната пародия на Романтичен Любовен Триъгълник в зависимост от това, накъде духа вятърът на промяната.

Кръгли нули в пейоративно съавторство, жизненият път на Близнаците симулира изправена линия на генитален възход към отходното място. Очевидно те са ангажирани с проблема за неизбежното отцеубийство. Старият Финеган-Геопатер-Таратанцодържател вече е твърде компрометиран в своята феноменологологанщина. Трансформационната граматика на вечното преобръщане отблъсква с консервативната си идолология. Дремещ на кръчмарския тезгях, Финеганю сублимира всички възрасти и сезони. Депримирани в сянката на Примуса, Близнаците трескаво маргинализират архаичния Сигнификат в опортюнистични уклони. Идолологията превръщат в диалог, тъй като са двама, при това са завършили арнаутски колеж. Повече или по-малко успешно те правят опити да разбият парасигмата на финеганското битие-към-съня.

Започват с изтласкване на истинските си намерения в подсъзнанието, което и бездруго е достатъчно замърсено, и стават съоснователи на екологичен диснилендски клаб. Старият Финеганю е в течение на намеренията им чрез тайните си шпиони. Той много добре знае как се избива чивия, когато целиш едно, а вършиш друго. Превръщайки се в трагически завоалиран обект на мръсното подсъзнание на синовете си, Финеганю прави отчаян опит да превърне трагедията във фарс, тласкан от нежна бащинска любов. Нещата се оплитат съвсем. Леят се крокодилски сълзи и се подновяват тайни инцестни контакти.

Близнаците са изправени пред ред теоретически проблеми. Наистина ли е възможно да се прекъсне злокачественият наследствен ген по един радикален начин и да се култивира принципно нова финеганска порода? Въобще как е възможно да се пробие континюитетът на изначалното грехопадение? Как е възможно да се изфабрикува солидно алиби от старите архетипни гнезда на кръвосмешението и позора? Към какво по-естествено състояние трябва да бъде пренасочено бащиното битие-към-съня, след като отвсякъде го преследват исторически кошмари?

Всяка неволна прозявка ги кара да потъват в земята от срам. Соматическото говори в тях на простия си фатически език и след окончателното падение на стария Финеганю няма как да бъде неутрализирано, освен в двуполюсна вражда помежду синовете. Бащиното безгрижие сега им се привижда в цялата натуралност на анахронизма си. Синовната активност разкрива фикционалния си характер в границите на неавтентичния Кайрос.

След първоначалния демократичен пробив в тираничното господство на бащата съвсем естествено е двамата Близнаци да бъдат заподозрени в шпионаж поради нескончаемите си разногласия и пререкания, произтичащи от диалогичното им съ-битие. Те стават жертва на собствения си патологичен предразсъдък, че един невидим център продължава да дърпа конците на всичко случващо се. За да отърват кожите, синовете емигрират. От вечно преобръщащия се възвръщенец Финеганю следите водят към жалките невъзвръщенци Дучоолу и Гучоолу. Злите езици обаче говорят, че диснилендското им невъзвръщенство е инсценирано от самите тях. От призрака на Финеганс бягството чрез интелекта е невъзможно, единственият изход е икономичното кръвопреливане в чуждоземната другост. И действително не след дълго Близнаците сключват успешни бракове с две абендландски близначки. Финеганската сома може да бъде разградена единствено в чуждоземната сома.

С прилежно усърдие Близнаците продължават образованието си. Получават учени степени на приватдоценти и дотолкова се задълбочават в заниманията си, че започва да ги грози опасността да победят самата наука с научните си методи.

Трансцендентното означаемо на фамилията Финеганс бива взривявано от нови денотатори-атентатори, които в опит да се задържат на възвръщаемия гребен на вълната, споделят участта на Близнаците в невъзвръщенство. Нещата във Финегания стават непредсказуеми в едно допредикативно ненормално състояние. Субекти и предикати се изравняват в безличното местоимение на колективен ужас. Масовите истерии раждат хибридни псевдозаместители на индивидуалистична История, която набързо се преобръща в антиперсонални Партии. Истериите се сценаризират, а Сценариите се истеризират. Ако така се прави История, по-добре да караме без нея, разказват очевидците и с носталгия си припомнят предишната забравеност на финеганското битие-към-съня.

