Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БУНТ ПРЕДИ НОЩТА ДА СТЪПИ В МОЯ ДОМ

Веселин Стоянов

web | Забравената уговорка с Бога

На Виолета Христова ...вече пораснала.

Все тези петна от пръсти по стъклата. Правени сякаш нарочно, за да ме ядосат. Дори нахално нашарени с улейчета, които някой мъдър полицай ще вземе да заведе под номер в досиетата на любовните ми грешки. Защото за всяка моя любовна грешка има заведено дело срещу неустановен извършител.

От външната страна на стъклото има само следи от сълзите на небето и прах от сънищата на пустинята.

Какво правят моите пръсти на милиметри от света, кого милват, каква ли луда брайлова азбука изучават по гладкия корем на стъклото. Какъв парад чака душата ми, че още се взира навън, притиснала смешния си нос в прозрачната твърдост.

Страх ме е да се отдръпна от света. Обичам го като негов роб. Питам се какво ще стане с мен, ако господарят ме забрави на някое средиземноморско пристанище? Ще дойде ли някакъв друг свят и да ме купи? Ще има ли в този друг свят същите сини очи, поръсени със златен прашец, които аз да обичам?

Да. Очевидно трябва сам да си измисля приказката, в която да живея. Тези, дето ги знам, започват да ми стават тесни и неуютни. Малкият принц, скрит вътре в мен, се превърна в дебело джудже. При това, качило се на стола и притиснало лице в стъклото. За да плаши приличните хора, които минават по улицата.

Или да ги обича.

Не го разбирам много добре.

В моята приказка вали дъжд. От 43 години, 11 месеца и 27 дни. Кога със светкавици, кога само с гръмотевици от далечни и невидими богове... Така преживяваме вече толкова години. Измива ме този дъжд и ме прави все по-малък и все повече скръбен.

Печално е, но е така: истината за нашия живот ни прави все по-тъжни роби на самотата.

Аз обаче зная една тайна. Сред екипажа на моята душа тихо зрее бунт. Долавям огнени погледи, загадъчни думи, усещам как веслата на моето робство започват да пукат подозрително и вече съм сигурен, че съвсем скоро ще блеснат зъбите на непокорството.

И тогава, ах, тогава, когато това стъкло, изцапано от пръстите на моята душа, се срине, когато рибките от моя дъждовен аквариум започнат са гърчат от страхотния пристъп на кислород, ах, тогава...

...ако те няма, мисли му!

 

 

© Веселин Стоянов, 2003
© Издателство LiterNet, 19. 03. 2003
=============================
Публикация В: Веселин Стоянов "Забравената уговорка с Бога", С., 2003.