Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОДЕЛЪТ И НЕГОВИЯТ ХУДОЖНИК
(седем ескиза към един портрет)

пиеса

Веселин Стоянов

web | Моделът и неговият Художник

ЕСКИЗ ДВЕ - ЧЕРВЕНО

Ателието и Художникът в него. Влиза Моделът. Носи пакети.

МОДЕЛЪТ: - Имам подарък за вас. Купих ви една дузина ризи.

ХУДОЖНИКЪТ: - Не е трябвало да го правите. Не мога да ги приема.

МОДЕЛЪТ: - Защо?! От коприна са. Днес е трудно да се намерят ризи от коприна.

ХУДОЖНИКЪТ: - Копринените ризи не са за моята черга.

МОДЕЛЪТ: - Копринените ризи са за раменете и тялото, а не за чергата. А на мен ми харесва да ви направя този подарък.

ХУДОЖНИКЪТ: - Зависи дали мога да си го позволя. Преди пет години бях учител в Родопите и ходех на училище бос, само с дървени налъми в снега, а днес с копринени ризи...

МОДЕЛЪТ: - Не е достойнство да живееш в мизерия. Повярвайте ми - знам го повече от всички. И то, защото съм богата. Дори много добре познавам тази страна на богатите - страхът им да не обеднеят. Страхът да нямат нищо.

ХУДОЖНИКЪТ: - Бедността не е в това - да нямаш нищо. Има и достойна бедност.

МОДЕЛЪТ: - Достойна или не, бедността си е бедност. А не е хубаво вие да ходите зле облечен. Хората казват, че гладувате. Говорят още, че в София я карате само на хляб и чай и разнасяте зарзават с количка. Защо живеете като Артюр Рембо и всички тия прокълнати поети?

ХУДОЖНИКЪТ: - Още докато скитах подир овцете на баща си, знаех, че трябва на всяка цена да стана художник, ако ще и да умра от глад. Ако можех да живея и да работя нормално сигурно ще премеря сили и с Рембранд.

МОДЕЛЪТ: - И все пак...

ХУДОЖНИКЪТ: - И все пак най-добрите си неща откъсвам от плътта на своята орис. Сякаш съм облак-скитник. Искам да се развидили и разчисти застоялият въздух. Да бъде светло, да бъде горещо моето небе...

МОДЕЛЪТ: - Картините ви ме привличат. Сякаш, също като мен, те копнеят всеки миг да бъдат запалени, да изгорят... Това канелено небе, което постоянно рисувате... Сякаш сте зареян в погребални води... Буров ми обърна внимание на това им качество. Дори ме заведе в павилиона на Борисовата градина, за да ги видя. Чух, че тогава лично Стамболийски ви дал пари...

ХУДОЖНИКЪТ: - Да. Беше министър-премиер. А Гео Милев писа възторжена статия за мен във вестник “Заря”. Днес и двамата са мъртви. А вие какво постоянно ми надувате главата с вашия Буров?

МОДЕЛЪТ: - Не го познавате. Той е от големите играчи. Моят съпруг само може да си мечтае за такъв ранг.

ХУДОЖНИКЪТ: - Банкерът с главното “Б”.

МОДЕЛЪТ: - Все още не, но в един ден ще се събуди като такъв. Той най-добре от всички разбира, че в търговията и банките без жени си загубен. Жените в елита, особено хубавите съпруги, винаги са в тъмната част от сделките.

ХУДОЖНИКЪТ: - Знаете ли, веднъж, чрез свои приятели, Буров ме повика в Търговската банка. Разгърнах пред него няколко картона и ги наредих до стената в кабинета му. Гледа ги дълго, аз вече едвам сдържах кашлицата си, когато ме попита: ”Вие рисувате само жертви?” Отговорих: “Защо мислите, че ще приема да рисувам и палачи?” Той се взря в лицето ми, а после се облегна назад и уморено каза: ”Палачът е жертва на страстта си или на необходимостта да убива. Но истинските жертви са жертвените овни на своя живот. Овните си отиват по своя ред. В живота трябва да бъдеш войн и палач. Върви си момче!”