Редом с никнещите като гъби нови диснилендски клабове за видиотено бодърстване неочаквано бива основан и нов ФИНЕГАНС КЛАБ с чеърмен Данко Битника, който желае да излезе най-после от сянката на Близнаците със свой частен бизнес. Данко обявява намерението си за маргинална реставрация на бащиния имот като символично еднополюсно означаващо на митична оскверненост и нечистотия. Подир опустошителните деконструкционистки бури кръчмата ТУК ИДВА ВСЕКИ е възстановена като скромен крайпътен ресторант. На Данко му се ще да прекръсти кръчмата на ФИНЕГАНСКА ЗАДУШНИЦА, но го плаши подчертано некрофилският оттенък в изчерпаната тема за Финеганс.

Понякога край него се навъртат треторазредни фейлетонисти и репортери от жълтата преса, за да изкопчат нещо за светската хроника. Той сумти и мънка в остатъчни соматизми от предишното бивше величие на фамилията. Работата е ясна. Данко е последна нетворческа издънка на издънилото се могъщо бащино битие. Природата си почива при децата, дори и незаконните, на финегениите.

Като невъзвръщенци Близнаците събуждат по-голям интерес. Почивката на природния гений те се стремят да заместят с трескава интелектуална дейност. Вдига се доста шум, когато почти едновременно излизат техните римембоари. Всеки по своему описва великия Геопатер, като в теоретичната част стигат до сходни съждения. Митологемата Финеганс не се поддава на една-единствена интерпретация. Премислящите я понятия и конструкти са исторически съдържателни, но онтологически кухи, както и обратното. Древният фатически афоризъм на Финеганс, че и едните, и другите са отворени текстове в колебливо рамкираната историческа интертекстуалност, е валидизиран до дупка, тоест до поредното обезсмисляне и деконструкция. В обърканата и нерамкирана интертекстуалност на исторически нарации отворените текстове не бива да пречат на хедонистичното блаженство от различните прочити към недостижимия финал на финеганското битие-към-върви на майната си.

Кой, ако не Финеганс са предназначени за вечността в дремещата статуарност на самополагащото и самообосноваващо се битие? В напразно дискурсиране и интерфериране, капсулиране и префасониране феноменът Финеганс е едно вечно изплъзване и преобръщане към безотговорност и липса на давност в свръхчовешката им недодяланост.

След безуспешен опит за свой прочит на фамилната история Данко Битника заболява от инсомния, която несъмнено е наследствено обременена от фамилните видове сънливост. С времето той все повече заприличва на баща си, макар и с много по-умерена психоаналитична диагноза. Кръгът на кошмарите му се сключва, когато получава по пощата обемиста книга, изпратена от Близнаците. Книгата е на английски и се казва БДЕНИЕ НАД ФИНЕГАН. Най-странното е обаче, че в цяла Финегания не може да се намери нито един преводач, който да му я разтълкува. Някои от бившите тайни шпиони на баща му въобще отричат такава книга да съществува.

Накрая той сам проумява горчивата истина. Това е една айдиотска книга, предназначена за неговата айдиотска инсомния, и тя ще остане неразбрана за него, докато свят светува и докато Данко не закопнее да потъне във вечния сън на битието-към-смъртта.

Кога ще му се тури край на всичко това, пита се нажалено той, облакътен на тезгяха и отправил немигащ сомнамбулски поглед към малцината си клиенти, които при всяко отваряне на вратата се сепват за миг и отново потъват в залисията на пиянски брътвежи отвъд всяка заслушаност за действителните причини на вечната баналност и простотия на финеганския свят в идеално затворения текст на финеганското бдение.

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.07.2004
Златомир Златанов. Храмови сънища. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Златомир Златанов. Храмови сънища. София, 1992.