Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАСАНДРА ОТ ДРУГИЯ КОЛОВОЗ НА ЖИВОТА

Веселин Стоянов

web

На моята приятелка, журналистката Антония Тенева,
която много ми помогна да осъществя тази среща

Касандра не е пророчица. Макар че често й се налага да гадае какво искат от нея мъжете. Или какво иска от нея мъжът, с който живее. Тя предпочита да го нарича така. Може би, защото не знае какво означава думата сутеньор, може би, защото не иска да признае, че е проститутка.

Да, Касандра не е пророчица. Тя е проститутка. И работи на гарата в един подбалкански градец. На 28 години е. Няма паспорт. Загубила го в едно такси. Не знае как да си извади нови документи. Защото е неграмотна. Никога не е чела книга. За нея вестниците са само картинки. Гадае по тях.

Все пак Касандра е екзотичен екземпляр сред останалите нощни пеперуди около гарата. Това е не само заради името, което си е избрала от сапунен латиносериал. Тялото й е още гъвкаво, и въпреки двете раждания, тя твърди, че слага всички колежки в джоба си. Общителна е и, без да досажда, бързо сваля всички прегради. Това, че е неграмотна, не й пречи да притежава буден ум, вероятно трениран от ежедневните нужди да се приспособява към всякакви обстоятелства. Заради това умее да лъже искрено и трогателно. Твърди, че не краде, дори презира другите от занаята, че са готови да оберат при първа възможност клиентите. Облича се в черни пристегнати поли и блузи, защото смята, че този цвят най-много импонира на мургавата й кожа.

За външния човек в уличките около гарата няма нищо особено. Чакащи пътници, скучаещи квартални пияници и въобще хора без значение. Не е така обаче, ако проумееш логиката на една невидима мрежа от погледи и знаци, от запазени места в заведенията и отъпкани пътеки между коловозите. Цял един свят от крадци, сутеньори, проститутки и хомосексуалисти гравитира около вечно пристигащи отнякъде и тръгващи нанякъде влакове и автобуси.

В този кръг вече няколко години се върти и Касандра. Тя почти не познава градеца. Знае само къде се намира един панелен блок, в който живее с мъжа, когото не иска да назове по име. Защото се страхува. Живеят, без да имат брак. Когато той поиска, спят заедно или се хранят заедно. През останалото време той търси клиенти. Ако няма уговорка с редовни мераклии, обикновено сяда на маса пред заведението и чака някой да сподели компанията му. После му предлага малко забавления с Касандра. Ако иска в къща наблизо, ако иска в някой от празните вагони на гарата. Тарифата е около 15-20 лв., “френските услуги” са безбожно евтини: 2-3 лева. После мъжът се обажда на Касандра, която обикновено дреме на съседна маса, и поемат към къщата. Или към вагоните...

Касандра - сн. Бедрос АзинянЖената няма право сама да си дири клиенти - това е първото правило на сводника. Ако не му харесва заработката, вечерта той кани приятели от махалата и те си минават по реда. Докато чакат, другите пият в съседната стая. Когато алкохолът дойде в повече, Касандра отнася шамари и ритници. Играят и ножове. След такива вечери заспива опустошена, пребита и гладна. По ръцете, бедрата и ред места кожата на жената би могла да послужи за илюстрация на книги по съдебна медицина.

Напук на всичко има дни, в които двамата изглеждат като истински любовници на плажа. Закачат се, милват се и се хапят под сянката на една бреза, разперила клони над парапета до тоалетната на автогарата. И пак чакат клиенти...

Самата Касандра е милозлива. Ако си хареса някой мъж, му предлага да отидат някъде другаде. Има ли кола, карам го да ходим надалеч, споделя тя. Не искам да го оберат моите хора. Защото и това се случва. Клиентът попада в засада в къщата или във вагона и мургави юнаци набързо изпразват съдържанието на джоба му. Понякога му оставят и насинено око за спомен.