МОДЕЛЪТ: - Не е искал да ви засегне, уверена съм в това. Живеем един жесток свят, приятелю, познавам го. Забележете как, почти необяснимо, някой се отказва от сделка, която би го изхвърлила във висините, друг, министър или висш чиновник, си тръгва неочаквано, след като е поднесъл оставката си на премиер-министъра... Навсякъде се усеща безмилостният студ на тъмнината, която пораждат човешките страсти. Забележете, че благодарение на тайните, които рисуват със сперма и кръв по чаршафите на женските легла, първите мъже на държавата вършат необясними неща. Защото, както обича да казва Банкерът с главно “Б”, там се разбира кой носи остро копие и кой крие клюмнал минзухар.

ХУДОЖНИКЪТ: - За нас също се носи мълва. Махалата има невидимите очи на тигър.

МОДЕЛЪТ: - И инстинкт на лешояд. Виждам, че съседите ви не пропускат да излязат на улицата, когато каретата спре пред двора на ателието. И понеже са бедни и прости хора, шушукат основно за кошниците с варени пилета, плодове и вино, които прислужницата мъкне след мен. В София слухът пълзи от кабаре “Паризиана” до бар “Етоал” на улица “Малко Търново”. Там, хора с души на прилепи, обсъждат нашите срещи, докато гледат стрийптийза на Сузина, нова шестнайсетгодишна звезда, с доста сносни бедра и прекалено големи гърди, според мен. Това “невръстно дете” танцува и пее само по едни мънички, като лозово листенце, гащички. Възрозови, със златисти ивици... И понеже, като издуят панталоните, мъжете си губят разсъдъка, след края на песните в краката на Сузина Саси вали порой от стотарки и хилядарки.

ХУДОЖНИКЪТ: - Не усещате ли страх?

МОДЕЛЪТ: - За жените има само един-единствен страх, който ги кара да оглупяват - страхът от старостта. Най-често тези, които ме одумват, са жени на търговци. Паркетните лъвове ги търсят, защото омъжените жени се пазят от ангажименти. Правят го от любопитство, от злоба, за отмъщение, често с нескопосани ласки и срамежливост, която остава непонятна. Те са същите курви, като ония от шантаните, само дето не знаят как се прави. Не го умеят... Любовниците им ги засипват с евтини подаръци или правят дребни услуги на съпрузите им, най-често пари на заем.

ХУДОЖНИКЪТ: - Не са толкова беззащитни. Жените очакват да бъдат прелъстявани.

МОДЕЛЪТ: - Като всеки мъж и вие се считате за познавач на жените, но има неща, които не подозирате. Тръпнещата им порода го иска и очаква да бъде покорена от мъжете. Жените влизат в битката безмилостно, уверени в правилата, по които трябва да играят, докато мъжете тръпнат в неуверена сласт, възбудени и изплашени от предстоящото женско безсрамие. Треперят, когато зад гърбовете им се сключват, като челюсти на капан, хищни женски бедра.

ХУДОЖНИКЪТ: - Вие упорито се стремите да разпръснете всичките ми илюзии към жените.

МОДЕЛЪТ: - Боже мили, вие имате още илюзии за жените?! Тази славянска сантименталност ще ви погуби. Огледайте се - дори в Париж, град на толкова илюзии, навсякъде свирят джаз. Сигурно той е новата илюзия, но поне е чувствена, докато вашите халюцинации изглеждат безнадежни като реалността на стара девственица.

ХУДОЖНИКЪТ: - Моята реалност е в активната илюзия на рисуването. Там притежавам свобода и контрол, които има всеки цар на четката.

МОДЕЛЪТ: - Да, сетих се - Рембранд...

ХУДОЖНИКЪТ: - Оставете ми поне една седмица, за да помечтая.

МОДЕЛЪТ: - Защо ?! На мен кой ми я остави?! Понякога се угешавам да си мисля, че съм един женски дон Жуан, но по-често, в незнаен час или минута, докато бъбря с другите жени или се лигавя с някакво европейско аташе, изведнъж разбирам цялата мизерия на своите самозаблуди и се чувствам нечистоплътна. Осъзнавам, че пак съм се подала на женската си слабост да търся във всяка връзка нещо ново и пикантно, интересно, което ме кара да замирам от вълнение, докато опипвам мъжа в тъмнината, да разгадавам вкуса на тютюн в устните му и да запаметявам белезите по кожата му, лъжейки се, че това е любов.

