ЖИВОТЪТ - ТОЗИ ЛЮБОВЕН ГЛАД

Веселин Стоянов

web | Белите полета на спомена

На Иван Гранитски -
вечен ненаситник...

Струва ми се, че любовният глад е предутробно чувство. Ако вярваме на учените хора, трябва да се съгласим, че всички усещания се зараждат по времето на нашия подводен живот в утробата на майката, но за любовния глад аз имам друго усещане. Мисля си, че той води началото си още от онази предутробна милувка, която младите тела на нашите родители силно са жадували. Същата ласка, малко по-късно, силно жадува и всяко малко дете, което значи само едно - жаждата за ласка, всъщност е гладът за любов.

Този глад за любов крачи с нашите гени през времето още от Адам и Ева и сигурно ще продължи, докато тази планета изстине, което според пак същите учени люде щяло да стане след около милиард години. Което означава, че има достатъчно време за да се разгадае тайната на този мистичен глад, защото само един живот не стига.

Трябва да започнем от това, че любовният глад не се засища с любовни трохи, любовни остатъци и любовни бакшиши. Това са радости за любовните оберкелнери. Любовният глад не е и любовна диета, която си налагаш, за да изглеждаш очарователно, пикантно или скандално, но при всички случаи - различно. И в най-последна степен любовният глад не се засища с любовно преяждане. Нещо повече - и трохите, остатъците, бакшишите, диетите и преяжданията в любовта водят до трагични опустошения.

Защото любовният глад е жажда и копнеж по топлината и ласките на човешкото тяло, без които е така студено в този необятен Космос. Самотата е мечта да общуваш с някого. Също като Мечтата на Емили Дикенсън, която казваше, че, за да се направи прерия, е нужна Пчела и Детелина. И една Мечта голяма. И ето го всичко за Любовния глад, каквото всъщност е, може би, най-точното определение за Живота, представен като Мечта. По-нататък Пчела и Детелина, които да се докосват и галят, също както Слънцето и Розата, както Мъжът и Жената, както мъжкото и женското птиче, както мъжката и женската мравка, както долетялото на пухкави криле семенце и черната и рохкава пръст.

Любовният глад е заложен дори в механичните структури, те винаги имат “мъжка” и “женска” част. В атомите дори има два полюса, тоест цялото на Живота се осъществява винаги от “двоеночеството”, дума сътворена от Владимир Висоцки, която трябва да онагледи неистовата представа за пълното сливане на “двама в едно през нощта” ето как любовния глад води до сътворението, то съществува, затова и Йордан Радичков говори, че хората достигат Бога само тогава, когато Мъжът и Жената се съединяват и се създава Човек.

Той също от своя страна ще носи в себе си кодовете на любовния глад и жаждата за докосване ще го мъчи до края на дните му.

Въобще любовта е тъжна работа...

Каза ми го Господ в една баладична кръчма, бяхме сити, а чашите ни пълни с вино...

© Веселин Стоянов, 2000
© Издателство LiterNet, 10. 01. 2003
=============================
Публикация В: Веселин Стоянов "Белите полета на спомена", С., 2000.