Мераклиите обикновено са самотни мъже, които вече напускат територията на страстта. Или войници, които пък кипят от желания. Първите, според Касандра, пиели някакви бели хапчета и показвали учудваща мощ. Даже имало един постоянен клиент, който я държал по цяла нощ, от седем до седем, подсмихва се Касандра. Тогава тарифата скачала до 30 лева. Това са светлите мигове в занаята. Не гледа на конкуренцията сериозно. Обикновено това са бивши съпруги на приятели на сводника, които вече никъде не се котират. Много са далеч от тънкостите на занаята, пък и предпочитат да крадат, отколкото честно да си заслужат плащането. Даже хомосексуалистите по гарата са й симпатични. Намира ги за красиви и нежни. Войниците много си падали по тях.

Иначе самата Касандра не успява да си представи живота извън този крайгаров квартал. Твърди, че има две момичета, на две и на пет години, които гледа майка й. Тя й била втора майка и живее в град в Южна България. Самата Касандра е живяла дълго в дом за изоставени деца. По-късно баща й я прибрал. Защото била поотрасналай решил да я продаде за 100 DM. Дори я качил на влака, но Касандра скочила, докато композицията потегляла, и избягала.

Въпреки това, за нея баща й е като Исус Христос. Сега той събирал хартия от контейнерите, за да се прехранва. Тя го обича много, дори се е жертвала заради него. Бил обвинен в побой. Според нея - несправедливо. Тя признала вината вместо него. Съветът й е дал адвокат, на когото броила 300 лева. И до днес тя помни и цитира името на адвоката.

Касандра - сн. Бедрос АзинянЗаради тази случка Касандра попада в Сливенския затвор. Работи в цеха за правене на кухненски телчета. Хранят я три пъти на ден и задължително се къпе. Но кошмарът са другите затворнички. Веднага следват предложения да “стане приятелка” на някоя от старите. Когато отказва, следва бой. Веднъж я резнали с нож по задника. Дори една от “сестричките” се опитва да я изнасили с лъжица. Касандра не обича да говори за там. Признава си, че се била като тигър да опази неприкосновеността си. Спомня си г-жа Петрова. Била особено сурова надзирателка във ІІ отряд. Но това все пак си било късмет, защото в VІІ и VІІІ отряд вилнеели истинските печени лесбийки. Скоро адвокатът, но когото платила 300 лева, я измъкнал.

Мечтата на Касандра е по-скоро да минат трите години, които има да излежава бащата на второто й дете. Не иска да каже името му. Първото дете е от един циганин-кошничар. Бил много красив. Бащата на второто дете е в затвора за кражба. Той бил най-добрият мъж в живота й. Никога не е посегнал към нея. Никога не я е предлагал на други мъже. Преди да се разделят, той и казал, че иска от нея само едно - да остане жива. Независимо от цената.

И така: проститутката брои времето до своята надежда. Понякога й идва да посегне на живота си. Но изпитва страх, съвсем човешки страх от Смъртта. Инстинктивно усеща, че не може да разчита на закрила. Не знае защо. Може би, защото полицаите, които наглеждат района, предпочитат да се погаврят със съдбата й, отколкото да й помогнат. Очевидно я считат за окончателно пропаднала, за нещо, с което не си струва да се занимаваш. Понякога я карат да им търси бели момичета. Касандра не иска да говори дали изпълнява поръчката.

Касандра понякога си мечтае да избяга от градеца. Трябва само да си извади документи. Но никой не иска да й помогне. Изглежда на всички е удобно тя да живее без правата на човешко същество. Ако има документи, тя би избягала. Според нея стигат три дни живот без ограничителната верига на сутеньора. Ще изкара достатъчно пари и ще се качи на първия влак или автобус.

И после...

И после ще слезе отново на някоя гара и отново ще попадне в ръцете на мъжа-сутеньор. Защото трябва да остане жива. Независимо от цената. И ще обслужва старци и войници в къща до гарата или във вагоните на глух коловоз.

Какъвто коловоз всъщност е животът й...

 

 

© Веселин Стоянов, 2004
© Издателство LiterNet, 10. 02. 2004
=============================
Първо издание, електронно.