Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОКОВИ И КРИЛЕ

Веселин Стоянов

web | Белите полета на спомена

На Тильо Тилев -
прорицател в сънищата на разума.

Думите имат потеклото на древни пророци - скитат “от уста в уста, като целувка”, както казва в един свой стих моят приятел поетът Румен Денев, и посяват тъмните или светлите си семена в душите ни. После там поникват стръкове, светли като любовта на Лотоса или белязани със задушаващата прегръдка на плевела, наречен Омраза.

В крайна степен думите са закодирана енергия за всеки човек и това най-добре го усещат децата и поетите, които са в еднаква степен беззащитни пред суровия свят на реалните хора. За такива “реални хора” се имат мнозина от обществото ни сега. Енергията на думите е единственото послание, което носим със себе си и което отнасяме със себе си, защото идваме и си отиваме от този тъжен свят само с тялото си.

Думите са духът и не е случайно, че всички се напрягат да уловят първата дума на малкото дете, за да могат да гадаят по този словесен прощъпулник какво ни носи новият човек. Така си спомняме и последните думи на онзи, който си тръгва от нас, толкова важните последни думи, които ще ни помогнат да довършим неговото изречение и да разберем окончателно по каква причина беше до нас този човек, в този свят.

Но и двете неща означават само едно - че през останалото време на този отрязък, наречен с категорична наивност “живот”, ние често използваме думите съвсем напусто, както блудницата използва своята утроба... Не разбираме сякаш, че думите са нашата преторианска гвардия, но и нашия взвод за разстрел, крепостна стена срещу всеобщата агресия, но и каменния зид за стремежа ни да полетим. Окови и криле - това са думите, защото душата ни е мъх от окованите криле на едно предутробно съществуване.

Най-вече думите са сигли от строежа на една невидима сграда, тази, която оставяме след себе си в съзнанието на околните. Вслушайте се в речта на другите около вас и поне няколко пъти на ден ще чуете: ”Някога баща ми казваше...” или други подобни варианти за това изречение. Отговорът на тази гатанка е един - оставяйте думи, с които да ви запомнят. Думи честни, мъдри и добри.

И любовни, разбира се...

Защото какво друга са Думите, Сънищата, Любовта ако не изображения на Смъртта. Думите, Сънищата, Любовта и Смъртта са все твои лични притежания, които никой не може да докосне, но с тях бележим своите пътища, те са дирите, които остават след нас. Те са тези, които вещаят спасение, защото и самата евангелска книга на Йоана започва с думите: “ В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.

Какъв по-дълбок поклон от този пред животоспасяващите думи - тези древни пророци на Вечното.

 

 

© Веселин Стоянов, 2000
© Издателство LiterNet, 10. 01. 2003
=============================
Публикация В: Веселин Стоянов "Белите полета на спомена", С., 2000.