Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГОВОРИ МИ, ЗА ДА ТЕ ВИДЯ

Веселин Стоянов

web | Белите полета на спомена

На Георги Николов,
велик автор на “Светла идва...” и други стихотворения!

“Говори ми, за да те видя” - макар да принадлежат на Сократ, тези думи биха приличали повече на бащата на всички ни, първородителя Омир. Защото слепецът е онзи, който вижда със звуци, а след толкова хилядолетия сме свидетели, че той, Омир, най-добре е видял света, щом е разбрал, че хората са капризни и непостоянни, досущ като боговете на високия Олимп.

Та си мисля, че Сократ е имал предвид повече звуците на човешкия глас, което значи и звуците на човешката душа, когато е казал: “Говори ми, за да те видя.” Сигурно така се е обръщал 70 годишният Сократ към Платон, Антистен, Аристрип, които са го гледали благоговейно, както никога по-сетне ученици няма да гледат учителя си. За него можем да съдим само по това, което са оставили Аристотел и Платон, а то е много концентрирано в следното твърдение: ние можем да познаваме само самите себе си.

Види се и самият Сократ е познавал добре измамната сила на думите и затова не е писал трактати. Той е предпочитал да говори, защото разбирал, че в звуците са кодирани както проклятието, така и любовта, в гласа на човека еднакво треперят както мълнията, така и сълзата, там са записани и молитвата и предателството.

Сократ ги е разбирал тия работи...

Днес всички ние се уповаваме на повелителното “Кажи ми!”. Така металната повеля се появява още в забавачницата, така минава в долните и горните класове; пак така ни шепнат девойките все една и съща гореща молба: “Кажи ми, че ме обичаш!”. “Обичам те!” - казваш ти и се питаш: ”Господи, за какво говорим?” Но самият Господ Бог мълчи, защото в неговите книги най-често пише: ”...защото е казано!”, сиреч наредено е да бъде така.

С това “казване”, струва ми се, се отучихме да говорим, пък и оттам да се виждаме, защото колчем изречеш: ”...колко пъти ти казах...” ти вече си надянал облачната ризница на непогрешимия, а така никой с никого не би могъл да се разбере.

Трябва да се научим отново да разговаряме, за да можем пак да се виждаме. Сърцето ни само подсказва, че е така. Погледнете само колко често се напрягаме да чуем дали зад женското “да” не се крие безразличие или пък зад категоричното “не” не прозира копнежът. Доверявайте се на звуците, а не на думите, това е казал, според мен, Сократ. Зад думите винаги можеш да се скриеш, но по звуците на душата ти ще те позная.

Сега се сещам за една арабска пословица, в която се казва, че три неща на този свят радвали ухото на мъжа:

  • плисък на вода;
  • звън на пари;
  • смях на момиче.

Е, аз лично, ви подарявам първите две и много ми се ще някъде това момиче да ме слуша.

Кой знае, през тази пелена от дъжд...?!

Но струва си това, че аз я познах по смеха...

 

 

© Веселин Стоянов, 2000
© Издателство LiterNet, 10. 01. 2003
=============================
Публикация В: Веселин Стоянов "Белите полета на спомена", С., 2000.