Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

САМОТАТА НА ВУЛКАНА

Веселин Стоянов

web | Забравената уговорка с Бога

Понякога ми се иска да вярвам, че Владимир Висоцки е син на Бога. Иначе не мога да си обясня неговата магнетичност, която и днес, повече от двадесет години, откакто слезе на земята, продължава да обсебва душите ни.

Беше силен и беше му дадено да има тая съдба на магьосник - да помилва душите ни и ние с благоволение да тръгнем след него по пенливите гребени на житейските вълни. Всъщност той вървеше по острието на ножа и, както сам признава, режеше до кръв босата си душа. Такава е душата на поета - боса и неуморна, тя мъкне съдбата си на буревестник. Онзи същия буревестник, който помним от прозата на Горки, и какъвто остана самият Висоцки - един сложен, чувствителен уред за измерване на човечността. Беше самотник през всичките тези години на масови халюцинации, какъвто си беше целият ХХ век.

Каквото впрочем е и времето днес... време на водевили, в които ни отреждат ролите на лакеи.

Но самотата му бе пагубната самота на вулкан всред океана от човешки халюцинации.

Ето че отново си спомняме за него - Владимир Висоцки, поет, актьор, певец, чийто дрезгав глас и сега продължава да смущава сънищата ни. Какво щастие е, че живяхме в неговото време, че можахме да видим и вкусим истината на неговата битка за човечност. Какъв уникален шанс за нас и няколко поколения, които хващаха китарите именно за да научат неговите песни. Колко ощетен и беден щеше да бъде животът ни без Висоцки и колко сме благодарни, че не стана така.

По един невероятен начин Бардът успя да пробие бронята, с която всеки от нас се заобикаля, за да скрие мъничкия и тъжно-смешен човек, какъвто си е всъщност. Владимир Висоцки разкъса измамната обвивка от станиол и открито каза: "Ну здравствуй, ето я!" Навярно така е говорил с учениците си и самият Христос - без да напътства, а да открива душите им за света.

Трагизмът му бе присъщ...

И не защото играеше Хамлет, а защото беше силен по дух, а трагизмът навестява точно тия люде. Трагизмът е изживяване за силните, защото е състояние на душата, особено ако този трагизъм е свързан с прозренията за измамната човешка същност, за непокореността на съдбата. Такова прозрение е докоснало кървавия гръб на Христос в Гетсиманската градина...

Той умря в най-мъртвото време...

Мисля си, че днес душата му на непокорен ангел, продължава да скита из небесните селения, угрижена за човека в самия човек, умислена за нашите несъвършенства и за прекрасното и невероятно чувство да си жив. Аз лично, преди повече от 20 години, не повярвах в неговата смърт. Не мога да повярвам и днес, макар с очите си да видях надгробната му могила и с ръцете си да сложих цвете над праха му. Не можах да повярвам и тогава, когато преди две пролети, надминах неговите 43 години, защото вярвам в една важна тайна, поверена ми от самия Висоцки. Той казваше: "Внимавайте със миналото време!"

Предупреждението звучи като писък на куршум, на който е написано твоето име...

Онзи, който помни миналото, ще разбере настоящето и ще разгадае бъдещето. Владимир Висоцки го направи. Той прозря бунтове в нашите души. Нещо повече - той подготви и възпя бунтовете на нашите самотни души. И преди самите наши души да изпеят лебедовата си песен, той им подари цветя, изведе ги на сцената пред ослепителните прожектори. Изсипани като лава от гърлото на вулкан, още съвсем замаяни, нашите души успяха да се поклонят на цялото човечество и станаха малко по-щастливи.

Защото е важно, страшно важно, да бъдеш щастлив пред взвода за разстрел...

Владимир Висоцки разбираше по интуиция, че животът е непостижим, но въпреки всичко се състезаваше с него, увил около десницата си непокорните юзди на ония причудливи коне, които съдбата му даде. После допя куплета си, напои конете и само още един миг остана при нас.

Колкото да ни каже сбогом...

Каза го и ни остави сами със себе си...

И със себе си, защото аз не вярвам още в неговата смърт!

 

 

© Веселин Стоянов, 2003
© Издателство LiterNet, 27. 01. 2003
=============================
Първо издание, електронно.

Публикация В: Веселин Стоянов "Забравената уговорка с Бога", С., 2003.