Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЧИТ КЪМ БУКВИТЕ

Веселин Стоянов

web

На Георги Янев,
наш насърчител в почитта към буквите

Когато братята Кирил и Методий натопиха перата си в гръцката мастилница, вдъхновението им беше водено от светлината на познанието и те сътвориха български букви, за да не четем и гадаем също като неверниците. Светите братя превеждаха Божието слово с новите знаци и слепците проглеждаха. Трупаха се евангелия, псалтири, молитвеници, изборни апостоли, все с едничката цел да не остава нашият народ без светлината на разума и да не се затрие българският дух от света без следа.

Появиха се “Пространното житие на Кирил” и “Шестоднев” на Йоан Екзарх, по-късно бял свят видя и “Беседа против новопоявилата се богомилска ерес”. Така стана ясно, че буквите са велика сила и, подредени като хор от ангели, могат да извикат светлината или, строени като войници от взвод за разстрел, могат да отпушат тъмна стихия в душата на човека. Паисий започна историята си като укор към онези, които не познаваха своя род и език. В Браила Ботев редеше български вестници с дървените букви от печатницата на дядо Паничков, а в София хаджи Иванчо Пенчович изписа с български букви подписа си под присъдата на Дякона Левски. С български букви пишеха кратките си писма войниците от многобройните фронтови окопи, опасали България като примка от бесило. С български букви ни изпрати оттам и своята “Сиротна песен” подпоручик Димчо Дебелянов. Пак с тези букви се подписваха и българските дипломати под конвенции и договори, превърнали страната ни в печален къс земя.

С български букви Пею Яворов написа стихотворението си “Нощ”, а по тясната кожа на софийските вестници недоучили писачи разпъваха сляпото му тяло на кръст. С български букви пишеха европейците по образование П. П. Славейков, д-р Кръстев и циклопът на българската култура Гео Милев, а Антон Страшимиров написа най-страшния некролог в българската история: “Убиха и брат ми. Бог да пази България!” С български букви, украсени с царски вензели, най-сетне дописаха и моторните песни на Никола Йонков Вапцаров.

След всичките тия неща българските букви ставаха вече за всичко. С тях се пишеха панагерици, концепции, доноси и кадрови справки за досиетата, в които самите букви умираха, задушени от праха на нискочели насекоми. Сред облаци от неясни мисли буквите служеха за ласкателства, грубост, лъжа и бездуховност и тежка беше участта на оногова, който търсеше с тях светлината. Все пак за чест на българския народ имаше и такива люде и те заслужават нашия поклон.

Не за такава съдба бяха създали буквите светите братя, но и това е познание, може би по-истинско от всяко друго. И ако сваляме шапка днес пред буквите, то е защото, те останаха верни на България, с онази почтена сърдечност, на която е способен само самият български народ. Те останаха единствените живи знаци в необятния български иконостас, където винаги е било тясно за прекалените светии, идолопоклонниците и тираните.

Българските букви... “Нашето А, Б, Райно...” - подсказва ни Бойчо Огнянов през билòто на времето. Дано не го забравим и дано не изгубим почит към това наше А, Б, В... и не започнем да гадаем и четем като неверниците.

Каквито, прочие, сме били вече не един път...

Поклон!

 

 

© Веселин Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.05.2005, № 5 (66)