ХУДОЖНИКЪТ: - Вие притежавате забележителен инстинкт на любовен ловец.

МОДЕЛЪТ: - Този..., как го нарекохте?... забележителен инстинкт, ме кара да приемам самозаблудата си, особено когато играта преминава невидимата граница. Има мигове, в които изведнъж, с ясно съзнание разбирам, че жертвата вече е паднала в клопката, макар този нещастник да не подозира и все още да се чувства щастлив. Така се чувства щастлив лопатарят, дишащ с жарки ноздри утринния въздух, докато мушката на ловеца вече е легнала върху онова място зад плешката, а самият ловец е затаил дъх и убира мекия спусък.

ХУДОЖНИКЪТ: - Не мога да повярвам... При това жените искат гаранции в секса, както искат гаранции за заем в банката на вашия Буров.

МОДЕЛЪТ: - Гаранции искат глупавите жени, а те са много. Аз се научих да не се страхувам от секса и да го приемам като нещо неизбежно. Когато оставам насаме с мъжете, просто затварям същността си в тайнствена черупка, умът ми остава хладен и само инстинктите на тялото ми водят любовна игра. Така преодолях онзи безнадежден срам на младостта, който често пропилява живота.

ХУДОЖНИКЪТ: - Но така сте изгорили и всички мостове за връщане към истинската си същност.

МОДЕЛЪТ: - И сигурно ще горя в Ада?! Колко сте наивен, чак ми измилявате. Виждам, че никак не пасвам на портрета, които искате да нарисувате?

ХУДОЖНИКЪТ: - Приличате ми повече на отчаяна нестинарка.

МОДЕЛЪТ: - Не е зле като образ. Само че аз танцувам върху въглените на душата си.

ХУДОЖНИКЪТ: - Мъжете не стоят високо на вашата стълбица?

МОДЕЛЪТ: - Не и фукльовците с лекьосани сюртуци. Страшно много се дразня от смешните им хвалби за подвизи в унгарските кабарета със сластни и красиви циганки. Светът, видите ли, пътувал по Дунав до Пеща само заради унгарските циганки, които са най-добрите любовници в света. Боже мили, представяш ли си?!... Само като погледна нечий дебел задник и ми става ясно колко разбира от жени... Зад празните приказки и мнимите геройства прозрях, че на мъжете не им пука за жената, която е с тях в леглото.

ХУДОЖНИКЪТ: - Мъжете ги е страх само от провал. И това е, защото те винаги очакват одобрение. А какво получават - страх от вината за провала.

МОДЕЛЪТ: - Не знам дали подозираш колко си прав... Този страх има мириса на влажна купчина листа в края на ноември. Така мирише изпуснатото мъжко семе върху корема на болна проститутка. Подуша ли го, ставам изтънчено неделикатна и изпитвам удоволствие да гледам как мисълта му, на това мъжле-герой, се гърчи в липсата на кислород, с който го е зареждало измамното му мъжко самочувствие на победител. Харесва ми да ги сривам отведнъж. Усещам се неумолима и хладнокръвна като палач, който изчислява къде ще падне главата на осъдения на смърт, за да сложи там коша от тръстика.

ХУДОЖНИКЪТ: - Неприкосновеността на палача идва от неговото познание за кръвта, която е живот, докато е скрита, и смърт, когато види бяла светлина.

МОДЕЛЪТ: - Същото е и със спермата. Когато мъжкото семе изсъхне по корема на жената или по чаршафа на леглото, какво го различава от тъмните петна от кръв по дръвника. И в двата случая умира живот.

ХУДОЖНИКЪТ: - Ти не си просто палач. По-изтънчена си - ти си любовен палач. Къде си натрупала това познание?

МОДЕЛЪТ: - В живота си с жертвите... Ето, че минахме на “ти”...

>>>

 

© Веселин Стоянов, 2003
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.